Следва статия от сайта на ФАБ - Федерация на анархистите в България. В нея са вмъкнати мои коментари, които са обозначение с Х.Х. Дълго съчетание се получи, но на който му е достатъчно интересно ще прочете внимателно всичко...

=====================================================================

Отворено писмо до един ЛГБТ човек

12.12.2019

На електронната поща се получи следното писмо:

Здравейте!
Наскоро започнах доста да се политизирам и стигнах до заключението че идеологии като анархокомунизъм и анархосиндикализъм са реално най-близки до моите виждания, затова реших да проверя как изглеждат тези движения в България, но бях доста… смутена, когато стигнах до тази статия.
След като съм ЛГБТ и се запознах с тези анархистки движения от YouTube канали (като например Philosophy Tube), които също подкрепят борбата за равенство на ЛГБТ хората, ми стана доста неприятно, като прочетох статията Гей парадът – „ляв“ завой? Може ли да споделите с мен дали все още имате тези виждания (като например частта, където се изразява голям скептицизъм към това, че ЛГБТ хората са били дискриминирани и че са непривилегировани) и като цяло дали вие заставате зад ЛГБТ хората?
 

/Бел на Х.Х.: Следва отговорът от страна на членове на ФАБ./

Добре разбираме, че живеем в объркано общество, където „войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила“. Въпреки че пред нас стоят и по-сериозни задачи, не бива да спираме да обясняваме азбучни истини. Затова неколцина души седнахме и подготвихме следният отговор:

Няма как да ти отговорим от името на цялата организация, защото това би изисквало нелек процес до постигане на консенсус. Обсъдихме обаче твоя въпрос между няколко другари и ето какво бихме искали да напишем.

Преди всичко, радваме се, че си стигнала до идеите на анархокомунизма. Това не е лесно в наши дни, когато пропагандата на егоцентризъм и алчност ни залива отвсякъде. Би било жалко, ако нашият вестник е причина да се разочароваш от тях.

Колкото до конкретната статия, тя е преди всичко творение на автора си и само той носи пълна отговорност за написаното в нея. Като колектив, ние сме преценили, че има нещо полезно в публикацията ѝ, но това не значи, че сме я обсъждали и приели дума по дума.

Позицията ни по въпроса не се е променила, но може би авторът я е изразил по начин, предизвикващ неяснота, затова ще опитаме да я обясним още веднъж. Ние не сме против борбите на ЛГБТ общността, които съответстват на нашите принципи. Нямаме никаква лична неприязън към представителите ѝ и не храним предразсъдъци, че те са по-богати, по-бедни, по-образовани или не от останалите хора. Анархокомунистите се борят за равенство на всички, без изключение, което очевидно включва и ЛГБТ хората.

ЛГБТ хората са дискриминирани и в това нямаме съмнение. Не можем обаче да подкрепяме каузи, които не отговарят на принципите на анархокомунизма. Ние имаме егалитарен подход към хората и се стремим да не правим разлика между отделните личности, независимо от техния социален пол, лично предпочитание за облекло, усещане за естетика или хранителни навици, раса и др. Очакваме обаче това от всички. Например не можем да подкрепим борбите на някои вегани да наложат ограничения над останалите и докато силно уважаваме техния избор, не можем да приемем желанието им да наложат веганството чрез държавната власт. Ни най-малко не отхвърляме тяхното право да бъдат такива, каквито са избрали.

Подобен е случаят с борбите на ЛГБТ общността – често исканията им са свързани с ограничения над останалите и реформизъм вътре в репресивната система на държавата, предполагащ още повече ограничения. Няма как да подкрепим искания, даващи по-специални права на определена група хора. Това създава сегрегация между хората, което противоречи на нашите принципи. Може да намерите повече по въпроса в трудовете на Пьотр Кропоткин, който твърди, че свободата на един човек минава през свободата на всички. Ако подкрепим искания, засягащи точно определена група хора – например ЛГБТ общността, – би трябвало да подкрепим по същата причина и исканията на други групи. Защо не например на етнически или расистки организации, които делят хората по цвета на кожата или майчиния език?
Ще сме повече от щастливи да се борим срещу всяка социална несправедливост, извършена срещу това малцинство, но заедно с несправедливостите, извършвани и срещу останалите хора. Както казва Михаил Бакунин, нищо не противоречи на свободата, както привилегията. Всеки опит за опазване на определена група хора чрез поставянето им в привилегировано положение е заробване, а когато е прикрит зад маската на освобождение, е измама и предателство.
Пример за нежелани последствия от борбата за права на определена група хора може да се наблюдава там, където по силата на закон или заради политически натиск работодателите наемат определен процент служители именно от ЛГБТ средите. После казват на останалите си работници, че няма да могат да подобрят условията на труд, защото са принудени да наемат такива служители. Въпреки че не е вярно, останалите работници се настройват крайно негативно към тези хора. В крайна сметка излиза, че тази борба е помогнала по-скоро на управляващата класа, която ние искаме да премахнем, и е навредила на ЛГБТ общността. Затова тази общност трябва да се бори за интересите си рамо до рамо с хората от своята социална класа, а не заедно с капиталистите и политиците за сметка на други ощетени групи.
За сравнение можем да вземем правото на хомосексуални двойки да сключват граждански брак. Ние предпочитаме изобщо борбата срещу институцията на брака, която е форма на икономическо и социално потисничество над личността. До отпадането ѝ обаче сме готови да подкрепим искането правото на брак да не бъде ограничено от пола на индивидите.

/Бел. на Х.Х.: Отварям една голяма скоба.

Мисля че авторите на отговора към хомосексуалната имат предвид следното: за да могат да се ползват от определен набор от права, двойките са длъжни да минат по официалния ред, който държавата е определила. Отделно от това и сключването на брак, и разводите са свързани с такси... А дори и малките деца знаят, че се злоупотребява с част от парите, които властта събира от народа, който пък народ няма реален контрол върху начина по който се разходва онова, което му се отнема.

Лично аз бих си изкривил душата, ако кажа, че съм някакъв застъпник за еднополови бракове. Не ми е особено важна и интересна темата. Струва ми се, че политически партии и неправителствени организации се опитват да експлоатират този въпрос, гонейки свои си цели. Както и че има и по-важни неща от еднополовите бракове. Разрешаването/неразрешаването им едва ли може да измени съществено нещо в живота ни, ако приемем, че те са негативен фактор. Същото важи и ако бъдат счетени за позитивен. Не бих тръгнал да се бия за правото на еднополови хора да се женят, но от друга страна няма да легна и да умирам от мъка, ако им позволят. Нито пък бих се занимавал да ги малтретирам, ако утре им разрешат да се женят.

Ако ме питат дали съм съгласен гей двойките да осиновяват деца ще кажа, че съм против и ако е налице гласуване - бих гласувал против. Това че навярно съществуват много хетеросексуални семейства, които може би са по-вредни за децата от част от хомосексуалните двойки, за мен лично не е оправдание на последните да им се разрешава да осиновяват деца. Още повече, че за децата биха могли да се намерят и читави хетеросексуални семейства. Ако съществуват единствено следните два варианта (което практически е невъзможно), но все пак ако съществуват единствено следните два варианта - осиновяване на дете от педофил-домашен насилик или от интелигентна и грижовна гей двойка, която няма да натиска осиновеното дете да приеме определени сексуални предпочитания, то лично аз бих подкрепил при такива обстоятелства осиновяването от гей двойка.

Обаче някой да ме пита дали съм съгласен да има осиновявания от хомосексуални хора или не? А вас някой да ви пита? Риторични въпроси. Ето това, че за доста работи не ни питат, не се съобразяват с нагласите на огромната част от населението е пример за много по-сериозен проблем от онова дали Пешо и Гошо ще се оженят. Пример е за съществен проблем при положение, че на теория държавата черпи правото си на съществуване от идеята, че ни служи по всевъзможни начини и че на практика икономически съществува благодарение на народа. Друг удачен пример за по-сериозен проблем е и погазването на правото на референдуми...!!

В някои юрисдикции съвместното съжителство е равносилно на "граждански съюз" (законов институт, който в различни законодателства съдържа характеристики, които в една или в друга степен се припокриват с тези на брака). Законовият институт "съвместно съжителство" пък се използва като алтернатива за уреждане в някои случаи и на статута на еднополовите двойки, в държави където те не могат да сключат нито брак, нито т.нар. "граждански съюз". Има юрисдикции в които съвместното съжителство е равносилно на гражданския съюз (в България, съвместното съжителство не е законово уредено). Мисълта ми е, че ако двама души действително се обичат и уважават достатъчно, ако са достатъчно разумни, могат и без брак да намерят начини да си уредят нещата, които искат да бъдат уредени. Могат и без брак да са щастливи един с друг. Ако обаче липсват посочените неща, бракът няма да им помогне... Ако човек не е в достатъчна хармония със себе си, не е възможна връзка (официализирана или не), която да го направи щастлив.

Изобщо не съм убеден, че едва ли не ще има бум на хомосексуализъм, както изглежда се страхуват много от противниците на хомо бракове. Ти ако си такъв... - просто си си такъв..., а ако не си такъв - едва ли ще станеш "обратен" задето някакви са сключили брак. Хомосексуалните не стават хетеросексуални заради сключването на хетеросексуални бракове. А и да дори да се намерят хора, които да залитнат сексуално "наляво", защото еднополови са се оженили, то ако не им е в кръвта тази работа е съмнително дали ще останат там...

Пък и що за човек ще си, ако станеш гей, защото някакви гейове са се оженили?
Явно такъв, който е объркан, има психически проблеми...И това дали тези проблеми ще избият под формата на сексуално залитане заради нечии бракове, или ще избият в друга посока - например да мразиш и обиждаш хомосексуалните, ще е второстепенно на фона на това, че имаш психически проблеми, които ще са коренът на един или друг модел на поведение (било то промяна в сексуалните влечения или страстно отричане на различните). Бракът е официализиране на връзки, които така или иначе си съществуват. И единия, и другия тип отношения ги е имало далеч преди държавите да започнат да ги официализират, насърчават или пък преследват.

Направило ми е впечатление следното.Тези напъни да се слючват еднополови бракове са във време, когато все по-малко хора сключват брак. Един вид, тази борба е старомодна. Старомодна и същевременно...сякаш маловажна на фона на различни други проблеми.
Да поясня, че съм против държавата или разни организации на сексуални малцинства да натрапват ЛГБТ идеологията на мнозинството от хората, така както бих бил против някой да насилва гей да става хетеро. Подобни неправителствени организации процъфтяват благодарение на факта, че се опират на държавата, ползват се от нейната сила да налага някакви политики и разбирания на народа.
Който какъвто иска и може да си бъде, но да не се стреми към привилегированост и към това постоянно да си навира различието в лицата на останалите, както и да не ги наранява.

Хубаво е всеки да може да изложи своята гледна точка. За съжаление, специфика на държавите е, че те винаги са създавали условия за неравнопоставеност по отношение на представянето на едни или други разбирания. Нещо повече. Стремяли са се винаги да моделират хората по един или друг начин, опирайки се на силата си...  Без да се съобразяват особено с това, което мнозинството реално желае. А това държавно поведение е било още по-силно изразено в предходни епохи. В наши дни на мода при част от държавите е идеологията на ЛГБТ. Нататък продължават "Няколко другари"/.

Затова като организация сме много внимателни кои искания да защитаваме. Дори когато отделните ни членове подкрепят някоя конкретна кауза, предпочитаме подкрепата да е логистична, без да се афишира. Ако някой от нас избере да отиде на гей прайда, който е превзет от парадиращи стриптийзьори, бизнесмени, политици, това е личен избор. Прайдът може и да е имал радикален потенциал в началото, но той отдавна е изчезнал. Посланици на империалистични сили нямат нужда от подкрепата на обикновените анархисти. •

Автори: Няколко другари

/Бел. на Х.Х. И още една, последна скоба. Има един доста ексцентричен пернишки рапър с псевдоним "Никежи". Ник Николов-Никежи. Та негова е следната фраза: "Никой не е баш у центъра." За мен лично (без да мразя т.нар. "обратни") хомосексуализмът (и разните други ЛГБТ неща) са вид отклонение, който каквото ще да ми разправя и какъвто си ще да ме нарича. Едно от множеството, многообразни отклонения в този свят. Идеални хора няма. Вярвам че всички сме тук, за да еволюираме.

Според една ултралява теория, преминаването към по-добра обществена система ще допринесе доста за постепенното и драстично намаляване на различните психически отклонения и физически проблеми, за престъпленията също.  А навярно в едно далечно светло бъдеще, тези неща ще изчезнат напълно./

---
Страницата от която взех цитирания и допълнен текст: https://www.anarchy.bg/articles/%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%B4%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BB%D0%B3%D0%B1%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA/.

Линк за статията на анархо-комуниста Шаркан, която се е превърнала в повод за писмото на хомосексуалната личност до ФАБ: https://www.anarchy.bg/articles/gei-paradat-lyav-zavoi/ .