Най-четени
1. radostinalassa
2. budha2
3. reporter
4. zahariada
5. getmans1
6. gikotev
7. bosia
8. bogolubie
9. planinitenabulgaria
10. samvoin
11. kvg55
12. gothic
13. 1997
14. bven
2. budha2
3. reporter
4. zahariada
5. getmans1
6. gikotev
7. bosia
8. bogolubie
9. planinitenabulgaria
10. samvoin
11. kvg55
12. gothic
13. 1997
14. bven
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. ambroziia
9. milena6
10. donkatoneva
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. ambroziia
9. milena6
10. donkatoneva
Най-активни
1. metaloobrabotka
2. sarang
3. lamb
4. hadjito
5. mimogarcia
6. iskra1304
7. djani
8. petgrig
9. helianastoichkova
10. webcrem
2. sarang
3. lamb
4. hadjito
5. mimogarcia
6. iskra1304
7. djani
8. petgrig
9. helianastoichkova
10. webcrem
Постинг
30.10.2023 21:02 -
4-часов работен ден?!
Автор: hranislav
Категория: Политика
Прочетен: 537 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.06 13:03
Прочетен: 537 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 22.06 13:03
Възможно ли е 4-часовият работен ден някога да се превърне в нещо масово, така както днес (поне на хартия...) е 8-часовият? И това същевременно да не се отрази негативно на стандарта на живот на хората. Има по света и у нас фирми, които са преминали на 4-дневна работна седмица или на 4-часов работен ден със запазване на заплащането (това второто в България не знам да го има, но за първото знам, че е факт вече).
Първоначално работният ден е продължавал между 12 и 16 часа, като се е стигало и до смъртни случаи. Идеята за "уикенд" (край на работната седмица) в началото не е съществувала... В работния процес съм били заети и лица под 14-годишна възраст. Но в резултат основно на борбите на работниците, нещата постепенно са се подобрявали.
==========================================
56 стр.
24. Четиричасов работен ден
Активното участие в самоуправлението на комуната или федерацията изисква повече свободно време от това с което разполага човекът, който изразходва 8 и повече часове за работа, която убива желанието и мотивацията му за участие в разглеждането и вземането на решения по различните въпроси на обществения живот. Това налага съкращение на работния ден. Удовлетворяването на тази необходимост се улеснява от съвременното ниво на развитие на производителните сили, позволяващо още сега, дори в условията на капитализма, да се съкрати работния ден двойно. Още в началната фаза на анархистическото общество 4-часовият работен ден ще бъде задължителен и необходим, за да се осигури достатъчно свободно време за решението и на други въпроси, които не са свързани пряко с общественополезния труд.
57 стр.
25. По-подробна мотивировка на четиричасовия работен ден: Важна част от програмата на анархизма в социалната сфера е съкращението на работния ден. Освен за обществена дейност, то е обусловлено и от естествената нужда на човека да отдели време за себе си, за своите любими занимания, да го прекарва с близките си. В началото борбата за съкратен работен ден (тогава тя е целяла 12 часов ден при 6 дневна работна седмица) се е водила за елементарно оцеляване, за въстановяване на силите за следващия работен ден. Благодарение на жертвите на наши-те предшественици е било завоювано това необходимо време. Днес във Франция имаме 35-часова работна седмица, а в Норвегия – 32. Но ние считаме, че човекът не е създаден, за да “живее” на работното си място, като продължение на средствата за производство. Трудът трябва да служи за осигуряването на живота, а не обратното. Човек живее веднъж и има правото да изживее живота си пълноценно, по свое усмотрение. Духовната еволюция на човека става все по-сложна и към потребността от относително увеличено свободно време, се добавя нуждата да живее смислен живот, за да твори, да се занимава с неща, които обича, да води пълноценен духовен живот. За съжаление, днес любимата работа е непостижима мечта за абсолютното болшинство от хората. Ние прекарваме живота си в прехвърляне на бумаги в офисите, стоим пред машините в завода, зад гишетата или хващаме маясъл в автомобилите си и мечтаем да не се занимаваме с работи, които не обичаме, освен възможно по-кратко, за да осигурим на себе си и на обществото необходимите блага. Ние нямаме никакво съмнение, че минимално необходимото време за общественополезен труд е значително по-кратко от това, което е установено днес. Борбата за съкратен работен ден започва най-напред в Англия. В резултат на нейната продължителност и упоритост, на многобройни стачки, на подема на лудитското движение
58 стр.
английските работници извоюват в 1833 г. фабричен закон, който ограничава труда на малолетните деца до 13 годишна възраст на 8 часа, а този на непълнолетните от 13 до 18 години на 12 часа. На 10 април 1844 година правителството, изплашено от масовите манифестации на работниците е принудено да извика в Лондон войската. Мобилизирани са и доброволци буржоа. Начело на гарнизона е назначен фелдмаршал херцог Уелингтън – победителят на Наполеон. В същата година е издаден първият закон за ограничение на женския труд на 12 часа. Със закона от 1847 г. в предприятията е въведен 12-часов работен ден за всички работници, а за непълнолетните и за жените - 10 часов. В борбата за 8-часов работен ден през 1886 год. са обесени четиримата чикагски анархисти Спайс, Фишер, Енгел и Парсънс, докато петия осъден на смърт Луис Линг се самоубива в килията си с капсула-взривател. От то- гава 1 май е боен празник на труда. В стачното движение в САЩ през 1919 година участват 4 ми- лиона работници – това е борба за 5-дневна работна седмица, която е посрещната с не по-малка съпротива от господарите. В около 20 предприятия те отстъпват и приемат искането. В 1920-а предприятията са вече 240, а в 1929-а – 500 хиляди трудещи се работят 5 дни в седмицата. В царска Русия първите фабрични закони са от края на XIX век. След масовите стачки на петербургския пролетариат (от Александровския, Невския и Путиловския заводи) е прокаран в 1897 г. закон, ограничаващ работния ден на 11 часа. Продължителността на работния ден в условията на капитализма не зависи от минимума, който е нужен за обезпечаване на индивидите и обществото с необходимата продукция (като се отчита нивото на техническото развитие), а от решимостта на трудещите се да се борят за неговото съкращение. Капиталистите и колегите им експлоататори от “соц”-страните, ако би могли, биха заставили хората да спят във фабриките, давайки им няколко часа на денонощие за сън (както е в някои заводи в КНДР и както беше в шивалнята на Софийския цен-
59 стр.
трален затвор, където през ноември 1953 г. работния “ден” продължи 36 часа непрекъснато, докато предизвика стачка, последвана от зверски наказания за организаторите й). При ръста на научно-техническото развитие през ХХ и ХХI век, при наличието на свръхскоростни компютри и роботи днешният 8-часов работенден може да се съкрати два и три пъти, ако работниците се бореха с упоритостта и жертвоготовността на своите предшественици. Как се интерпретира съкращението на работния ден от капиталистите? Те казват че 4-часовият работен ден при 4-дневна седмица е невъзможен, защото това щяло да доведе до повече от двукратно увеличение на фонда работна заплата (ще им се наложи да наемат два и повече пъти работници и да въведат двусменна работа вместо едносменна), което ще ги направи неконкурентноспособни, и, в крайна сметка, щели да се разорят. Но нека сравним размера на ФРЗ и чистата печалба, която капиталистът получава. Редко ФРЗ е по-висок от 30% от чистата печалба на собственика.
По-такъв начин, съкращавайки с 30 % своите печалби, капиталистът ще може да изплати работните заплати на удвоения си персонал с всички необходими отчисления за социални осигуровки, за специално облекло и за други мерки срещу вредния труд. Бълха ще ухапе милиардерите, мултимилионерите и останалите паразити в днешното общество. Достатъчно е да напомним, че тримата първи свръхбогаташи имат по-голямо имущество от разходите за съществувание на половината човечество. Техните президент-генерални директори получават милионни заплати, а самите те плуват в крезовски разкош за който фараоните, султаните и абсолютните монарси не са могли и да мечтаят. Върхушката на капиталистическия свят има колекции от произведения на изкуството за милиарди долари, харчи стотици милиони долари за купуване на спортни клубове, за недвижими имоти или за да колекционират яйца Фаберже, по 500 милиона до един милиард долара за яхти и самолети. Това са господата, чиито учени лакеи твърдят, че 4-часовият
60 стр.
работен ден е невъзможен, защото щял да ги... разори. Приведените цифри са по-силни от всякакви бръщолевения на нобеловите лауреати по икономика и финанси за конкурентоспособността. Затова ние не искаме да похабим живота си, прекарвайки го на работното място в работа от която ни се гади. Ние ненавиждаме будилника. Нашата свобода започва със свободното ни време. При елиминирането на излишните видове труд поради паразитния им характер или автоматизацията, ще става възможно прогресивното намаляване на работния ден до момента в който неговите граници/продължителност ще позволят превръщането му в доброволен труд по желание и избор. Както казахме, в анархокомунистическото общество, трудът срещу който се задоволяват нуждите е “безплатен”. Комунистическата икономика предполага отказ от парите, като средство за съсредоточаване на власт в едни ръце. Ние искаме да унищожим самата възможност за натрупване на значителни средства в отделни индивиди, което е една от причините за социалното неравенство. Друга цел, осъществима след победата на социалната революция е заличаването на неравенството между трудещите се, работещи в образованието, в науката и технологичните институти, в здравеопазването, в културата и изкуствата и т.н., както и в различните сектори на икономиката, в различни комуни и в различни страни. За избягването на това и матиране на всички други фактори и източници на социалното неравенство, в периода когато икономиката все още не ще позволява пълно удовлетворяване на нуждите на всеки и на всяка, ние предвиждаме различни принципи и подходи, свързани с проблема за = >"
Откъс от "Анархизмът в 21 век", Георги Константинов.
Първоначално работният ден е продължавал между 12 и 16 часа, като се е стигало и до смъртни случаи. Идеята за "уикенд" (край на работната седмица) в началото не е съществувала... В работния процес съм били заети и лица под 14-годишна възраст. Но в резултат основно на борбите на работниците, нещата постепенно са се подобрявали.
==========================================
56 стр.
24. Четиричасов работен ден
Активното участие в самоуправлението на комуната или федерацията изисква повече свободно време от това с което разполага човекът, който изразходва 8 и повече часове за работа, която убива желанието и мотивацията му за участие в разглеждането и вземането на решения по различните въпроси на обществения живот. Това налага съкращение на работния ден. Удовлетворяването на тази необходимост се улеснява от съвременното ниво на развитие на производителните сили, позволяващо още сега, дори в условията на капитализма, да се съкрати работния ден двойно. Още в началната фаза на анархистическото общество 4-часовият работен ден ще бъде задължителен и необходим, за да се осигури достатъчно свободно време за решението и на други въпроси, които не са свързани пряко с общественополезния труд.
57 стр.
25. По-подробна мотивировка на четиричасовия работен ден: Важна част от програмата на анархизма в социалната сфера е съкращението на работния ден. Освен за обществена дейност, то е обусловлено и от естествената нужда на човека да отдели време за себе си, за своите любими занимания, да го прекарва с близките си. В началото борбата за съкратен работен ден (тогава тя е целяла 12 часов ден при 6 дневна работна седмица) се е водила за елементарно оцеляване, за въстановяване на силите за следващия работен ден. Благодарение на жертвите на наши-те предшественици е било завоювано това необходимо време. Днес във Франция имаме 35-часова работна седмица, а в Норвегия – 32. Но ние считаме, че човекът не е създаден, за да “живее” на работното си място, като продължение на средствата за производство. Трудът трябва да служи за осигуряването на живота, а не обратното. Човек живее веднъж и има правото да изживее живота си пълноценно, по свое усмотрение. Духовната еволюция на човека става все по-сложна и към потребността от относително увеличено свободно време, се добавя нуждата да живее смислен живот, за да твори, да се занимава с неща, които обича, да води пълноценен духовен живот. За съжаление, днес любимата работа е непостижима мечта за абсолютното болшинство от хората. Ние прекарваме живота си в прехвърляне на бумаги в офисите, стоим пред машините в завода, зад гишетата или хващаме маясъл в автомобилите си и мечтаем да не се занимаваме с работи, които не обичаме, освен възможно по-кратко, за да осигурим на себе си и на обществото необходимите блага. Ние нямаме никакво съмнение, че минимално необходимото време за общественополезен труд е значително по-кратко от това, което е установено днес. Борбата за съкратен работен ден започва най-напред в Англия. В резултат на нейната продължителност и упоритост, на многобройни стачки, на подема на лудитското движение
58 стр.
английските работници извоюват в 1833 г. фабричен закон, който ограничава труда на малолетните деца до 13 годишна възраст на 8 часа, а този на непълнолетните от 13 до 18 години на 12 часа. На 10 април 1844 година правителството, изплашено от масовите манифестации на работниците е принудено да извика в Лондон войската. Мобилизирани са и доброволци буржоа. Начело на гарнизона е назначен фелдмаршал херцог Уелингтън – победителят на Наполеон. В същата година е издаден първият закон за ограничение на женския труд на 12 часа. Със закона от 1847 г. в предприятията е въведен 12-часов работен ден за всички работници, а за непълнолетните и за жените - 10 часов. В борбата за 8-часов работен ден през 1886 год. са обесени четиримата чикагски анархисти Спайс, Фишер, Енгел и Парсънс, докато петия осъден на смърт Луис Линг се самоубива в килията си с капсула-взривател. От то- гава 1 май е боен празник на труда. В стачното движение в САЩ през 1919 година участват 4 ми- лиона работници – това е борба за 5-дневна работна седмица, която е посрещната с не по-малка съпротива от господарите. В около 20 предприятия те отстъпват и приемат искането. В 1920-а предприятията са вече 240, а в 1929-а – 500 хиляди трудещи се работят 5 дни в седмицата. В царска Русия първите фабрични закони са от края на XIX век. След масовите стачки на петербургския пролетариат (от Александровския, Невския и Путиловския заводи) е прокаран в 1897 г. закон, ограничаващ работния ден на 11 часа. Продължителността на работния ден в условията на капитализма не зависи от минимума, който е нужен за обезпечаване на индивидите и обществото с необходимата продукция (като се отчита нивото на техническото развитие), а от решимостта на трудещите се да се борят за неговото съкращение. Капиталистите и колегите им експлоататори от “соц”-страните, ако би могли, биха заставили хората да спят във фабриките, давайки им няколко часа на денонощие за сън (както е в някои заводи в КНДР и както беше в шивалнята на Софийския цен-
59 стр.
трален затвор, където през ноември 1953 г. работния “ден” продължи 36 часа непрекъснато, докато предизвика стачка, последвана от зверски наказания за организаторите й). При ръста на научно-техническото развитие през ХХ и ХХI век, при наличието на свръхскоростни компютри и роботи днешният 8-часов работенден може да се съкрати два и три пъти, ако работниците се бореха с упоритостта и жертвоготовността на своите предшественици. Как се интерпретира съкращението на работния ден от капиталистите? Те казват че 4-часовият работен ден при 4-дневна седмица е невъзможен, защото това щяло да доведе до повече от двукратно увеличение на фонда работна заплата (ще им се наложи да наемат два и повече пъти работници и да въведат двусменна работа вместо едносменна), което ще ги направи неконкурентноспособни, и, в крайна сметка, щели да се разорят. Но нека сравним размера на ФРЗ и чистата печалба, която капиталистът получава. Редко ФРЗ е по-висок от 30% от чистата печалба на собственика.
По-такъв начин, съкращавайки с 30 % своите печалби, капиталистът ще може да изплати работните заплати на удвоения си персонал с всички необходими отчисления за социални осигуровки, за специално облекло и за други мерки срещу вредния труд. Бълха ще ухапе милиардерите, мултимилионерите и останалите паразити в днешното общество. Достатъчно е да напомним, че тримата първи свръхбогаташи имат по-голямо имущество от разходите за съществувание на половината човечество. Техните президент-генерални директори получават милионни заплати, а самите те плуват в крезовски разкош за който фараоните, султаните и абсолютните монарси не са могли и да мечтаят. Върхушката на капиталистическия свят има колекции от произведения на изкуството за милиарди долари, харчи стотици милиони долари за купуване на спортни клубове, за недвижими имоти или за да колекционират яйца Фаберже, по 500 милиона до един милиард долара за яхти и самолети. Това са господата, чиито учени лакеи твърдят, че 4-часовият
60 стр.
работен ден е невъзможен, защото щял да ги... разори. Приведените цифри са по-силни от всякакви бръщолевения на нобеловите лауреати по икономика и финанси за конкурентоспособността. Затова ние не искаме да похабим живота си, прекарвайки го на работното място в работа от която ни се гади. Ние ненавиждаме будилника. Нашата свобода започва със свободното ни време. При елиминирането на излишните видове труд поради паразитния им характер или автоматизацията, ще става възможно прогресивното намаляване на работния ден до момента в който неговите граници/продължителност ще позволят превръщането му в доброволен труд по желание и избор. Както казахме, в анархокомунистическото общество, трудът срещу който се задоволяват нуждите е “безплатен”. Комунистическата икономика предполага отказ от парите, като средство за съсредоточаване на власт в едни ръце. Ние искаме да унищожим самата възможност за натрупване на значителни средства в отделни индивиди, което е една от причините за социалното неравенство. Друга цел, осъществима след победата на социалната революция е заличаването на неравенството между трудещите се, работещи в образованието, в науката и технологичните институти, в здравеопазването, в културата и изкуствата и т.н., както и в различните сектори на икономиката, в различни комуни и в различни страни. За избягването на това и матиране на всички други фактори и източници на социалното неравенство, в периода когато икономиката все още не ще позволява пълно удовлетворяване на нуждите на всеки и на всяка, ние предвиждаме различни принципи и подходи, свързани с проблема за = >"
Откъс от "Анархизмът в 21 век", Георги Константинов.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. За златния век на човечеството (митология, комунизъм)
2. Финалната част на "Утопия" (Томас Мор); комунизъм, художествена литература
3. Сапатистка армия за национално освобождение (самоуправление, комунизъм)
4. За равенството пред закона при капитализма (парите, властта, правосъдието)
5. Революционната комуна (Антон Василковски); Панагюрище, Странджа
6. "Синята жилка на Афродита" (социализъм, комунизъм, литература)
7. "За едни майка, за други мащеха" (Елин Пелин) - критика на държавата
8. Как функционира регионът Рожава и държи ли ключa към бъдещето? (самоуправление, социализъм, конфедерализъм)
9. "Субкоманданте Маркос и мексиканския съд" (марксист, революционер, комунар)
10. "Жените се превръщат в ключов фактор в усилията на сапатистите..." (настояще, политика, Мексико)
11. Унгарското въстание от 1956 г. (социална революция)
12. Задруга (родова община, комунизъм)
13. "...на мястото на свободната община, на съюза на равните люде, където всеки носеше оръжие и всеки миг бе готов да се вдигне в защита на земята си..."
14. 4-часов работен ден?! (Възможен ли е масово?)
15. Руска Федерация на Комуните (анархо-комунизъм)
16. Във връзка с Деня на труда (история на експлоатацията и класовата борба)
17. Кронщатско въстание (либерално леви срещу тоталитарно леви)
18. Изграждане на демокрация без държавата (пряка демокрация, конфедерализъм, комуни, Рожава)
19. Пряката демокрация не е утопия - част III (история, настояще...)
20. За възраждането на християнството (религии – имущества, свобода на проповедите; анархо-комунизъм)
21. Любопитно интервю с човека, който е взривил паметника на Сталин през 1953 г.
22. Махновщина, Черна армия, Кински Роздори
23. За джендър пропагандата в училищата, капитализма и образователната система
24. Комунизъм, анархо-комунизъм (цитати и мои коментари)
2. Финалната част на "Утопия" (Томас Мор); комунизъм, художествена литература
3. Сапатистка армия за национално освобождение (самоуправление, комунизъм)
4. За равенството пред закона при капитализма (парите, властта, правосъдието)
5. Революционната комуна (Антон Василковски); Панагюрище, Странджа
6. "Синята жилка на Афродита" (социализъм, комунизъм, литература)
7. "За едни майка, за други мащеха" (Елин Пелин) - критика на държавата
8. Как функционира регионът Рожава и държи ли ключa към бъдещето? (самоуправление, социализъм, конфедерализъм)
9. "Субкоманданте Маркос и мексиканския съд" (марксист, революционер, комунар)
10. "Жените се превръщат в ключов фактор в усилията на сапатистите..." (настояще, политика, Мексико)
11. Унгарското въстание от 1956 г. (социална революция)
12. Задруга (родова община, комунизъм)
13. "...на мястото на свободната община, на съюза на равните люде, където всеки носеше оръжие и всеки миг бе готов да се вдигне в защита на земята си..."
14. 4-часов работен ден?! (Възможен ли е масово?)
15. Руска Федерация на Комуните (анархо-комунизъм)
16. Във връзка с Деня на труда (история на експлоатацията и класовата борба)
17. Кронщатско въстание (либерално леви срещу тоталитарно леви)
18. Изграждане на демокрация без държавата (пряка демокрация, конфедерализъм, комуни, Рожава)
19. Пряката демокрация не е утопия - част III (история, настояще...)
20. За възраждането на християнството (религии – имущества, свобода на проповедите; анархо-комунизъм)
21. Любопитно интервю с човека, който е взривил паметника на Сталин през 1953 г.
22. Махновщина, Черна армия, Кински Роздори
23. За джендър пропагандата в училищата, капитализма и образователната система
24. Комунизъм, анархо-комунизъм (цитати и мои коментари)
