Считам за необходимо да направя уговорката, че роботизацията и дигитализацията сами по себе си са напълно неутрални явления, инструмент, който първоначално няма присъщи „лоши” или „добри” качества. Уловката е в това кой, при какви условия и за какви цели ще използва този инструмент. И тук обществеността има въпроси относно цифровизацията, извършена от и в интерес на глобалните „елити“.

Няма да описвам всички аспекти на проблема, защото е просто невъзможно да се съберат всички в една статия. Вместо това предлагам да се съсредоточим върху един от най-тревожните аспекти на предстоящото дигитално бъдеще - така нареченият социален рейтинг, особено след като има причина за това: наскоро тази тема отново зае първите страници на новините.

От 2021 г. социалният рейтинг стана задължителен за всички жители на Поднебесната империя Всъщност, преди да обсъдим въвеждането на китайски аналог на рейтинга в която и да е страна, би било добре да знаем как работи тази система в Китай.

На първо място, е необходимо да се са знае, че социалният рейтинг се изчислява въз основа на огромно количество данни, събрани за човека, използващ мобилни приложения, средства за геолокация, невронни мрежи на браузъри, улични камери, както и данни, подадени за обработка в банки и държавни агенции. Целият този гигантски масив от информация се обработва от изкуствен интелект, който сега се контролира от Централната банка на Китай. Първоначално на всеки гражданин на страната се дават определен брой „социални точки“ (1000 по подразбиране), които по-късно могат да се променят нагоре или надолу, въз основа на социалната активност на човека. В Китай днес са в сила следните критерии за оценка на личността:

1) Подлежащи на държавна регистрация:

- плащане на данъци;

- кредитна история;

- плащане на комунални услуги;

- паричен оборот по кредитни карти;

- плащания за съдилища.

2) Критерии за обществено поведение:

- спазване на правилата за движение;

- спазване на нормите за раждаемост;

- заплащане и трафик на пътувания с градски транспорт;

- образователни характеристики;

- обществена дейност;

- взаимоотношения с родителите и в семейството;

- криминално досие.

3) Критерии за онлайн-оценки:

- кръг на общуване в Интернет;

- информация, публикувана и копирана от мрежата (нейните източници);

- потребителски предпочитания.

Няколко точки веднага привличат вниманието: първо, критериите по някакъв начин съответстват на китайските традиции (точки за грижата за роднини), но, както ще видим по-долу, критериите могат да бъдат формулирани по напълно произволен начин, в съответствие с целите и задачите на тези, които програмират изкуствения интелект. На второ място, дори като се вземат предвид китайските специфики, социалният рейтинг още от сега е насочен към съобразяване с интересите на търговските структури (банки, производители на продукти, рекламодатели) и само на заден план има такива изисквания като например спазване на правилата за движение. Тоест, същността на рейтинга не е в насърчаването на спазването на върховенството на закона като такъв, а в спазването именно на буржоазната законност, в спазването на стандартите за „идеалния потребител“ (критерият за своевременно плащане на кредити според мен е повече от красноречив). И разбира се, оценява се активността на гражданина в Интернет: например публикуването на неприемливи за властите материали води до загуба на точки в рейтинга. Лесно е да се досетим, че за неприемливо може да бъде признато каквото и да е, в зависимост от интересите на властите в конкретна държава и в определен момент от време. Вярно е, че са направени определени изменения в текстовете на Гражданския кодекс в Китай, позволяващи да се оспорва понижаването на рейтинга по законен ред. Така че е преждевременно да се говори за попадането на китайците в мрежата на тоталния контрол.

Нека обаче да видим с какви последици заплашва китайците загубата на точки в класацията.Нарушителят може да се сблъска със следните проблеми:

1) Промени в размера на кредита и лихвения процент в банката. Съответно, колкото по-нисък е социалният му рейтинг, толкова по-нисък размер на заема може да получи човек и толкова по-висок процент лихва ще трябва да плати.

2) Нивото на социална сигурност може да „изчезне“. Ще започнат проблеми с достъпа до медицинско обслужване и изплащането на пенсии.

3) Могат да се появят: забрана за упражняване на определени професии и проблеми, при кандидатстване за престижна работа. Ето ви всъщност и пряката сегрегация на обществото: ако не се вписвате в рамките на зададена „норма“, край на кариерата ви и на всички шансове за успех в живота.

4) При нисък социален рейтинг възникват проблеми с достъпността до образование (затворен е приемът в „известни“ и „елитни“ училища и престижни университети), ниският рейтинг пряко влияе върху размера на изплащаните стипендии.

5) Намалява размерът на застрахователните плащания.

6) Появяват се ограничения за пътуване в чужбина.

7) Появяват се проблеми с достъпността до публични и частни услуги.

8) На нарушителите може да не бъде разрешено да летят на самолети и да пътуват по вътрешните линии.

9) Достъпът до интернет ресурси може да бъде ограничен.

Ако това все още не е Големият брат на Оруел, то е нещо, което е очевидно много близо до него. Нека вземем предвид и факта, че решението за понижаване или увеличаване на рейтинга се взема не от конкретно длъжностно лице и дори не от отделно министерство или служба, а от безлична невронна мрежа и си задаваме въпроса: това вече е тоталитаризъм или все пак е демокрация?

Основните рискове от въвеждането на социален рейтинг са липсата на прозрачност на правилата (никой не знае кой определя рейтингите, правилата не се обсъждат публично, те са написани от програмисти; в резултат на това възниква някаква нова дигитална власт на неизвестни никому хора, които могат да компрометират когото искат). В същото време изкуственият интелект взема едно или друго решение (например дали да разреши или не на човек да повика такси, да купи самолетен билет или да получи добра работа) автоматично въз основа на рейтинга му, което застрашава лицето с дискриминация и го лишава от правата му, в т.ч. от гарантираните от Конституцията. Друг критичен въпрос е принципът на положителната обратна връзка, според който богатите винаги стават по-богати, а бедните винаги – по-бедни, при по-нисък определен праг бедният човек или човекът с нисък рейтинг не може повече да се издигне.

Как точно работи на практика принципът на положителната обратна връзка на примера на британската училищна система: между 10 и 11 години детето печели определен брой точки в училище и се изпраща или в интензивен клас за обучение, или в обикновен клас. Там му се преподават базовите знания, а надарените деца се обучават по различна, усъвършенствана програма и в резултат на това за дете от обикновен клас е много трудно да настигне „надареното”, дори с цената на колосални усилия на родителите.

Ако обобщим мненията, изказани от различни експерти, получаваме следното: с активния натиск на глобалната групировка ни се налага проект, насочен към тотален контрол не само върху поведението, но и буквално над мислите и намеренията на всеки гражданин. Контролът, който ще се осъществява от невронна мрежа, компютърни програми, написани от неизвестни, и не контролирани от обществото хора, съгласно неясни критерии, чието нарушаване обаче може не само да дискриминира човека и да го лиши от някои основни права, но буквално да го изключи от живота. Всичко е представено под предлог грижата за общото благо и борба с престъпността, но въпросът е: а какво ще правим с вече съществуващите наказателни и административни кодекси? Нима в тях не са изписани наказания за едни или други правонарушения? С каква цел те се дублират?

Отговорът е прост: истинската същност на социалния рейтинг дори не е контролът сам по себе си. Задачата на рейтинга е да се програмира, ако щете, да се дресира човекът и обществото като цяло, така че те да действат в рамки, удобни за световната олигархия. Именно да се дресират: както при дресировката на животни желаното действие се насърчава (животното получава лакомство, а лицето получава допълнителни точки в рейтинга и свързаните с него социални придобивки), а нежеланото се наказва (животното се „лекува“ с камшик , а нас ни лишават от точки и достъп до медицинско обслужване или добре платена работа, например).

Какво поведение е желателно за глобалната олигархия, какво ще насърчават? Тук всичко е очевидно: спазване на "антивирусни" мерки, ваксинации, намаляване на социалните контакти, закупуване на стоки онлайн, намаляване на честотата и продължителността на пътуването, преминаване към вегетарианска диета - като цяло всичко, което днес е включено в термина "новата нормалност". Оценете нивото: новите фашисти, които изграждат глобален концентрационен лагер, не се нуждаят (или не се нуждаят от твърде много) от танкове, самолети и газови камери. Техните жертви, които искат да получат „лакомство“ от виртуалните собственици, ще бъдат научени с радост да се подчиняват и да изпълняват командите, смятайки себе си за свободни и отговорни граждани, проявяващи грижа един за друг и за околната среда. Нима не е прекрасно?

Упоритостта и постоянството в постигането на поставените цели са именно качествата, които отличават представителите на глобалната олигархия, когато става въпрос за въвеждане на нови правила и ограничения за човечеството. С неизбежността на булдозер, разрушаващ всички препятствия, „господарите“ на планетата се насочват към финалната права, след която има безусловно и, много вероятно, безнадеждно робство за по-голямата част от световното население. Всичко работи за крайната цел на олигархията: пандемията, шумът около глобалното затопляне и универсалната цифровизация на всички аспекти на живота.

Всичко, което се случва днес, е насочено към една цел: установяването на глобален, истински фашистки режим, при който на повечето от нас е предопределено да играят ролята на преживни животни на къса каишка, държана от шепа „господари“. Всички проекти и инициативи на глобалния „елит“ трябва да се разглеждат комплексно и в тази перспектива, и разбира се да се реагира адекватно на тях.

Със съкращения от Виктор Корчагин