Да работим! Да работим смело:
с мишци, с нерви, с ръце и със ум;
нек се чуй у нази живо дело,
веселий на работата шум.

Да работим! Тази славна дума
нека екне кат кембанен звън,
нека стряска къщата и друма,
нека стресне спящий тежък сън.

Да работим! Нека дигнем знаме
с тая дума и вървим напред...
Труд! Спасьението от робството там е,
идеал е той на новий свет.

Да работим! Имаме широки
поприща за славен труд,
бедност няма с него - срам жестоки,
няма стид под неговия скут.

Да работим! На бащите наши
добродетелта да продължим,
техний пот почтен да не ни плаши:
всичко ний на тоя пот дължим.

Да работим! Мързелът е страшен,
мръсен блуд с живота и с умът!
Мързелът е враг, другар всегдашен
на тегла, съюзник е срамът.

Да работим! Няма тук оръжье
по-велико, силно от труда,
само то е вярно и не лъже,
свят ломи, победно и всегда.

Да работим дружно и съгласно...
Час изгубен е изгубен век.
На живота във морето бясно
труд е наший Ноевий ковчег.

Иван Вазов, София, 1899 г.