!

Почти неизвестен е фактът, че от средата на ХІХ век до Втората световна война словенците проявяват траен интерес към нас и нашата култура, а литературата им изгражда цялостен корпус творби с български (най-вече исторически, подчертано позитивни) сюжети, който спокойно може да бъде наречен Словенска Българиана – явление уникално и особено ценно. Времето съвпада както с борбите за освобождение на Балканите от гнета на турците и, респективно, с конституирането на ценностен кодекс на национално самосъзнание, така и с търсенето предимно от южните славяни, без значение дали те са част от Slavia Orthodoxa или от Slavia Romana (обединяващо звено се оказва делото на Кирил и Методий, към които навсякъде от Черно море до Триглав има формиран култ) на универсалния, архетипен славянин, едновременно припознаваем от всички, и този гравитационен център/пример се проектира в лицето на българина.
Началото на българската тема в словенската литература, както и в руската (знаково съвпадение!), е поставено през същата 1834 г. и отново от най-големия поет на нацията – Францѐ Прешѐрн (1800-1849). В 7-ми сонет от своя художествен шедьовър – „Сонетен венец“ – той споменава гордите славяни, населяващи Тракия и Стара планина (Хемус), знаменития Орфей и родните му Родопи. За нас пише и разказвачката, композиторка и поетеса Йосипина Урбàнчич Турногрàйска (1833-1854). Нейната „Повест за българския княз Борис“ (»Povest o bolgarskem knezu Borisu«) от 1852 г., разказваща за покръстването на българите, е преведена само година по-късно – през 1853-та – от Константин Петкович и издадена в Цариград. Това е първият по време превод на словенска творба на български език и своеобразно начало на рецепцията на словенската литература у нас1. По-късно в интерпретирането на българската тема (този път за хайдутството) се включва поетът Йосип Стрѝтар (1836-1923), но по-голяма популярност получава лироепиката с български сюжети на поета-монах Сѝмон Грегòрчич (1844-1906) и най-вече поемата му „Заветът на хайдутина“ (1870)2.

С М Ъ Р Т Т А Н А Ц А Р С А М У И Л
В ЕДНА СЛОВЕНСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
(Йосип Палиаруци – Крилàн)

Людмила Малинова-Димитрова
проф. д-р Людмил Димитров

Благодаря!