Блогът на Хранислав :: Демократичен национализъм

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

prostata55
damakov
katyaivanovna
chsang
repertoir25
tinarai
veranevinova
greatukraine
otvorenonebe
kristiart

Най-четени

1. radostinalassa
2. planinitenabulgaria
3. wonder
4. varg1
5. mt46
6. iw69
7. kvg55
8. zahariada
9. reporter
10. zaw12929
11. getmans1
12. bogolubie
13. kunchev
14. kordon

Годишна класация

Най-популярни

1. katan
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. donkatoneva
8. milena6
9. dobrota
10. vidima

Годишна класация

Най-активни

1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. mimogarcia
5. hadjito
6. iw69
7. djani
8. savaarhimandrit
9. rosiela
10. predi

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.03.2021 15:15 - Демократичен национализъм

Автор: hranislav Категория: Политика

Прочетен: 547 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.03.2021 16:14

Даниела Горчева е магистър по българска филология и история на СУ "Климент Охридски". От 1990 г. живее в Холандия. От 2003 г. е издател и главен редактор на "Диалог" - списание за политика, култура и история, което излиза на български в Холандия и има читатели в цял свят.

По - долният текст е неин коментар от профила и във Фейсбук на тема "национализъм".

   Д.Г.:

Георги Величков, говориш като тези, които ругаят либерализма, но не знаят какво е либерализъм и без да си дават сметка, че има различни видове либерализъм. Национализмът не изключва човещината и първо да бъдем човеци, напротив!

   Не е вярно, че национализмът е втълпяване на чувство за превъзходство на една нация над друга. Не е и вярно, че е капсулиране. Има различни видове национализъм и аз не приемам априори, че национализмът е нещо негативно, напротив. Защото националист и ксенофоб са две различни неща.

   Национализъм, който е изолационистки, ксенофобски, фанатичен, агресивен, милитаристичен, експазионистичен или месиански, е достоен за презрение. Той няма нищо общо с разбиранията на големите ни възрожденски националисти като Васил Левски, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов и т.н.

   Но какво лошо има в просветения демократичен национализъм, без отричане на правото и на другите да обичат и ценят доброто в страните си, без фаворизиране и фетишизиране на собствената държава или народ, без месиански бълнувания? Какво лошо има човек да изпитва обич към родното, гордост и познаване на постиженията на своя народ и на своята държава, да цени добрите качества и силните страни на своята нация?

   Такъв национализъм е градивен и обединява хората, особено в години на изпитания.

   Българският национализъм, например, между двете световни войни не е войнствен, нито враждебен, той не разделя, а обединява. Той е естествен израз и на родолюбие, и същевременно на съчувствие и солидарност с останалите извън пределите на България, на територията на Гърция, Турция, Югославия и Румъния българи, подложени на жестоко етническо прочистване и преследване. Той е демократичен и градивен, а не милитаристичен и се стреми към мирен реваншизъм. Той пледира за правата на българските малцинства, особено на българите в Македония, подложени на масов и индивидуален терор и опит за претопяване. Не само българи, но и чужди журналисти като Анри Поззи и други наблюдатели свидетелстват с потрес за мъченията и издевателствата, на които гърци и сърби подлагат българите в Македония.

   Обаче тогавашният българин очевидно е бил доста по-просветен, по-интелигентен и по-християнин, и от съседите си, и от нас, днешните българи. Затова и тогавашният български национализъм не води до омраза към всички сърби, гърци, турци и румънци, а до съчувствие към жертвите на съответната сръбска или гръцка политика и до настояване, вкл. пред Обществото на народите да се облекчи съдбата им.

   И е показателно за духа на тогавашните българи, че бедна и разорена България приема радушно и осигурява и подслон, и препитание на повече от половин милион бежанци!

   Хора, стекли се в България откъде ли не и пристигнали без нищо – дрипави, боси и гладни, изтерзани. И не само на българи, но и на арменци, а по-късно и на руснаци, украинци, кавказци, мюсюлмани, калмици, бягащи от издевателствата на болшевиките, протягат ръка тогавашните българи и ги приемат гостоприемно, за да делят оскъдния си залък с тях.

   А през Втората световна война българите често отварят домовете и сърцата си за нелегално пребиваващи у нас немски, полски, германски, австрийски евреи. Това е истинският български дух – доброта, любов и състрадание към ближния, а не омраза и крясъци, примитивни страхове.

   Така че не национализмът трябва да ни притеснява, а псевдонационализмът, който вместо да възпитава любов към България, насажда страх, враждебност, подозрителност и дори агресивност към другите, към различните, към чужденците.

   Има огромна разлика между българския проевропейски и просвещенски национализъм и ... антиевропейския, агресивен, креслив псевдо-национализъм на "Атака" и на други подобни партийки.

   Да защитаваш националните си интереси не е отживелица.
-------------------------------------------------------------------------------------------

Бел. моя: лично за мен месианизмът не винаги е свързан с нещо лошо. А пък страховете понякога са съвсем основателни.

В прикачения клип: разговор между Георги Коритаров и проф. Александър Кьосев за патриотизма и национализма, Васил Левски, България и Европа.