Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
18.04.2022 22:50 -
Словенско стихотворение за цар Самуил
Автор: hranislav
Категория: Поезия
Прочетен: 2237 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2022 22:50
Прочетен: 2237 Коментари: 4 Гласове:
7
Последна промяна: 18.04.2022 22:50
Ето едно словенско стихотворение със сюжет взет от българската история.
СМЪРТТА НА ЦАР САМУИЛ
Цар Самуил във Прилеп, в свойта крепост, надвиснала над урвата свирепа, седи и със ръка облакътена подпира си главата посребрена.
Във мрачни мисли е потънал царят, предчувствия тревожни го изгарят; вглъбено си шепти, а някак смътно – от гроба сякаш – чува се гласът му:
„Беласице, Беласице проклета, дано те слънце вече не съгледа! Пропусна ти врага ни – той се вдигна и в нашта българска земя проникна!
О, възкреси ти падналите войни, спаси от гнет чадата ни достойни! Беласице, ех ти, планино клета, дано те слънце вече не съгледа!“
Отива до прозореца и вижда: „Какво гъмжило долу там приижда?“ Додето стига погледът му – ето – мъже обсаждат на тълпи полето.
„Това са наште – вестоносец влита. – До вчера в плен държал ги без защита, Василий, византийският владетел, сега ги връща пак по домовете.“
Безкрайно окрилен от вест такава, ликът на царя мигом засиява; бойците, толкоз грижи му създали, той тича да прегърне и похвали.
Приветства приближаващата чета: – Добре сте се завърнали, момчета!... Но думата му в гърлото засяда, усеща как гърч страшен го напада.
Те тъжно кимат и глави навели пристъпват там – ни живи, ни умрели; пред всяка чета едноок мъж ходи, по сто страдалци ослепени води.
Що българи пленил бе василевса, ги ослепи до крак и ги молепса; сега се гаври с българския кесар: във този вид той би ли ги харесал?
Край нямат! Дълги неми върволици. Пред царя крачат тъжните редици; петнайсет хиляди бойци калени безмилостно навеки ослепени!
Покрива мрак на Самуил очите, див рев му се изтръгва от гърдите. Сърцето му, неиздържало, спира. Сломен от жал, той пада и умира.
Йосип Палиаруци Крилан
За първи път творбата с оригинално заглавие „Smrt carja Samuela“ е публикувана в бр. 1 на списание „Люблянски звон“ („Люблянска камбана“) от 1883 г.
СМЪРТТА НА ЦАР САМУИЛ
Цар Самуил във Прилеп, в свойта крепост, надвиснала над урвата свирепа, седи и със ръка облакътена подпира си главата посребрена.
Във мрачни мисли е потънал царят, предчувствия тревожни го изгарят; вглъбено си шепти, а някак смътно – от гроба сякаш – чува се гласът му:
„Беласице, Беласице проклета, дано те слънце вече не съгледа! Пропусна ти врага ни – той се вдигна и в нашта българска земя проникна!
О, възкреси ти падналите войни, спаси от гнет чадата ни достойни! Беласице, ех ти, планино клета, дано те слънце вече не съгледа!“
Отива до прозореца и вижда: „Какво гъмжило долу там приижда?“ Додето стига погледът му – ето – мъже обсаждат на тълпи полето.
„Това са наште – вестоносец влита. – До вчера в плен държал ги без защита, Василий, византийският владетел, сега ги връща пак по домовете.“
Безкрайно окрилен от вест такава, ликът на царя мигом засиява; бойците, толкоз грижи му създали, той тича да прегърне и похвали.
Приветства приближаващата чета: – Добре сте се завърнали, момчета!... Но думата му в гърлото засяда, усеща как гърч страшен го напада.
Те тъжно кимат и глави навели пристъпват там – ни живи, ни умрели; пред всяка чета едноок мъж ходи, по сто страдалци ослепени води.
Що българи пленил бе василевса, ги ослепи до крак и ги молепса; сега се гаври с българския кесар: във този вид той би ли ги харесал?
Край нямат! Дълги неми върволици. Пред царя крачат тъжните редици; петнайсет хиляди бойци калени безмилостно навеки ослепени!
Покрива мрак на Самуил очите, див рев му се изтръгва от гърдите. Сърцето му, неиздържало, спира. Сломен от жал, той пада и умира.
Йосип Палиаруци Крилан
За първи път творбата с оригинално заглавие „Smrt carja Samuela“ е публикувана в бр. 1 на списание „Люблянски звон“ („Люблянска камбана“) от 1883 г.
Вълнообразно
Създаване на Дунавска България. Реалисти...
Историческата връзка. Исторически времен...
За българите в Средновековието (4)
Историческата връзка. Исторически времен...
За българите в Средновековието (4)
!
цитирайПочти неизвестен е фактът, че от средата на ХІХ век до Втората световна война словенците проявяват траен интерес към нас и нашата култура, а литературата им изгражда цялостен корпус творби с български (най-вече исторически, подчертано позитивни) сюжети, който спокойно може да бъде наречен Словенска Българиана – явление уникално и особено ценно. Времето съвпада както с борбите за освобождение на Балканите от гнета на турците и, респективно, с конституирането на ценностен кодекс на национално самосъзнание, така и с търсенето предимно от южните славяни, без значение дали те са част от Slavia Orthodoxa или от Slavia Romana (обединяващо звено се оказва делото на Кирил и Методий, към които навсякъде от Черно море до Триглав има формиран култ) на универсалния, архетипен славянин, едновременно припознаваем от всички, и този гравитационен център/пример се проектира в лицето на българина.
Началото на българската тема в словенската литература, както и в руската (знаково съвпадение!), е поставено през същата 1834 г. и отново от най-големия поет на нацията – Францѐ Прешѐрн (1800-1849). В 7-ми сонет от своя художествен шедьовър – „Сонетен венец“ – той споменава гордите славяни, населяващи Тракия и Стара планина (Хемус), знаменития Орфей и родните му Родопи. За нас пише и разказвачката, композиторка и поетеса Йосипина Урбàнчич Турногрàйска (1833-1854). Нейната „Повест за българския княз Борис“ (»Povest o bolgarskem knezu Borisu«) от 1852 г., разказваща за покръстването на българите, е преведена само година по-късно – през 1853-та – от Константин Петкович и издадена в Цариград. Това е първият по време превод на словенска творба на български език и своеобразно начало на рецепцията на словенската литература у нас1. По-късно в интерпретирането на българската тема (този път за хайдутството) се включва поетът Йосип Стрѝтар (1836-1923), но по-голяма популярност получава лироепиката с български сюжети на поета-монах Сѝмон Грегòрчич (1844-1906) и най-вече поемата му „Заветът на хайдутина“ (1870)2.
цитирайНачалото на българската тема в словенската литература, както и в руската (знаково съвпадение!), е поставено през същата 1834 г. и отново от най-големия поет на нацията – Францѐ Прешѐрн (1800-1849). В 7-ми сонет от своя художествен шедьовър – „Сонетен венец“ – той споменава гордите славяни, населяващи Тракия и Стара планина (Хемус), знаменития Орфей и родните му Родопи. За нас пише и разказвачката, композиторка и поетеса Йосипина Урбàнчич Турногрàйска (1833-1854). Нейната „Повест за българския княз Борис“ (»Povest o bolgarskem knezu Borisu«) от 1852 г., разказваща за покръстването на българите, е преведена само година по-късно – през 1853-та – от Константин Петкович и издадена в Цариград. Това е първият по време превод на словенска творба на български език и своеобразно начало на рецепцията на словенската литература у нас1. По-късно в интерпретирането на българската тема (този път за хайдутството) се включва поетът Йосип Стрѝтар (1836-1923), но по-голяма популярност получава лироепиката с български сюжети на поета-монах Сѝмон Грегòрчич (1844-1906) и най-вече поемата му „Заветът на хайдутина“ (1870)2.
С М Ъ Р Т Т А Н А Ц А Р С А М У И Л
В ЕДНА СЛОВЕНСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
(Йосип Палиаруци – Крилàн)
Людмила Малинова-Димитрова
проф. д-р Людмил Димитров
цитирайВ ЕДНА СЛОВЕНСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
(Йосип Палиаруци – Крилàн)
Людмила Малинова-Димитрова
проф. д-р Людмил Димитров
Благодаря!
цитирай