Дневникът на Хранислав Христославов

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

evgenynewsreporter
psychicsolutions
glp1dosebg
vkolarov
comptia
andrew736
kampinnovations2025
foundationterra
daibau
teresa11

Най-четени

1. radostinalassa
2. mt46
3. zahariada
4. meto76
5. apollon
6. iliaganchev
7. iw69
8. panazea
9. metaloobrabotka
10. kvg55
11. monbon245
12. djani
13. grigorsimov
14. bven

Годишна класация

Най-популярни

1. wonder
2. shtaparov
3. katan
4. ka4ak
5. bojil
6. mt46
7. iw69
8. sekirata
9. leonleonovpom2
10. milototo

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. sekirata
5. deathmetalverses
6. lyotsov1971
7. panazea
8. iw69
9. savaarhimandrit
10. klklkl

Годишна класация

За този блог

Автор: hranislav
Категория: История
Прочетен: 1163389
Постинги: 686
Коментари: 592

Гласове: 1956

Блог вълни

Архив

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.12.2021 21:30 - "Битката на титаните"

Автор: hranislav Категория: Музика

Прочетен: 5080 Коментари: 1 Гласове:

"Битката на титаните"
(Поетичен разказ на Георги Върбанов за победата на цар Симеон в битката при р. Ахелой, състояла се на 20-ти август 917 г.)

Преди някъде около хиляда години, край малкия град Анхиало, пристанище древно на морето ни Черно, стана битка жестока в която безбройни войници от двете най – мощни световни империи за слава умряха.

Ромейската сила я водеше Лъв по сърце и по име: стратег най – достоен. А хиляди български лъвове яздеха заедно с царя, комуто никой нямаше равен ни в мъдрост, ни в сила. Симеона Велики в златни доспехи с пурпурна мантия, каквато на цар-император прилича.

По малка рекичка, хиляда години Ахелой я наричат, земята усети битка неземна на неземни гиганти. Един срещу друг , налетяха кохортите римски и дружините български в бой на смърт и за слава. Меч срещу меч, кръст срещу кръст и военното щастие бързо минаваше тъй от ръце в ръце и не можеше никой да каже, кой победител ще бъде в битката днешна и кой господар ще е утре на християнския свят.

На полето тъй равно, тез сили тъй равни пряко сили се борят за трона господен, те равните в божия свят. Грък или българин, сякаш от една майка родени, умираха смело с вяра в единния Бог в сърцето. Всеки имаше ангел хранител, а над мен неотлъчно бе тоз на смъртта. И в ръката ми сякаш без мечът му огнен – всеки, който на ръка бе от мен, от ръката ми моя погина. Резерв след резерв влизаха с песни победни в жестоката сеч и еднакво умираха с рани еднакви, само различни молитвите бяха към Бога – всеки на своята реч.

Но цял ден победа за никой не иде. Тогава, великият цар Симеона, извади си меча и в битката влезе начело на своята гвардия от багатурите тежки. Това удвои на момента силите български, които от своя цар сила поели пометоха ромеите клети. И те безразборно реда си напускат, и щитове хвърлят и уплашено тичат, посичани вмигом от страшните българи летящи на своите небесни коне. Вечните конници победители!

И кога пътници минат, чааак след век дори покрай малката мудна река, виждат как се белеят безбройни погребани кости, останали там от цвета на ромейските гости, които с меч дошли са по тези земи. И си спомнят за времето славно на Симеона Велики – храбрия и мъдрия, воина и книжовника, царя на българи и ромеи!