Възможно ли е равенството пред закона при капитализма? Бил той частен („ПАРлА-мента-рна „демокрация”) или пък държавен (тоталитарен социализъм). Моят отговор е не.  Има един израз „всички са равни, но някои са по-равни”. Друг гласи „който плаща, той поръчва музиката”. Не е възможно да са равни някой клошар или човек на минимална заплата с някой милиардер и премиера.  Прилагам някои сведения за събития от миналото на Англия. Касае се за един от корените на идеята за равноправие.

  По време на английската революция (1642-1651 г.) имало различни републикански течения в Англия. Част от тях били наречени„левелери” (изравнители). Те се отделили от индепендентите през 1647 г. Левелерите били войници и най-активните защитници на интересите на армията. Отнасяли се враждебно към върхушката в парламента, към краля и Камарата на лордовете, настоявайки за еднокамарен парламент, избран на принципа на общо избирателно право за всички мъже. Били противници на монархията и на аристокрацията. Желаели установяване на библейска република.

  „В същата 1647 г. в армията се образували «Съвети на войнишките агитатори». Сред тях имало много левелери. Висшето офицерство взело решение за забрана на войнишките съвети и митинги и за бесене на “внасящите смут в армията”.

  През септември 1649 г. левелерите вдигнали войнишко въстание с искане въстановяване на общоармейския съвет, унищожение на църковния десятък и другите данъци и изплащане на заплатите [на войниците], но то било потушено. Последвалите репресии срещу левелерите довели до спад на активността им, особено след опита им в 1656 г. да организират заговор срещу Кромуел." (Из "Анархизмът в 21 век", Г. Константинов).

  "Още от времето на Левелерите либертарианците твърдо защитават равните права на всички хора. Самият термин „Левелери“ идва от техните опоненти – аристократите. Така наречените Левелери не искат да изравнят хората в обществото и да премахнат частната собственост, за да постигнат пълно равенство. Те искат само да отменят привилегиите, които притежават някои хора, и да направят всички равни пред закона. Химерата за равенство е един от стълбовете на социалистическите утописти. Либертарианците разбират, че хората притежават различни таланти и интереси. Това прави разделението на труда еднакво необходимо и продуктивно. И на свой ред разделението на труда означава, че някои хора са по-добри в задоволяването на нуждите на другите и затова ще печелят повече на свободния пазар.” (https://libertarianstvo.org/bg/?fbclid=IwY2xjawEfJPlleHRuA2FlbQIxMAABHaMgwEa-AN13o5PI6WPaKqTbDtg9Pyy0zNqXzadLOXOyJ-fmNrwsWscFCw_aem_6EgxE8dF2xLAGKdr3e4ymQ).

Край на цитатите.

  Обективно погледнато, никъде не е постигнато реално и пълно равенство пред законите. Равенство пред законите има най-много на хартия. 
Колкото и да са кадърни и трудолюбиви дадени хора, в една или друга степен принципа за честна конкуренция не се спазва, което е в ущърб на обществото и не виждам сила, която би могла да направи така, че да се спазва. А относно постиженията. Няма човек, който да живее в цивилизацията и да си е самодостатъчен. Всеки е свързан с останалите. Успехът на всеки един е в една или друга степен, пряко или косвено обвързан с действията или бездействията на много други хора, познати и непознати.

   В една страна като България, която се води свободна и би трябвало в нея да цари свободна конкуренция, ръстът на заплатите изкуствено се ограничава. Един пример в тази посока чух преди 4-5 години. В града Х дошъл германски инвеститор, който искал да дава по 2 000 лв. заплати и местният кмет му казал да не го прави, защото служителите и на другите фирми ще искат тези пари. Познайте на кой служи кмета? На местния бизнес или на масата граждани, част от които са го избрали? Да не говорим, че природата на капитализма е такава, че все по-малко играчи да все по-силни, поглъщайки постепенно по-дребните риби. Което не е добра посока... Защото който има парите, дърпа конците на властта. Иначе казано, върви се към диктатура в мащаби, каквито никога не са били налице.
Може да имаш бизнес, но да бъдеш изнудван било то от държавата (в лицето например на политика Б. - то държавата винаги са шепа хора, които поради една или друга причина, кога оправдано кога не репресират околните, и не се съобразяват особено с тях, нарушавайки понякога дори държавните закони). Било то да си изнудван от неофициални престъпни групи. И това е така, защото живеем в система, която се основава на потисничество (както и други системи преди нея). Правото на силния, което в една или друга степен отменя правилото за честна конкуренция. Няма как да очакваме да има честна конкуренция и справедливо заплащане в условия на система, която се основава на потисничество и експлоатация.

  Каква демокрация? Колко референдума е имало в третата българска държава? Било то при капитализма или при социализма (погрешно наричан от някои „комунизма”)? До каква степен има самоуправление и пряко участие на гражданите при вземането на решения на местно или национално равнище? Отделно че безброй пъти политиците не са си спазвали обещанията. Няма как в такава система да има истинска демокрация. Може да има най-много частична демокрация, доминирана и направлявана от задкулисни или явни сили. Няма как да има реално народовластие. И предвид на факта, че светът донякъде еволюционно, донякъде чрез революции е вървял към по-добро, не смятам че капитализмът е връхната точка в развитието на човечеството. Колкото и на някои да им се струва най-високата точка в развитието и едва ли не нещо, което е достойно да се запази навеки. И колкото и определени алтернативи от сферата на киното и литературата да им изглеждат неосъществими.

  За разлика от други хора, мисля че дадена система съществува не само защото има шепа желаещи за това, ами и защото масовото мислене на даден етап е подходяща почва за такава система. Но пък също така смятам, че мисленето на много хора не просто влияе върху това каква ще е системата, но и се повлиява от определени външни промени (дори и те да са наложени/задвижени от малцина). Масата хора са силно склонни да се влияят от обкръжаващата действителност и по-малко те самите да са променящи я. Тоест, не е необходимо всички хора да мислят еднакво, за да стигне в даден момент едно общество до система, която е по-добра или най-малкото до драстични изменения във вече съществуващата.

  Няма как да има пълно равноправие пред закона в система, която се върти около парите. И в система с ясно изразена йерархия, където демокрацията и гражданският контрол са мижави, символични. Едни контролират другите, но тях кой ги контролира... На теория има разделение на властите, но практически нещата са по-различни. Иначе досега една камара политици да се бяха озовали в затворите. Трите власти барабар с четвъртата са обвързани помежду си. Твърде вероятно е, ако Хикс от властта А има интерес (или е притиснат достатъчно) да си затвори очите пред деянията на Игрек от властта Б, то Хикс да стори именно това - да пренебрегне професионалния си дълг и да се прояви не като представител на отделна, независима власт (А), ами като роб на Игрек от властта Б, зад която пък стоят кукловоди, които никой не е избирал (не поне и на избори...).

  И защо да речем един депутат има имунитет, а обикновеният гражданин не? Като причина се сочи това, че народният представител трябва да е защитен от политически репресии. Ами кой ще пази народа от такива репресии? Аз съм сигурен, че през годините е имало много хора, които не са в политиката и са били по-допринасящи за страната от средностатистическия депутат. Но не са имали имунет. Както и че е имало много депутати, които са били по-вредни за България от доста от хората по затворите (или най-малкото по-безполезни от милиони други граждани). Тоест, ако ще преценяваме кой заслужава и кой не имунитет и ще го правим според това кой колко допринася и вреди, излиза че депутатите не са по-заслужили от маса народ.

  Не знам дали в обозримо бъдеще е възможно пълно равенство по отношение на някакви закони. Защото дори и парите да не са фактор, други фактори може да се намесят и да се стигне до неправда. Но определено парите и властта са неща, които правят невъзможно пълното равенство пред закона и абсолютно категорично тяхно е първенството по отношение на фактори вредящи на качеството на правораздаването. Равенството е фактически доста относително... Евентуално може да го има относно страни по дадено дело, които са горе-долу на едно равнище на социалната стълбица. Нямам как буквално да е налице равнопоставеност в условията на общество с ясно изразена йерархия и култ към парите. Нямам как този, който няма власт и пари (или хора с власт и пари, които го подкрепят) да е толкова равен колкото онзи, който притежава власт и много пари (или съответно има на своя страна овластени и богати, които го поддържат). Богатите могат да си позволят повече и по-добри адвокати и т.н. ...

Капитализмът (дори и държавният) е майка на неравенството (не само икономическото, но и онова пред законите).

  Когато някакви хора пишат законите и зад тези хора стоят други хора с много пари, познайте с чий интерес най-много/единствено ще са съобразени приетите закони.