Доколкото знам и по времето на соца е имало някакво ниво на консуматорски настройки сред хората (достигнато отчасти заради държавната политика по потискане, казано най-общо на "религиозното съзнание" на населението). И светът като цяло се движи натам не от днес. Обаче след 1989 г., изпаднала под западно влияние, страната ни шеметно поема по пътя на консуматорския западен модел на развитие. Има рязък скок в нивото на този тип материалистично светоусещане. Особено след влизанието ни в Еврогейския съюз през злощастната 2007 г., когато аз самият бидейки твърде незрял, твърде незапознат, сиреч твърде обгърнат от пелените на политическото невежество и илюзии, вдигнах с роднини наздравица по случай "влизането ни в Европа" (където реално сме си като самосъзнание и държавност от 1400 г., а като ДНК поне от 7-8 000 години - и то тук, по днешните български земи).


  Така се случи, че завчера работих няколко часа заедно с 20-22-годишни студенти. Стана дума за комунизъм, капитализъм, нацизъм и т.н. Ще споделя за разговорите с едното от момчетата. Стори ми се, че то е от онези наши съграждани, които са склонни да приемат за нормално България да се превърне в мигрантски сбирток; обвързвайки при това несъгласието с този мрачен вариант за бъдещето ни обезателно с някакви нацистки изстъпления и с фиксиране в идеи за висши и низсши раси. Но не мога да твърдя със сигурност, че именно така мисли по темата, не задълбах. По-голямо внимание обърнахме на комунизма, на политическите възгледи на мои и негови познати.


  И по едно време младежът рече (преразказвам по памет): "Аз съм консуматор. Доволен съм от света, в който живеем. Харесвам капитализма. Комунизмът е утопия, той няма да се случи.

[Отварям тук една скоба. Продължи да говори как не трябвало едни да живеят на гърба на други, което си е и така. Комунизмът, ако говорим за днешно време и за прилагане в някакви гигантски мащаби - действително си е утопия, аз съм на същото мнение и тук. За далечно бъдеще не знам със сигурност, но ако е възможен, казвал съм и друг път - не го виждам като някакъв масов анархизъм. Споменах му, че комунизмът го има сред разни малки общности, главно религиозни. Той отвърна, че и там не можело да просъществува, защото щели да им свършат ресурсите - не направих усилие да разбера какво точно визира. За него без конкуренция няма развитие. Не ми се занимаваше да изфилософствам, че може би, ако човеците наблегнат на взаимопомощна резултатите ще са много по-добри, не задължително винаги в материален план. Затварям скобата.] Та не искал той комунизъм, трябвало да бъде капитализъм. "Capitalism forever", ако трябва да обобщя словата му в неговия личен и едновременно типичен за поколението му стил (засилено използване на англицизми и цели изречения на английски, било то като собствени думи или цитиране на някой си чужденец.)


  И внимание...! Внимание, внимание - ето какво въпросният студент се сети да изтъкне като важно предимство на капитализма (наред с това, че никой видиш ли не лежал на негов гръб, което изобщо не е точно така..., но това е друга тема). Нов телефон. Новият телефон бе! Добре, че бил капитализмът, за да не му се налагало да чака за нов телефон по две години! Живеем във време, в което новият телефон е важна ценност, символ на прогрес. Не каза например, както би казал някой младеж от времето на Тато, че иска по света да няма бедни и страдащи хора, ами изтъкна споменатото устройство, което в последните десетилетия все повече обсебва дните и нощите на човечеството. Дали и наистина би се чакало за 2 г., това също е друг въпрос...


  Убийците на Георги от Кричим (тези уж защитници на децата, които са имитирали членоразделните звуци на дете-аутист), са му се присмивали, че е беден и е със стар телефон... След което му строшили телефона с аварийно чукче.
  Далеч съм от мисълта, че изключително огромният процент от хората, за които най-новият телефон е голяма ценност са чак толкова жестоки и склонни към садистични гаври. Със сигурност не са и слава Богу. Но прекомерното консуматорство е част от обездушаването, от изстиването на човешките сърца, етап от пътя към тежките форми на злото, каквито наблюдаваме при случаите в Перник (мъчителите на животни) и Пловдив. Следователно, ако едно общество иска да се развива добре, то трябва да мисли не само за повишаване на жизнения си стандарт. Не само за все по-нови и все по-усъвършенствани предмети (понякога заменящи по-старите и без реална необходимост, което пък е и една от причините за съсипването на природата). Един народ, за да е истински благо-ДЕН-стващ (ах, каква красива българска дума), трябва да помисли и за Душата си. За интелектуалното си и духовно израстване. Вещите и удобствата допринасят за по-приятно прекарване на земните дни, но те не за достатъчни за изграждането на хармонично и щастливо общество. Издигането на парите и външния блясък в култ постепенно ражда чудовища.


  Хлябът образно казано е важен, но има и неща като възпитание, образование, някакъв минимум от състрадателност ("хляб" може да бъде заменено и с банани... ;) ). Защото неглижирането на изброеното в предното изречение е почва за поникването и избуяването на плевели, които лека полека задушават обществото. И създават предпоставка вместо да постигне благоДЕНствие, този народ да изпадне в НЕмощ, после в нощ, т.е. в смърт. И то не бърза, ами бавна, позорна и мъчителна. Както се пее в една известна сатирична песен на "Рамщайн": "Всички ние живеем в Америка, Америка е прекрасна."