Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2020 16:37 - За национализма, социализма и други неща
Автор: hranislav Категория: Политика   
Прочетен: 261 Коментари: 0 Гласове:
5



image
Статуя на Христо Ботев в парка Чаоянг в Пекин, на Алеята на великите личности, в близост до музея „Дзинтай", където са разположени 12 скулптури на велики личности от цял свят.

Настоящият материал се явява продължение на публикацията "Чий е Ботев", която можете да видите тук: http://hranislav.blog.bg/history/2020/05/12/chii-e-botev.1710360 .

"Около личността и делото на Хр. Ботев у нас от край време се води нестихващ спор: той е наш – казват националистите, – защото като никой друг той възпя пламенното всеотдайно родолюбие и запечата това си верую с велика саможертва, като поднесе живота си на кладата на освободителната борба; не – отвръщат социалистите, които търсят разрешение на социалния проблем по пътя на интернационализма, – той ни принадлежи, защото в основата на неговото мировъзнесение стои социалният идеал и цялото му творчество и дейност отразяват бунта срещу социалните неправди и копнеж по социална свобода, Ботев е социалреволюционер!

Трябва да се съгласим, че доскоро този суетен спор ако не оправдан, то той се явяваше все пак обясним. Защото бе време, когато доктрините и самият политически живот бяха изправили национализма и социализма, като две противоположни взаимноизклюващи се начала: националистическите възгледи бяха станали повече атрибут на привилегированите класи, които като консервативен елемент органически реагираха срещу всяка социалреволюционна повеля; чернотрудовият народ от своя страна чувстваше, че трябва да води борба срещу този буржоазнокапиталистически национализъм, и вярваше че само по пътя на интернационалния марксизъм е възможно да се извоюва социалистическия идеал. Така борбата за по-сносни и по-човечни условия на живот придоби противонационален характер и се свърза с идеята за световна социална революция, а национализмът реагирайки срещу този антинационален дух на социалистическите тежнения, се отчужди от социалните повели на времето и стана синоним на консервативния капитализъм.

Така около социалния принцип и националната идея се формираха две враждебни една с друга сили, които разкъсаха единството на народите, нарушиха хармонията в организма на нациите и запълниха десетилетия от живота им със сътресения и кървави междуособици, които погълнаха несметни жертви в хора и в стопански и културни блага. При това при тази поляризация на социалното и националното начала повлече след себе си деградацията и на първото, и на второто от тях. Социализмът от светла етична повеля се превърна в грубо-егоистичен класов и съсловен материализъм, разкъсващ свещената и неразривна връзка с нацията и нейния целокупен интерес. Национализмът от възвишена идея и съкровено съзнание за обща принадлежност и съдбовна свързаност с всички родни братя от една и съща кръв бе на път да се изроди в социално рушителен фактор, дигнал ръка срещу свещената борба на родните братя за хляб и труд."

"Национализъм и социализъм – неразделни елементи на новото политическо съзнание", д-р Димитър Вълчев, СБНЛ, март 1939 г.
(Целият текст: https://nacionalensvetogled.wordpress.com/2009/07/26/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD/?fbclid=IwAR2m8Uif58uHrZvzF7JWhStSO3Cg9bjxE0LIiwOG1-QgHuEyWZjm8UEFLF8 .)

Статията ми харесва, но да подчертая много дебело - аз съм настроен умерено либерално и демократично. Понеже доколкото се подразбира от други негови статии, авторът на горецитираната не е бил особено либерален и демократичен... Въпреки сходствата в разбиранията ни, правя едно важно разграничение. В моите виждания определено има национализъм (най-ранната част от всичко изброено), както и социализъм. Но има и демократичност, умерена либералност, умерена консервативност, определена увеличила се през годините космополитност (мисленето ми в общи линии е между националното и глобалното, през голяма част от времете с по - малък или сериозен превес на националното), има и духовни разбирания
с усилващо се въздействие, в които разбирания виждам най - съществените в живота неща.

Ако сложа знак за равенство между етнически и национални чувства бих могъл да кажа, че в някои периоди етническите ми чувства се изострят (поне отчасти) под въздействие на новините за отвратителните прояви на представителите на онази етническа група в родината ни, която от много време извършва около 80% от битовите престъпления и т.н. ... Тогава се усилва и жаждата ми за правда предвид и на явната липса на воля на държавата да се справи с проблема...! Проблем, чието разрешаване става все по - жизненоважно.

Когато става дума за космополитност - не признавам такава, която е в отрицание на етническото, националното, не признавам такава която ги изключва и осмива. Човек може да обича семейството си, но и да обича града си. Може да е патриот на своя град, но и да обича страната си. Може да обича страната си, но в една или друга степен да обича и планетата, расата си, човечеството като вид. Да обича духовете зад телесните фасади (всички ние сме в своята същност души създадени по образ и подобие божие, а физическите ни тела са превозните ни средства в Пътя на Живота). Ако любовта към по - голямото е свързана с отрицание на по - малкото, то тя е фалшива любов. Клетката работи за себе си и това е естествено, но тя работи и за организма, за цялото, което е също в реда на нещата. Отделните хора и народи са част от един организъм, за когото са призвани да работят без значение дали го съзнават. Вярвам и чувствам, че така както отделният индивид не е дошъл на този свят да работи само и единствено за себе си и да гледа само своя личен интерес, това важи и за отделните народности и че всеки народ има своето предназначение в Божия план за света (дали и доколко го изпълнява това е друг въпрос). Днес е денят, в който България е дала своя най - голям до момента принос в развитието на човешката цивилизация. Честит празник и да си пожелаем и за в бъдеще да допринасяме - и за себе си, и за планетата като цяло за прослава на нашия Небесен Баща, който стои в основата на всичките ни светли щения и прояви!

Да не забравяме, че националното самосъзнание е започнало да се развива преди няколко века и че през Средновековието хората са се идентифицирали повече с даден феодал или град, отколкото с определена етническа общност (а в началото на своето съществуване като вид даже са били безсловесни). На принципа съм: "Българин съм, но съм и Човек. Човек съм, ама съм и Българин!"
В човешката история усещането за принадлежност към група се е развивало в посока от по - малкото към по - голямото и това е нормално. Даже в наши дни, в рамките на ЕС тече процес по формирането на европейски патриотизъм, който поне при някаква, надявам се голяма част от европейците не е отрицание на националните им чувства.

Почитател съм на идеята да има повече хармония в света, по - добро взаимодействие между отделните държави и народи (в по - голяма степен отношения на принципа "win-win"*), но не и на разрушаването на етническото многообразие, не и уеднаквяване. "Единни в многообразието" - допада ми този девиз на ЕС без да идеализирам тази организация и без да смятам, че щом ни казват нещо от Брюксел (или от където и другаде да е било) то обезателно е добро и ние трябва да се съобразяваме само защото така иска поредния натресен ни голям брат. Смятам още че не бива по изкуствен, насилствен път да се заличават отделните социални класи, не бива да има диктатура на едни над други и бива да се търси разбирателство в името на общото добруване.

Радетел съм за разбирателство и приятелство с всички (без значение от сблъсъците в миналото и настоящите противоречия). Желая мир и приятелство, но не на всяка цена и без потъпкване на историческите истини и нашите собствени интереси! И когато става въпрос за собствени интереси ще направя едно уточнение. В нечий интерес може да е да ограби съседа си, което ще означава да придобие нещо, което не му се полага. Не винаги по-изгодното е по-редно. Ако обаче си свършил една работа, ти имаш правото да получиш нещо, което е в твоя угода - съответното заплащане за труда ти. Гоненето на интереси трябва да е съобразено с определени морални, универсални принципи. Иначе може да се стигне до извращения и до конфликти, които е можело спокойно да бъдат избегнати. Да речем съгласен съм Сърбия и Македония да влязат в Европейския съюз, но съм твърдо против да бъдат подкрепяни, ако фалшифицират историята ни и потъпкват правата на сънародниците ни. Смятам, че българската политика спрямо тях е прекалено мекушава.

В предната публикация ("Чий е Ботев") и в тази също, не става въпрос за подкрепа към тоталитарна идеология или практики. Намирам обаче за доста разумно и близко на сърцето ми това патриотичното и социалното във властта да вървят ръка за ръка. Искам такова управление и се надявам да се състои, колкото се може по - скоро.
Човек може да бъде истински националист, само когато не си затваря очите относно социалните проблеми (иначе според мен е псевдонационалист).

Колкото до това чий е Ботев: в
днешно време всички политически сили в България (дори ДПС) поне на думи се прекланят пред Ботев и Левски. Иначе поетът-революционер е тачен дори в далечен Китай, видно от горната снимка. Дано начело на родината ни застанат хора, които не само на думи, но и на дела да са последователи на най - светлите фигури от нашето минало.

Бележка:
*
Принципа "win-win": търсене на печалбата за всички страни в дадени взаимоотношения, а не търсене на начин да прецакаш другия, усещайки себе си като тарикат, а другия като балък.







Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 198683
Постинги: 351
Коментари: 391
Гласове: 743
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31