Определена милост вместо желания линч за убийците на Георги? Навярно в тези дни изпълнени с негодувание, питането ми ви звучи абсурдно, даже извратено. Но прочетете внимателно 1-2 пъти настоящата ми публикация, вникнете добре в написаното и тогава кажете какво мислите.

  Най-доброто наказание е осъзнаването, бичът на съвестта плюс коренна промяна на живота на извършителите. Не убиването им, не да се позволи да се скрият зад граница, което в днешно време е по-лесно от някога. Особено е важно да не се допускат тези неща в страна намираща се в състояние на демографска катастрофа. Ще припомня съотносим текст от статията ми „За правораздаването в Средновековна България” (2018 г.): „Предвидените в средновековните закони ужасни наказания имали силно сплашващо действие и далеч не се прилагали често. Провиненията са били наказвани безкомпромисно и най – вече веднага, но в никакъв случай самоцелно и произволно. При това с лекота се осъществявали само наказания, които не увреждат тялото, сиреч на нарушават работоспособността на провинилия се. Населението в Средновековието било голяма ценност за феодалите.
Първо, защото като цяло не било особено многобройно поради невисокия естествен прираст и ниската продължителност на живота. Второ, защото населението със специфични занаятчийски и военни умения никак не било многобройно. И трето, загубата на всеки човек била загуба на данъкоплатец. Липсата на пари, въпреки развитието на стоково-паричните отношения, била хронична и повсеместна през цялото Средновековие.” [1]

  Средновековните управници са действали понякога жестоко, но и прагматично. Това лошият да го боли или да умре не бива да е във фокусът на нашето внимание, ако успеем да погледнем по-философски на нещата. Ако сме вярващи (по един или друг начин), не бива да забравяме и че Бог рано или късно ще въздаде всекиму според заслугите му (макар че не бива и да оставяме тая работа само Богу). [2]

  Пробуждането на съвестта плюс определен трудов принос към нацията - това да се постигне в случая е достатъчно. Стига да е постижимо и да не са налице някакви рождени мозъчни недъзи, които да не позволят катарзис в това тяло и в този живот. Дали пък ако им се покажат модели, които не са част от тяхната отровна среда, няма злото в душите им да бъде пречупено?

  Напълно разбираема е жаждата за смърт или поне доживотен затвор, напълно разбираема е мъката заради погубения млад живот. Човекът е бил бит до смърт, гаврен и огабен. Отнесли са се с него като с трофей (завъртя се в интернет снимка, на която са се снимали с жертвата си минути преди да я довършат). Разпространява се и ужасно видео. Бил е безобиден, с лека форма на умствена изостаналост, сирак който е отгледал сестра си, отруден и беден човек от малък български град, който просто е искал да си има жена и деца, който е помагал в местния приют за кучета; не е доказано от съда, нито е известно сред съгражданите му да е бил педофил или друга форма на насилник. А те, убиийците -  невъзпитани, арогантни, подли, жестоки, задоволени деца на средната класа. Все неща, които правят възмущението и болката още по-големи. Но ако държавата и обществото могат да стимулират пробуждането на съвестта в даден изверг, това би било едновременно най-голямото наказание и най-голямото превъзпитание. Бихме имали велико духовно постижение, основна за едно велико бъдеще на народа ни. По-добре би било тези да ги мъчи демонът на съвестта, да се борят с вината от поведението им, да се стремят пред себе си и обществото да изтрият позора чрез добро държание и чрез добро възпитание на децата им, ако някой ден имат такива. Наскоро в някакъв вестник прочетох накратко историята на стар човек, който като ученик неволно е допринесъл за несправедливото изгонване на свой учител от училището, където последният работел. После уволненият станал овчар, блъснал го извън града камион и починал на място. Разказвачът все още страда от станалото и твърди, че поради угризения на съвестта е преминал през инфаркт и инсулт.

  Дали и доколко е осъществима в този или онзи случай сериозна промяна е отделен въпрос. Мисля си, че разните изнасилвачи и убийци не трябва да ги пускат от затвора без поне 5-6 психиатъра да са потвърдили, че тези са превъзпитани. Иначе пуснат го и той/тя вземе, че пак неправи някоя злина. Преди 11 г. властите са пуснали за пореден път циганина рецидивист Илиян Здравков. Вместо да се поправи, този примат уби за 25 лв. младата Вероника Здравкова (съвпадение във фамилиите). В Щатите е имало случаи да хванат някой, да го приберат за по-дребни неща (побой, кражба, грабеж,...), после да го пуснат и той за „отплата” ... да стане дори садистичен сериен убиец! Ако някой доказано виновен гражданин иска да е пак на свобода – или наистина да вземе да се промени (да му се помогне да работи върху себе си), или да стане превъзходен актьор и да залъже поне 5-членна експертна комисия.

  Същото трябва да се приложи и спрямо убийците на Георги Кузев от Кричим. Да им дадат максималните присъди, да накажат и онези, които може би само са снимали (те не са задържани). После почти всекидневна трудотерапия, разговори със специалисти, ако искат и със свещеници. Задълбочени изследвания на характерите им, на семейната и приятелската им среда. Може да се подходи към психиките им като към като софтуер, който трябва да бъдат максимално добре проучен и доколкото е възможно - препрограмиран. Необходимо е вадене на поуки и използването им за подобряването и на тези изродчета, и на обществото като цяло. Не са ли се подобрили след изтичането на присъдите – удължаване. С по година, с по година - удължаване – докато евентуално не бъде доказано, че е безопасно за останалите те да бъдат на свобода. Да имат периоди на пълна изолация – дни наред, в които да нямат какво друго да правят освен да мислят (без разговори, без книги, посещения и т.н.). Отново и отново да мислят. Изцяло да са останали сами със себе си, дълги часове на тъмно. От време на време, ако здравословното им състояние позволява – да им се правят 24-часови пости (само на вода). Трябва да чуят и прочетат народното презрение, да видят хиляди коментари, но без да бъдат хвърляни в ръцете на народа.

  Да им се дават книги, за които е доказано, че могат да действат лечебно на човешката психика. Разбираемо е желанието да бъдат смазани или затворени до живот. Но предвид на това, че по подразбиране по-младите гадове е по-възможно да се променят, предвид на това, че са расли в общество като нашето, предвид на факта, че сме изчезващ етнос и че може да бъдат ползвани като работна ръка, а впоследствие да имат и поколение, което евентуално да е по-добро от тях: не трябва да бъдат убивани. То и не може законно да се ликвидират, но дори и да можеше, пак щеше да е по-добре да се приложат по-хуманни и разумни мерки (макар че ако прекараш десетки години в затвора може и да ти се прииска да те бяха осъдили на смърт). Желязото се кове докато е горещо, а тези все още са горещи железа.

  Трудно е, наистина. Но ако успеем да погледнем по-малко емоционално и по-прагматично ще видим, че е по-добро гореописаното, отколкото да отвръщаме на садизма със същия или по-голям садизъм (подобни призиви видях, донякъде ги разбирам). Дори ако се върне смъртното наказание, то не трябва да се прилага току така и трябва да е в определени рамки (визирам отговора на въпроса как точно да се изпълнява), да е свързано с определена психическа настройка в издаващите присъдата и изпълнителите (избягване на изпитването на садистично удоволствие) и така нататък (това е друга тема, няма да задълбам тук...).

  Целта на правораздаването е да предупреждава и да превъзпитава, да възспира. Не толкова да му бъде гадно на конкретния индивид, макар че и такава обществена потребност се задоволява също. По-добре е стремеж към легално и максимално ефективно превъзпитаване (а ако такова не се извърши в нужната степен – да бъдат държани още и още по затвори и лагери). Тъй е по-добре, отколкото народен линч или пускане от затвора на още по-закоравели престъпници. Ако успеем да подходим към казуса по-хладнокръвно и по-целесъобразно (в името на съзиждането на една по-добра България) ще видим, че е безсмислено да ги хванем тези и да ги изтезаваме, защото те по-рано са изтезавали еди кого си. Не отричам тотално прилагането на сурови мерки (не мога на 100% да се дистанцирам от тази идея), но реално погледнато историята на света е пълна с нелегални и легални наказания (кратки или дълги и болезнени), но изродщините не спират. Злодеянията от един или друг вид край нямат.

  Твърди се из интернет, че убийците са последователи на руски неонацисти действащи като „ловци на педофили”. Най-вероятно е така, съдейки по видяното и прочетеното до момента. Някои хора използват случая, за да хвърлят кал в руския двор. Не съм адвокат на руснаците, но за мен лично е факт, че това да мъчиш някой за удоволствие, да го унижаваш, да го снимаш и да показваш записа на други, да се гордееш с поведението си, да гледаш станалото като вид шоу, вид забавление – за мен това си е западно влиняние. От там произлиза съвременната шоувщина. Ако ще да е дошла у нас и чрез примера на руски активисти. Сега навсякъде е запад (западане) в една или друга степен. Ловът на педофили/предполагаеми педофили е нещо похвално, само по себе си е благородна кауза. Но само, ако стриктно се спазват високи етични стандарти, ако се действа като помощно средство за полицията и в синхрон със законодателството на републиката, а не като незаконен екзекуторски уличен съд. Тези лица, поради някакви причини са имали потребност да се държат по зверски начин. Избрали са си добра кауза и сега се оправдават с нея. Не е нов тоя филм в историята на човешкия род. Нанесли са, с меко казано недостойното си поведение, сериозно поражение на идеята за гражданско противодействие на насилието срещу деца (за радост на всички, които има защо да се притесняват от лова на педофили).

  Тези 14-17-годишни лица (не заслужават да ги наричаме „деца”) са плод на различни фактори. Че обществото има някаква вина – има. Колко точно голяма не знам дали може обективно да бъде измерена. Но нека не забравяме и семейната отговорност, личната отговорност. Защото много хора растат при какви ли не условия, но после не се превръщат в изверги. Отговорността на обществото, която е и отговорност на пропадналата ни политическа класа в никакъв случай не бива да води до неотчитане на личната отговорност, която особено в случаи като този е централна. Иначе, ако кажем, че изцяло обществото е виновно, излиза че затворите трябва да са празни.

  Не знам дали няма да е добре от време на време да им се прожектира на убийците от Пловдив и Стара Загора частта на деянието им, която те сами са заснели. Плюс аудио обяснения за всичко сторено в онзи горещ летен следобед. Плюс други мерки, които вече споменах. Ако психиатрите кажат, че може това да им помогне в някакъв момент да се събудят, да започнат да страдат заради извършеното – то тогава да им се пуска (и съответно след постигането на превъзпитателната цел – повече да не ги карат да го гледат). В противен случай – не бива. Би било глупаво да им се дава, ако това си остане вид желана лоша душевна храна за тях, ако те не се очовечат. Или пък ако са се променили истински и необходимостта от мярката отпадне.

  Споменавал съм, че опитвам според силите си да имам обективни оценки. Че не отричам всичко западно. Ето нещо добро от американското правораздаване, което обаче би проработило само сред хора, които имат определен минимум от съвест, определен потенциал да развият състрадателност. С този цитат и ще завърша.

  „Съдия в Мисури осъди мъж да гледа анимационния филм „Бамби”, докато излежава едногодишната си присъда за бракониерство.

  29-годишният Дейвид Бери трябва да гледа поне веднъж месечно популярната анимирана лента на „Дисни” от 1942 г. То разказва за сърничката Бамби, чиято майка е убита от бракониери.

  Бери, баща му и брат му били заловени през август след дълго разследване, което обхващаше Мисури, Небраска, Канзас и дори Канада.

  Само в Мисури прокуратурата е повдигнала над 230 обвинения в незаконен лов.” [3]




  Други материали от блога ми (и не само), които имат връзка с настоящия:

1. "За правораздаването в Средновековна България" (14.06.2018): https://hranislav.blog.bg/history/2018/06/14/za-pravorazdavaneto-v-srednovekovna-bylgariia.1612910?reply=5125508

2. За висшето възмездие:

а) "Всичко се връща" (31.01.2021): https://hranislav.blog.bg/drugi/2021/01/31/vsichko-se-vryshta.1747123

б) "Понякога Бог наказва по - сурово" (18.08.2019): https://hranislav.blog.bg/drugi/2019/08/18/poniakoga-bog-nakazva-po-surovo.1670844

в). "За кармата и присмеха" (08.05.2020 ): https://hranislav.blog.bg/drugi/2020/05/08/za-karmata-i-prismeha.1709776 


3. "Осъдиха мъж да гледа 12 пъти „Бамби” заради бракониерство" (18.12.2018): https://trud.bg/a/articles/%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BC%D1%8A%D0%B6-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-12-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B8-%D0%B7%D0%B0

 

Неволно ти изтрих коментара.
Мерки: ред, справедливост, спокойствие, доходи, детски надбавки, пропаганда.

Въпросът ми е какви мерки ти би предложил за рязко повишаване на раждаемостта, защото демографската катастрофа е факт.

Във филма на Кубрик героят на Малкълм Макдауъл е подложен на принудителна терапия, да гледа сцени на насилие с принудително отворени очи чрез механични приспособления, за да не може да ги затваря.

Тук при нашия случай може да се използва записа на телефона, който са направили при смъртоносния побой над жертвата.

Но дали "прогресивната" общественост ще допусне такова "нехуманно" отношение към престъпниците?!?

Това е въпросът.