Въстанието на Асен и Петър

Аз отново съм в поетично настроение,
но сега не зарад футболно представление.
Въстанието на Петър и Асен по мое мнение,
заслужава барем едно стихотворение.


Император нагъл през лето 11-86,
от народа ни поиска много кеш.
Туй да те тъпчат ромеи над век и половина,
ти не можеш днес да разбереш и наполовина.


На хората им писна цели 168 години
да са византийски слуги и слугини.
Грабнаха те мечове, лъкове и боздугани
и ромейци проклети побягнаха кат насрани.


И се наченаха друже таквиз яростни гонки и сеч,
че крайно пред тям бледней и най-лютият бой
сторен нявга в световната федерация по кеч.
Народът ни измъчен дълбоко в себе си знаеше,
че нивга повеч по свирка ромейска не ще играеше.


Пред погледите строги на болярите Петър и Асен,
царството ни славно възраждаше се ден след ден.
И от патриотичен пламък дедите ни храбри обзети,
напредваха безспир и много крепости бяха превзети.
 

Чудесно стихо, браво! Аз също имам исторически стихота, последните две са за Гоце Делчев и генерал Иван Колев. Видеото на Българска история е последното от техния канал, което изгледах.