ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Икономика

Пряката демокрация в икономиката цели задоволяването на нуждите на всички - което изисква икономическите решения да се взимат демократично. Тя спомага и за свободата на избор, която изисква хората да взимат важни решения, засягащи личния им живот (какво да работят, какво да потребляват и т.н.). Целта на пряката демокрация в икономиката не е растеж, а задоволяването на нуждите на хората.

Основният критерий при пряката демокрация в икономиката не е ефективността, както е дефинирана тя днес от икономистите-технократи като задоволяваща нуждите, подплатени с много пари. В условията на пряка демокрация ефективността се измерва в задоволяване нуждите на всички хора.

При пряката демокрация в икономиката всички икономически решения, т.е. засягащи функционирането на икономиката като цяло (производство, потребление, инвестиции, използвани технологии, работно време и т.н.) се взимат не от представители и бизнесмени, а колективно от всички граждани, например чрез потребителски и производствени кооперативи.

Никоя институционализирана икономическа структура не притежава повече власт от останалите. Това означава, че средствата за производство и разпространение са колективно притежавани и пряко контролирани от общностите, които ги създават и отдават на работнически колективи. Това не значи, че всички получават еднакви заплащания за вложения от тях труд. При икономическата демокрация заплащането се определя от влагането на усилие и саможертва на работното място [2], а не от физически преимущества, по-качествени инструменти или натрупано богатство. Това е така, защото хората имат пряк контрол от всички изброени, единствено върху усилието и саможертвата, които влагат в работния процес.

Икономиката на едно прякодемократично общество се състои от производствени и потребителски кооперативи. Производството се поема от производствени кооперативи, в които участниците, освен работници, са и съсобственици. Управлението на този тип кооперативи се осъществява чрез асамблеи на работното място, в които участие взимат всички работници-съсобственици. Това означава радикално премахване на корпоративната йерархия, характерна за частните и държавните предприятия.

Потребителите от дадено населено място, от своя страна, се свързват помежду си, изграждайки потребителски кооперативи. Тези структури изграждат мрежи с производствени кооперативи, с цел задоволяване нуждите на потребителите, без намесата на посредници. Разбира се може и отделни индивиди, без да се включват в потребителски кооператив, да се свързват и поръчват от производствени такива. Тази свобода на избора създава агора – пазар в автентичния гръцки смисъл на думата.

Разбира се, в един такъв политически модел, икономиката не може да бъде отделена от политиката. Генералните асамблеи на местно ниво и федеративните на регионално такова, като върховни органи, изграждат обща рамка за икономическо развитие. Тази рамка не бива да бъде бъркана с някакъв детерминиращ и бюрократичен план. Асамблеите единствено задават общата насока от принципи и ценности, според които икономиката да се развива и си запазват правото да се намесват в нея, ако някоя икономическа структура грубо наруши колективно съставената принципна рамка.

Правосъдие

Пряката демокрация изисква автономия, следователно всяка общност, чрез своята Генерална асамблея създава своите закони и конституция. На федеративната асамблея участващите общности съставят общ списък с човешки права, които да бъдат общовалидни за всички тях.

Тяхното спазване се съблюдава от прякодемократични правосъдни институции. Всяко Събрание на делегати играе ролята на първоинстанционен съд за нарушения, извършени в неговата юрисдикция. Всеки индивид има право и на обжалване пред федеративното събрание на делегати, част от което е неговата общност.

Защитата на малцинствените (идейни, етнически и т.н.) групи и общите човешки права се осъществява от граждански журита, като такива се изграждат във всяка общност, успоредно с генералната асамблея и събранието на делегати. Техните членове са постоянно отзовими, избират се чрез жребий измежду всички граждани и заемат длъжността за кратък период от време - например 1 година. Задачата на гражданските журита е да преглеждат решенията, взети от генералните асамблеи и събранията на делегати и да алармират при установяване на нарушения.

В едно прякодемократично общество затворите и физическите наказания нямат място. /Бел.на Х.Х.: Това е добре като идеал, но не би било разумно да се приложи изцяло от раз. Иначе съм напълно съгласен с онова в следващите изречения от раздела./ Демократичното правосъдие цели превъзпитанието на нарушителите и тяхната реинтеграция в социалното им обкръжение. Лишаването от свобода се прилага само, когато даден индивид представлява непосредствена заплаха за околните и в този случай са нужни не затвори, а педагогически и медицински институции.

Здравеопазване

В едно прякодемократично общество хората, работещи в дадено лечебно заведение ще организират по хоризонтален начин работния процес в него. Ръководните принципи ще бъдат самоуправление и солидарност. Основни ръководни органи, съответстващи на посочените горе принципи са събранията по специалност и общата асамблея на лечебното заведение. Например докторите ще организират специфичните процеси, характерни за тяхната работа, на събрания, сестрите също и т.н., а въпросите, касаещи цялостното състояние и функциониране на заведението ще се решават на общи асамблеи, на които ще имат право да участват всички, работещи в него (доктори, сестри, санитари, чистачи и т.н.).

Мнението на външните лица, участващи по някакъв начин в здравната система (пациентите, например), няма да бъде пренебрегнато. Необходимите ресурси за нейната поддръжка и развитие ще се осигуряват от обслужваните общности. Отделяните средства за лечебните заведения ще се определят от генералната асамблея на дадената общност, след като на нея е бил представен доклад, с нуждите на съответното заведение, изготвен от общата  му асамблея. По този начин публичните услуги се превръщат в наистина публични, а не в държавна или корпоративна система, наложена на обществото "отгоре".

Образование

В условията на пряка демокрация образованието е наистина автономно, т.е. свободно от външни принуди и бизнес интереси. Всяко учебно заведение (както университети, така и училища) изготвя своята учебна програма и методите за нейното преподаване, независимо от останалите учебни заведения, власти или институции. Това се случва чрез общи събрания, на които преподаватели и учащи съвместно обсъждат и определят насоката и съдържанието на учебния процес. Този тип събрания, сами по себе си, имат образователен характер за участващите в тях, както твърдят А.С. Нийл и Яков Хехт, защото възпитават учащите на критична мисъл, гражданска активност и креативност, а преподавателите на самокритичност и диалектичност*. По този начин образованието се превръща в непрестанен процес, дело на тези "отдолу", участващи в него, а не в средство за индоктринация, служещо на държавни или бизнес интереси.

Но това, че всяко учебно заведение автономно изготвя учебния си процес и програма не бива да бъде пречка пред установяването на връзки между различни учебни заведения и обмяната на опит и практики между тях. Подобен тип взаимоотношения са от ключово значение за обогатяването и развитието на различните образователни институции.

Материалните средства, необходими за пълноценното функциониране на учебните заведения, подобно на другите обществени услуги, ще бъдат осигурявани от общностите, които биват обслужвани от тях. Всяко учебно заведения изготвя доклад със средствата, необходими за пълноценното му функциониране, който се съставя на обща асамблея от всички, ангажирани по някакъв начин във въпросното заведение (т.е. чистачи, градинари, преподаватели, учащи, техници и т.н.). Този доклад се представя пред генералната асамблея или пред федеративната такава, в зависимост от броя общности, които биват обслужвани от даденото заведение. Чрез всички тези практики и институции образованието се превръща в наистина демократичен процес, дело на преките участници в него, но с постоянна обратна връзка с общностите, от които те идват.

Енергетика

Енергетиката е от огромно значение за състоянието на едно общество. От нея зависят почти всички сфери и процеси в нашия живот и нейното управление играе ключова роля за устойчивостта на една система. Едно наистина демократично общество изисква в основата на енергетиката да залегнат два основни, взаимнодопълващи се принципа - децентрализация и природосъобразност. /Бел. на Х.Х.: Ако към даден момент няма разумна икономическа и енергийна алтернатива на съществуването на дадени енергийни обекти, то според мен трябва тези обекти и свързаните с тях работни места да бъдат запазени за неопределено време. Конкретен пример са въглищните централи, за които ЕС ни натиска да ги затворим. Щом няма разумни алтернативи засега, трябва да си работят и да се търсят други варианти. И съответно, когато се намерят подходящи заместители, да бъдат приложени. Трябва да има стремеж към максимално чисти производства, но и да се отчитат същевременно моментните реалности, да има съобразяване и с тях. А не маса народ да остане без работа, а още повече да са хората, които да плащат по-скъпа енергия, да са енергийно зависими от външни фактори или дори да останат без ток./

Всички населени места трябва да се стремят към енергийна автархия**, за да могат живущите в тях пряко да управляват своята енергетика. Местното събрание на делегати може да излъчи енергиен съвет, който да поддържа и управлява енергоизточниците на дадената общност. В този съвет участват като равнопоставени както енергийни експерти, избирани чрез гласуване, така и граждани, избирани чрез жребий от всички, изявили желание да се занимават с тази дейност. Всяко едно решение на енергийния съвет може да бъде отменено от генералната асамблея, а всеки негов член - отзован.

В случай, че енергийната автархия е невъзможна за дадено селище, тогава то може да сподели енергийните ресурси на друго. В такъв случай събранията на делегати на двете селища определят състава на енергийния съвет поравно, като всяко едно от селищата може да отзовава членове, които то е излъчило.

Трябва да си дадем сметка, че в условията на самоуправление хората най-вероятно ще се откажат от замърсяващите околната среда енергоизточници. Никоя общност не желае да изхвърля токсични и опасни отпадъци върху територията, която обитава. Още повече, че енергийната децентрализация изисква нискомащабни енергоизточници, достатъчни за задоволяването на нуждите на общността, като възобновяемите например. Това изключва ядрените електроцентрали, както и огромните соларни и вятърни полета, които макар и възобновяеми, са базирани на същите централизирани и неекологични принципи. /Бел. на Х.Х.: Авторът със сигурност изключва и въглищните централи и сериозно си мисля поне към момента, че виждането му е непреложимо за много места по света... Но пък и той не претендира, че предложеният модел е перфектен./

Медии

Подценяването на ролята на медиите в едно общество би било голяма грешка. Те имат силата да формират обществено мнение и да насочват, по подсъзнателен начин, хората да действат по определен начин. Това е ясно изразено в днешното общество, където медийни магнати оказват огромно влияние в политическите процеси и политическите партии трудно могат да се доберат до властта без тяхна помощ.

Днес медиите биват основно два типа - държавни и частни. И двата типа обаче пречупват информацията, която показват през призмата на държавната власт и бизнеса. Мнението на обикновените хора изключително трудно може да изплува на повърхността на медийния мейнстрийм, въпреки че последният претендира да представлява гласът на обществото. В действителност днешните медии отразяват мнението на даден привилегирован елит, както политически, така и икономически.

В едно прякодемократично общество медиите трябва да позволяват на хората да изразяват своето мнение, както като общество, така и като автономни индивиди:

В индивидуален план това означава, че всеки може да издава, сам или съвместно с група от свои съмишленици, вестници, брошури, радио предавания, тв канали и т.н. Приносът на интернет в тази сфера е безспорен. Дори днес той позволява на милиони хора по целия свят да изразяват своите мисли, виждания и идеи в блогове и сайтове, които могат сами да създават, без бюрократични посредници. Затова и интернет ще бъде незаменимо средство за себеизразяване в едно наистина демократично общество.

В социален план това означава изграждането на социални медии, контролирани и управлявани от своите общности. На практика това може да се реализира от генералната асамблея, която да излъчи съвместен екип от редактори и техници, които да реализират радио или тв програма, списване на вестник и т.н. Всеки от този екип може да бъде отзован, във всеки един момент, от асамблеята. Една от задачите на такава социална медия ще бъде да отразява заседанията на генералната асамблея и събранието на делегати. Друга ще бъде огласяването на проблеми и въпроси от значение за общността. За тази цел ще е нужно група хора, жители на общността, да съберат предварително определен от генералната асамблея брой подписи, за да бъдат допуснати да представят проблема в ефира или на страниците на въпросната социална медия.

Отбрана

Що се отнася до отбраната на едно демократично общество, специализираните военни части се заменят от въоръженото население. Гражданите от дадена общност съставляват неперманентни, териториално базирани отряди и всяка генерална асамблея поема защитата на своята територия. Регионалните федерации спомагат тези местни отряди да се интегрират и позволяват рационалното използване на тежко въоръжение.

В случаи на военен конфликт генералните асамблеи могат да създадат военен щаб, чиито членове се избират чрез гласуване от всички граждани. Електоралният елемент тук е нужен, защото ръководенето на военни действия изискват опит и знания, които имат експертен характер и не всеки разполага с такива. Членовете на военния щаб са отзовими във всеки един момент. Тази институция се разформирова в момента, в който военният конфликт е разрешен.

Архитектура

В едно прякодемократично общество, за да може то наистина да бъде такова, демократичната култура ще се простира и в архитектурата. В исторически план "почти всичко в човешката история, което ни заобикаля е измислено от непрофесионалисти. Редица от най-изумителните места в света… не са разработени от архитекти." [3] В свободните градове-държави на средновековна Италия гражданите са участвали при планирането на техническите проекти чрез граждански комитети. "По време на службата си във флорентинския комитет, Данте участва в подготовката и планирането на уширението на улица Сан Проколо." [4]

На практика една такава интерактивна архитектура ще може да се реализира чрез местни комитети, занимаващи се с градско и селско планиране, в които всеки желаещ да може да участва. Разбира се всяко тяхно решение ще може да бъде оспорено и отменено от генералната асамблея на даденото населено място, като върховен орган. Освен това самата архитектура може да позволява пряка гражданска интеракция. Например ключове върху улични стълбове, позволяващи включване и изключване на уличното осветление от намиращите се в непосредствена близост до него жители, хладилници за общо ползване във входните помещения на жилищните кооперации и т.н.

Край на II част...

---

Пояснителни бележки:

*"...а преподавателите на самокритичност и диалектичност" - предполагам, че тук "диалектичност" е употребено в този смисъл: "Във философията от 18 век насам диалектиката е метод на разгръщане и примиряване на противоположни твърдения, наричани теза и антитеза, чрез тяхното всестранно обсъждане и решаването на противоречието между тях чрез разумна аргументация. Резултатът често може да доведе не просто до отричане на една от гледните точки, а и до тяхната синтеза или обединение в ново твърдение или до качествена промяна в начина на разглеждането им" /Из "Диалектика", Уикипедия/.

**eнергийна автаркия -  стопанско обособяване и самозадоволяване, в случая енергийна независимост.