Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2022 22:50 - Словенско стихотворение за цар Самуил
Автор: hranislav Категория: Поезия   
Прочетен: 2237 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 18.04.2022 22:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ето едно словенско стихотворение със сюжет взет от българската история.

СМЪРТТА НА ЦАР САМУИЛ

Цар Самуил във Прилеп, в свойта крепост, надвиснала над урвата свирепа, седи и със ръка облакътена подпира си главата посребрена.


Във мрачни мисли е потънал царят, предчувствия тревожни го изгарят; вглъбено си шепти, а някак смътно – от гроба сякаш – чува се гласът му:


„Беласице, Беласице проклета, дано те слънце вече не съгледа! Пропусна ти врага ни – той се вдигна и в нашта българска земя проникна!


О, възкреси ти падналите войни, спаси от гнет чадата ни достойни! Беласице, ех ти, планино клета, дано те слънце вече не съгледа!“


Отива до прозореца и вижда: „Какво гъмжило долу там приижда?“ Додето стига погледът му – ето – мъже обсаждат на тълпи полето.


„Това са наште – вестоносец влита. – До вчера в плен държал ги без защита, Василий, византийският владетел, сега ги връща пак по домовете.“


Безкрайно окрилен от вест такава, ликът на царя мигом засиява; бойците, толкоз грижи му създали, той тича да прегърне и похвали.

Приветства приближаващата чета: – Добре сте се завърнали, момчета!... Но думата му в гърлото засяда, усеща как гърч страшен го напада.


Те тъжно кимат и глави навели пристъпват там – ни живи, ни умрели; пред всяка чета едноок мъж ходи, по сто страдалци ослепени води.


Що българи пленил бе василевса, ги ослепи до крак и ги молепса; сега се гаври с българския кесар: във този вид той би ли ги харесал?


Край нямат! Дълги неми върволици. Пред царя крачат тъжните редици; петнайсет хиляди бойци калени безмилостно навеки ослепени!


Покрива мрак на Самуил очите, див рев му се изтръгва от гърдите. Сърцето му, неиздържало, спира. Сломен от жал, той пада и умира.


Йосип Палиаруци Крилан

  За първи път творбата с оригинално заглавие „Smrt carja Samuela“ е публикувана в бр. 1 на списание „Люблянски звон“ („Люблянска камбана“) от 1883 г.



Гласувай:
7


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. panazea - Чудесно попадение !
18.04.2022 23:10
!
цитирай
2. syrmaepon - Почти неизвестен е фактът, че от ...
19.04.2022 13:48
Почти неизвестен е фактът, че от средата на ХІХ век до Втората световна война словенците проявяват траен интерес към нас и нашата култура, а литературата им изгражда цялостен корпус творби с български (най-вече исторически, подчертано позитивни) сюжети, който спокойно може да бъде наречен Словенска Българиана – явление уникално и особено ценно. Времето съвпада както с борбите за освобождение на Балканите от гнета на турците и, респективно, с конституирането на ценностен кодекс на национално самосъзнание, така и с търсенето предимно от южните славяни, без значение дали те са част от Slavia Orthodoxa или от Slavia Romana (обединяващо звено се оказва делото на Кирил и Методий, към които навсякъде от Черно море до Триглав има формиран култ) на универсалния, архетипен славянин, едновременно припознаваем от всички, и този гравитационен център/пример се проектира в лицето на българина.
Началото на българската тема в словенската литература, както и в руската (знаково съвпадение!), е поставено през същата 1834 г. и отново от най-големия поет на нацията – Францѐ Прешѐрн (1800-1849). В 7-ми сонет от своя художествен шедьовър – „Сонетен венец“ – той споменава гордите славяни, населяващи Тракия и Стара планина (Хемус), знаменития Орфей и родните му Родопи. За нас пише и разказвачката, композиторка и поетеса Йосипина Урбàнчич Турногрàйска (1833-1854). Нейната „Повест за българския княз Борис“ (»Povest o bolgarskem knezu Borisu«) от 1852 г., разказваща за покръстването на българите, е преведена само година по-късно – през 1853-та – от Константин Петкович и издадена в Цариград. Това е първият по време превод на словенска творба на български език и своеобразно начало на рецепцията на словенската литература у нас1. По-късно в интерпретирането на българската тема (този път за хайдутството) се включва поетът Йосип Стрѝтар (1836-1923), но по-голяма популярност получава лироепиката с български сюжети на поета-монах Сѝмон Грегòрчич (1844-1906) и най-вече поемата му „Заветът на хайдутина“ (1870)2.
цитирай
3. syrmaepon - Това е откъс от статия
19.04.2022 13:49
С М Ъ Р Т Т А Н А Ц А Р С А М У И Л
В ЕДНА СЛОВЕНСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
(Йосип Палиаруци – Крилàн)

Людмила Малинова-Димитрова
проф. д-р Людмил Димитров
цитирай
4. bgstarina - -
25.04.2022 18:41
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 642522
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031