2015-05-07

Някои обичат да хвалят един велик българин, но разберат ли, че вижданията ти са като неговите (или поне по - близки до неговите, отколкото до техните), са склонни да те изкарат я либераст, я човек със смесен произход (преди време един фашист ме питаше защо харесвам идеята на Левски за равенство пред закона; въпросният господин неправилно предположи, че съм със смесен етнически произход, неможейки да повярва, как аз ще харесвам равенството пред закона).

Виждането на Васил Иванов Кунчев - Левски (Апостола на свободата) за това каква трябва да бъде България (страната, която той искаше да бъде чиста и свята република): "Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!" — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.

"За враговете на демокрацията и републиката — смърт! — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ — наказателен закон." Уважавам Левски, но смъртното наказание за предателство не се вписва в моето светоусещане. Според мен, човек е свободен да харесва дадено политическо или духовно учение, дотолкова доколкото то съответства на неговото лично усещане за нещата в живота. Не е длъжен да е 100%-ов привърженик на определена идеология. Въпреки това, ако трябва да избирам дали някой враг на демокрацията и републиката да се размине със смъртно наказание и да започне да унищожава народа си или пък да бъде ликвидиран - бих избрал второто. /24.05.2021 г.: Трябва да се има предвид, че Дякона, макар да е бил светъл и напредничав дух е живял в едно по - примитивно време. Освен това е нямал възможност да праща предателите в затвори.../

Не веднъж през годините съм попадал на коментари и статии на хора доста радикални, за които демокрацията е еврейско или капиталистическо зло, които се изявяват като отявлени антидемократи, пишат против демокрацията, цитират кой какво бил казал против демокрацията, колко е пагубна тя за нас и как враговете ни имали интерес тук да в България да има демокрация, за да могат да ни съсипват (все едно преди 1989 г. не е имало външен интерес тук да е тоталитаризъм). Минаха ми през ума мисли от рода на:

1."Ами като не щат демокрация, дали би им било хубаво да бъдат изпратени в концлагери без съд и присъда? Тогава навярно ще оценят стойността на това, срещу което директно или косвено са писали. Сигурно тогава ще запискат като вдовици за к*р (с извинение). Защо да им се позволява да се ползват от нещо, което мразят и което мечтаят да премахнат?" Всъщност, аз съм за това да им се позволява да ползват омразната им демокрация (въпросната мисъл не отразява мое убеждение: тя по - скоро е израз на учудване).

2. "Ами като не искат демокрация и за тях ценност е диктатурата, дали биха одобрили да се разбере кои са, къде живеят и да бъдат окачени набързо по въжетата" - това би било изпълнение в техен стил, което обаче не одобрявам. Много е нагло да си против нещо, но да изтъкваш, че по силата на това нещо ти имаш право на еди какво си и да цитираш конституцията в подписа си в някой форум (демокрация не означава неограничена свобода на словото: това би било анархия). Да си против демокрацията, но да искаш срещу теб да се играе демократично: не върви (от гледна точка на справедливостта). Израз е на детинщина. Но пък аз освен за справедливост съм и за човечност и смятам, че държавата трябва да се стреми да не действа диктаторски спрямо хората с диктаторско мислене (привърженик съм на максимално обективните и качествени съдебни процеси и едни и същи закони за всички граждани, без разлика на вяра, етнос, пол и т.н.). /24.05. 2021 г.: Не е проблемът в демокрацията, проблемът е в тези, които злоупотребяват с нея. Демокрация не означава свободия и беззаконие./

Такъв тип хора (с тоталитарно мислене) са склонни на профилактични насилствени действия, на слагане на цели групи хора под общ знаменател, дори и на големи лъжи (историята го е показала): как ли биха се почувствали, ако срещу тях се подходи в техния стил (директно профилактично строго наказание или наказание след скалъпен съдебен процес)? Във всички държави по света се лъже, но големите лъжи виреят по - добре в тоталитарните системи, именно защото там свободата на словото и опозицията биват тотално смазвани.

Не е ли извратено да твърдиш, че много обичаш народа си и именно уж заради това си против демокрацията (тоест, правото на народа ти да избира - пък било то утайки и демагози)? Народът ако е по - мъдър, ще прави и по - добри избори, а ако е достатъчно мъдър ще успее да се организира и да излъчи кандидати за власт, по - добри от онези, които му се спускат отгоре.

Ако ще се действа на принципа "око за око, зъб за зъб" (без да има придържане към омразната за някои хуманност), то ситуацията би изглеждала така. За тези, за които няма доказателства, че са антидемократи би се действало демократично (когато са налице основания да бъдат санкционирани). Пък спрямо тези, за които има доказателства, че са антидемократични и искат фашистка/комунистическа диктатура, би се действало като в диктатура (стига да са налице поводите за това: но при диктатура поводи за разни груби действия по - лесно се намират). За такъв начин на функциониране на държавата, с пълно право би могло да се каже: "Каквото повикало, такова се обадило". Но на някои ехото на гласовете им, въобще не би им харесало. За мен по - добрият вариант е държавата да не се превръща в ехо на определен вид мисли и коментари на някои свои граждани. Ако за някои от гражданите и е ценност, някакви хора да бъдат третирани лошо, само защото въпросните имат еди какви си политически убеждения или са от еди какъв си етнос, изглежда по - справедливо би било спрямо споменатите граждани да не важат принципите на демокрацията и човечността, които те отричат. Защо да се ползваш от нещо, което отричаш? Не би било справедливо. Тук не става дума за моменти, в които човек се е ядосал и му се иска да линчува даден престъпник (тоест, да му се ще вземе правосъдието в свои ръце). Тук става въпрос за тип мислене, който отрича еди какви си светогледи дотолкова, че би оправдало на някого да се правят мръсотии (и дори да бъде убит), само защото има различни убеждения и това в нечии очи го прави да изглежда потенциална опасност за установената власт. Не би било справедливо да се ползваш от това, което отричаш, но...

Смятам че освен справедливостта, трябва да се гледа и човечността: поне до такава степен, че държавата да не се държи диктаторски спрямо хората с диктаторско мислене и когато са налице съответните законови поводи да ги санкционира, тя да ги санкционира така както би санкционирала и онези, които са демократи или за които няма доказателства, че са антидемократично настроени, но които са извършили същите правонарушения. Ако спрямо симпатизиращите на тоталитарността хора се действа в тоталитарен стил на който те симпатизират, би могло тези хора (каквито и "исти" да са те всъщност) да бъдат директно наказвани за определени нарушения на нормативни актове (без съдебен процес) или пък да бъдат наказвани чисто и просто, защото са някакви си по убеждения и току виж някой ден вдигнали неуспешна/успешна революция и навредили на онези, чиито демократични виждания смятат за зло.

Раковски и Левски са били революционери, но тяхната цел не е била диктатура, а установяване на демократичен и по - хуманен ред. Ако борбата за господство над някакви хора е твоя житейска философия и изповядваш правото на по - силния, то тогава не би трябвало да хленчиш, ако сайтът ти бъде изтрит, а на вратата ти се появят полицаи и те пребият заради коментари в интернет. 

Демокрацията, по принцип може и да не е най - добрата форма на държавно управление, която би могла да съществува (може би някъде във Вселената съществуват и по - добри форми на управление), но считам, че на настоящия етап от духовното развитие на човечеството, по - добро от демокрацията - няма.

Да си пожелаем в България да има повече демокрация (народовластие), повече мъдрост при избирането на управници и по - малко олигархокрация...