Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07 15:27 - "Жените се превръщат в ключов фактор в усилията на сапатистите..."
Автор: hranislav Категория: Политика   
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове:
0



Сапатистите срещу „неолибералната война против човечеството“  

Бунтът на EZLN от 1994 г. е срещу въвеждането на договора за свободна търговия НАФТА и в защита на местните общински земи от продажба и приватизация. Откъде идва "чудото", че тази революция още оцелява и продължава да подхранва сънища за по-добър свят?


БАРИКАДА, 6 декември 2022

image

Жените са активна движеща сила сред сапатистите. Снимка: workers.org

Автор: Ева Отънберг, Counterpunch


Сапатистката революция оцелява в Чиапас, Южно Мексико, от 1994 г. насам и това е чудо. Сапатистите устояват на нападенията на правителствените паравоенни формирования, на предателствата на мексиканските президенти и на смазващата бедност. „Те не се интересуват от това, че ние нямаме нищо“, казват сапатистите за мексиканския елит в началото на първото си въстание. „Абсолютно нищо, дори покрив над главите си. Нямаме земя, нямаме работа, нямаме здравеопазване, нямаме храна, нямаме образование, нямаме право свободно и демократично да избираме политическите си представители, нито независимост от чужденците“.

Призракът на мизерията тегне над сапатистите, а и над милиони хора от коренното население, заради НАФТА – Северноамериканско споразумение за свободна търговия. След 12-дневна война срещу мексиканската държава през 1994 г. сапатистите се съгласяват на прекратяване на огъня, като запазват контрола върху земите си в Чиапас. Затова Сапатистката армия за национално освобождение (EZLN) е винаги готова за битка. Нейните бойци могат да прекарват дните си в засаждане на царевица и боб, но в един момент захвърлят мотиките и грабват пушките си. Това е така, защото правителствените паравоенни формирования могат да се появят отново по всяко време, а с тях и заплахата от възстановяване на почти робското положение в отвратителните земеделски имения, наричани „финкас“. Тези имения бяха първоначалната цел на сапатистите през 1994 г. Революционерите ги превземаха, гонеха собствениците и даваха възможност на местните „пеони“ (наемни земеделски работници) да се възползват от правата си, като по този начин сложат край на системните изнасилвания на жени и момичета от коренното население и на обесването на мъжете,  отказали да предадат дъщерите си. Преустановена е и практиката тези фактически крепостни селяни да бъдат пребивани за най-малкото нарушение. Във всяко отношение животът на тези хора, които по-рано са били третирани като боклуци, се подобрява.

Жените съставляват една трета от сапатистката армия, според предговора към новата книга „Сапатистки истории за мечти за друг свят“ на Субкоманданте Маркос, който от няколко години вече се нарича Субкоманданте Галено – техният водач, ако изобщо може да се каже, че имат такъв.

image

Субкоманданте Маркос от няколко години вече се нарича Субкоманданте Галеано
 

Жените се превръщат в ключов фактор в усилията на сапатистите да създадат ново социално-политическо-икономическо устройство в земите си. „Обявяването на Революционния закон за жените преди въстанието от 1994 г. беше настояване, че правата на жените не могат да чакат до края на революцията – те са част от революциите.“ Женският революционен закон включва например правото да се шофира. Така той дава възможност на жените да участват по-активно в съпротивата срещу това, което сапатистите наричат „неолибералната война срещу човечеството“.

Съпротивата срещу капитализма – не само неолибералната му разновидност – е начин на живот за сапатистите и се разбира най-добре чрез техния проект за автономия. Те наричат новите си автономни области „караколес“, което значи „охлюви“ – асоциация с кръговете в черупките на охлювите, защото по същия кръгов принцип се свикват и сапатистките събрания. „Петте ни караколес ще координират вече съществуващите сапатистки общини в бунта. Създадените през 1994 г. се основават на масовите завземания на земя по време на въстанието.“ Тук няма зони за свободно предприемачество! В караколес е характерно социалистическото управление. „Сапатистите разбират управлението като особена форма на работа в служба на общността, а не като упражняване на власт чрез администриране или управление“, посочва Дилън Елдридж Фицуотър в книгата си за сапатистите „Автономията е в сърцата ни“, публикувана преди около четири години.

Бунтът от 1994 г. е срещу въвеждането на НАФТА и в защита на местните общински земи от продажба и приватизация. Тази защита още много преди това е залегнала в мексиканската конституция от времето на революцията на Емилиано Сапата през 1910-19 г. Когато защитите бяха премахнати заради НАФТА, EZLN започва да действа. Тази уникална армия се разраства от Силите за национално освобождение (FLN), които са марксистки комунистически партизани. През 1983 г. те се преместват в тропическите гори в областта Лакандон, за да организират свое селско крило. Вместо това, както пише Фицватер, „с течение на годините тази организация [FLN] се трансформира от коренните общности цотсил, целтал, чол, тойолабал, мам и зоке, които се присъединяват към нейните редици“. В продължение на десет години на тайно организиране стремежите на FLN еволюират от „завземане на държавната власт и преразпределение на националните ресурси към… местно автономно самоопределение“.

Новият сборник с разкази на Субкоманданте Маркос/Субкоманданте Галеано разкрива колко уникален и необходим е сапатисткият мироглед. Първият разказ „Антонио мечтае“ описва войната между мечтите на селяните и мечтите на управниците. „Историята на Дурито“ представя един бръмбар, който носи очила и пуши лула, изучавайки „неолиберализма и неговата стратегия за доминиране в Латинска Америка“. „Историята на другите“ ни разказва, че „първото споразумение, постигнато от първите богове, е било да признаят различието и да приемат съществуването на другия“. В друга кратка художествена творба разказвачът обяснява, че „къртицата ослепяла, защото вместо да гледа навън, започнала да гледа в сърцето си“. Той завършва: „Ето защо къртицата не се страхува от лъва. Не се страхува и човекът, който умее да гледа в сърцето си.“ Някои от тези истории се четат като притчи. Други пък приличат на басните на Езоп. Всички те разкриват проницателно въображение, приложимо към революционни теми. Един от коментарите в края на книгата дава по-абстрактно тълкуване: „Основополагащи елементи на сапатистката поетика и история [са] пророчеството, общностното събрание и бунтът – въображението за бъдещето, вътрешният демократичен процес, отказът да се предадеш.“

Някои от разказите на Субкоманданте Маркос/Субкоманданте Галеано засягат колониалната катастрофа в Латинска Америка косвено, а други – пряко. В един от разказите се говори за европейските завоеватели: „Тяхното правосъдие функционираше, единствено за да дава на тях и да взема от нас. Златото беше техният бог. Превъзходството беше тяхната вяра. Измамата е тяхната дума. Жестокостта – техният начин.“ Някои разкази се отнасят до настъплението на правителството срещу сапатистите, докато други разсъждават за делата на боговете, които са създали света. Някои от тях представят аспекти на мита за сътворението на света. Например, в един от разказите се обобщава: „Така мъжете и жените научиха, че можеш да гледаш другите, да знаеш, че те съществуват, че са там, че са други, и по този начин да не се блъскаш в тях, да не ги нараняваш, да не ги настъпваш или спъваш.“

За повечето хора от Запада тези истории наистина представляват сън за друг свят – свят на велика борба. Свят, който е по-добър.

Източник: https://baricada.org/2022/12/06/sapatisti-vs-neoliberalism/?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTEAAR1yHWEOBex7eDvoSdnMd-L3o7OMA2bIea3xXy-eEmW5lgdCXwMMAWvpraA_aem_t3vkB1Jx_LXYDVOOkYzPMw#google_vignette .


 

 

 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 748846
Постинги: 526
Коментари: 476
Гласове: 1542
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. За златния век на човечеството (митология, комунизъм)
2. Финалната част на "Утопия" (Томас Мор); комунизъм, художествена литература
3. Сапатистка армия за национално освобождение (самоуправление, комунизъм)
4. За равенството пред закона при капитализма (парите, властта, правосъдието)
5. Революционната комуна (Антон Василковски); Панагюрище, Странджа
6. "Синята жилка на Афродита" (социализъм, комунизъм, литература)
7. "За едни майка, за други мащеха" (Елин Пелин) - критика на държавата
8. Как функционира регионът Рожава и държи ли ключa към бъдещето? (самоуправление, социализъм, конфедерализъм)
9. "Субкоманданте Маркос и мексиканския съд" (марксист, революционер, комунар)
10. "Жените се превръщат в ключов фактор в усилията на сапатистите..." (настояще, политика, Мексико)
11. Унгарското въстание от 1956 г. (социална революция)
12. Задруга (родова община, комунизъм)
13. "...на мястото на свободната община, на съюза на равните люде, където всеки носеше оръжие и всеки миг бе готов да се вдигне в защита на земята си..."
14. 4-часов работен ден?! (Възможен ли е масово?)
15. Руска Федерация на Комуните (анархо-комунизъм)
16. Във връзка с Деня на труда (история на експлоатацията и класовата борба)
17. Кронщатско въстание (либерално леви срещу тоталитарно леви)
18. Изграждане на демокрация без държавата (пряка демокрация, конфедерализъм, комуни, Рожава)
19. Пряката демокрация не е утопия - част III (история, настояще...)
20. За възраждането на християнството (религии – имущества, свобода на проповедите; анархо-комунизъм)
21. Любопитно интервю с човека, който е взривил паметника на Сталин през 1953 г.
22. Махновщина, Черна армия, Кински Роздори
23. За джендър пропагандата в училищата, капитализма и образователната система
24. Комунизъм, анархо-комунизъм (цитати и мои коментари)