Сдържаш се, знам, да не
капнеш с трясък...
Там си стоиш... зад лявата
мигла...
Да беше прашинка искаш
от пясък...
Да беше прашинка искаш
от цигла...

Но ти си сълза, дори да 
отричаш...
Малка сълза си, а толкова
тежка...
От тебе боли ме... но пък
обичаш...
Моята слабост си чисто
човешка...