Удвояването на часовете извънреден труд е нещо, за което съм останал с усещането, че е минало тихо. Имам спомен, че се коментираше, но не и че е прието... Тук съм подбрал някои текстове по темата.

====================================================================

НЕ НА 300 ЧАСА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД!

окт. 27, 2020

Протестно писмо

Разгарящата се икономическа, социална и здравна криза има дълбоки последици за обществения живот в България, на които трябва да се отговори със спешни мерки. Гласуваният на 22 октомври 2020 г. в парламентарната Комисия по труда, социална и демографска политика Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 053-08-34, предвижда двойно увеличение на сумираното изчисляване на работното време и на извънредния труд с колективен трудов договор (КТД). Видно от мотивите на законопроекта, това увеличение няма връзка с кризисната ситуация, а цели да отговори „на съвременните икономически условия и достигнатото ниво на индустриални отношения в страната, за да се гарантират правата и интересите на страните по трудовото правоотношение“.

Има два основни проблема с така заложените промени в Кодекса на труда:

 
1. Увеличаване несигурността на работниците

Сумираното изчисляване на работното време и извънредният труд често са единствено в интерес на работодателя, който определя изцяло условията на полагането на труд. Погрешно е да се смята, че производителността на труда се увеличава с допълнителен извънреден труд. Напротив, това има обратния ефект, както виждаме се случва и при сегашната правна уредба: хроничния недостиг на кадри в здравната система, водещ до недостатъчна грижа за пациентите и до грешки; честите катастрофи в градския транспорт заради множество извънредни смени (над 350 часа извънреден труд на година).

Ако проблемът е, че не се спазва законът (осигуряване на минимални периоди за почивка, обезщетения, недеклариран труд, ниски санкции), то решението му далеч не е в узаконяване на фактически нелегалната ситуация днес, а в увеличаване капацитета на Инспекцията по труда, както и на санкциите. Необходимостта от полагането на извънреден труд често прикрива необходимостта от наемането на друг работник. Създаването на повече работни места с достойно заплащане, а не увеличаването на работното време, ще отговори на предизвикателствата на критичната ситуация на повишена безработица. Специфичните особености на отделни отрасли и браншове могат да бъдат отчетени не просто с огъвкавяване на труда, т.е. с установяването на легални условия за по-лесното му експлоатиране, но чрез наемане на повече работници.

2. Преобръщане на смисъла на колективния трудов договор в полза на работодателите

Предложените промени ще бъдат валидни на ниво КТД. Това радикално изопачава смисъла му. Основен принцип на КТД е подобряване на трудовите условия, чиито минимум е предвиден в Кодекса по труда. Неговата цел не е да осигури повече гъвкавост на труда, за да е по-удобно на работодателя да налага своите условия. Неговата цел е изравняване на силите, тъй като при индивидуалния трудов договор преговорната сила на работника е ограничена. Това обяснява и широко разпространеното нежелание работодателите да сключват колективни договори. Данните на Националния институт за помирение и арбитраж относно проблема, свързан с намаляване броя на действащите КТД в страната, единствено показват отслабване на синдикализацията, а с това и на работниците. Предложеното решение за увеличаване броя на КТД е чрез изменение на неговата същност, а именно чрез овластяване не на работника, а на работодателя да договаря по-изгодни условия за себе си.
...
В никоя европейска страна КТД не се използва за влошаване условията на труда! С промените се извършва преобръщане на смисъла на КТД и дисбаланс в правата и задълженията на страните по договора.

...
Не е вярно, че законопроектът не предвижда финансови разходи за държавата. Той ще доведе до повече разходи за здравеопазване и грижа за болните работници, чието здраве ще бъде влошено заради лошите условия на труд.

Повече сигурни и достойни работни места, а не повече извънреден труд и сумирано изчисляване на работното време!

(Писмото е на Сдружение „Солидарна България” и т.н....; Пълният му текст: https://dversia.net/6282/protestno-pismo/ ).

За т.нар. „сумирано изчисляване на работното време” можете да проверите тук: https://intelsoft.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0/?fbclid=IwY2xjawES6HhleHRuA2FlbQIxMAABHRK5hyicEh9zdo6NhR_X8PHOccVM6U3jUhmK5FIMsGeYBU1GXXrHPbYiIw_aem_6udqL0L5xQHO5kNAiAebvQ.

____________________________________________________________________



"На 09.12.2020 г. Народното събрание взе безпрецедентно решение срещу основния принцип на трудовото право, съгласно който Колективното трудово договаряне може да служи единствено за надграждане на минималните законови стандарти в полза на работещите; беше допуснато в рамките на колективното договаряне да се договарят по-дълги референтни периоди при сумирано изчисляване на работното време и по-големи периоди извънреден труд годишно; въпреки ясната социална позиция „против“ подобни идеи, която ясно заявихме само преди няколко седмици..../Бел. на Х.: Текстът е на НФТИНИ - Национална федерация Техническа индустрия, Наука, Информатика/.

Извънредният труд поначало е забранен – но се допуска по изключение, в строго ограничени критични ситуации – като напр. отбрана на страната, охрана на обществения ред, произвеждане на избори, овладяване на бедствия, оказване на медицинска помощ. Такъв труд сега може да се полага до 150 часа годишно и понеже законът не защитава в достатъчна степен хората на труда, много Работодатели с лекота заобикалят горните ограничения и вместо да разкриват допълнителни работни места, натоварват работещите и извън работното им време, при минимално допълнително заплащане. Но поради твърде ниската цена на труда много от работещите се съгласяват да продадат още от труда си (и от здравето си) за малко повече пари накрая на месеца.

Сега Законодателната власт възнамерява да допусне полагането на извънреден труд до 300 часа годишно – удвоявайки възможностите за експлоатация чрез този евтин и пагубен за здравето допълнителен труд извън установеното работно време. Така беше игнорирано изричното становище на КТ „Подкрепа“ против подобно удвояване."

(Пълният текст: https://nftini.org/campaign/izvunreden-trud/.)

Economix

дек. 09, 2020

"Допустимият извънреден труд се увеличава двойно - от 150 на 300 часа, реши парламентът. Промяната в Кодекса на труда беше приета на второ четене с 99 гласа „за“, 55 „против“ и без въздържали се. /Бел.на Х.: Не знам за вас, но на мен ми прави впечатление общият брой на гласувалите това така важно решение.../

С колективен трудов договор може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа през една календарна година, записаха депутатите. От БСП обвиниха управляващите, че отнемат трудови права на работещите. От ГЕРБ обясниха, че увеличението на извънредния труд е една възможност, ако работниците са съгласни. /Бел.на Х.: Ако работниците били съгласни... Ами да бе, Бойко, те работниците винаги приемат някакви неща щото са съгласни. Няма случаи да приемат от страх, че ще си загубят работните места."/

Абсолютна лъжа е, че се отменят права на българските работници, защото остава в сила забраната за извънредния труд, заяви председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика Хасан Адемов /ДПС/. В България извънредният труд е забранен, остава в сила и ограничението за 150 часа извънреден труд. Това, което се променя – със съгласието на работниците, с колективен трудов договор, извънредният труд в определени случаи да бъде разрешен до 300 часа годишно, обясни той. Това е възможно само на ниво бранш по реда на член 51б от Кодекса на труда.

По общо искане на страните по колективния трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище, министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша след изразено писмено съгласие от всички организации на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище. /Бел. на Х.: Познайте доколко може да се разчита на съответните организации. Особено на имащите пряка полза от определена договорка.../

Периодът за сумирано изчисляване на работното време по решение на работодателя (досега до 6 месеца) ще се определя с наредба на МС. Но нова ал. 3 в чл. 142 предвижда, че работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца. С колективен трудов договор по чл. 51б обаче може да бъде определен и период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Браншовете и отраслите, в които може да бъде определен период за сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца, се установяват с наредба на МС.

Работникът или служителят може да сключи трудов договор по чл. 114, ал. 1 (за работа през определени дни от месеца) с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време, предвижда друг нов текст."

(Пълният текст: https://economix.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4-%D0%B4%D0%BE-300-%D1%87%D0%B0%D1%81%D0%B0-%D1%81-%D0%BA%D1%82%D0%B4?fbclid=IwY2xjawES5rhleHRuA2FlbQIxMAABHS0bQG1ehN32AqtWUk9yz2AYvGXU7a5MLsGkc4S8LoyXPMRtjy6E2U0zsw_aem_K9JtOZJyKiFUkkAYUnnIUg.)