Блогът на Хранислав :: За възраждането на християнството (религии – имущества, свобода на проповедите; анархо-к...

(https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid02SX48vP5FFzFUamZ8QnPM9Qsj9GwC1JTX9Y6hfFqksdYo6JkN4bmPAZ9Q5FxrRVgl&id=100068702808424 .)

(https://debati.bg/snimka-na-denya-za-tsarkvata-vyarata-i-sveshtite/.)

Преди избирането на новия ни партриарх Даниил се говореше кой кандидат за патриаршеския престол бил добър, кой лош, кой русофил, кой патриот дето би ни повел към светли бъднини и кой гръкоман-фанариот и инструмент за натовско влияние. В настоящата ми публикация съм събрал материали касаещи сравнително слабо известен и алтернативен подход към религиите, който е свързан с по-съществени стъпки от това дали една или друга личност ще оглави православната църква, или която и да е друга религиозна организация по света или у нас.

Векове наред реформатори, еретици и сектанти безуспешно са опитвали да реформират християнската религия, да я приближат или направо да я върнат към нейните корени, когато тя е била най-чиста, когато се е намирала в своя преддържавен период (имам предвид най-чиста морално, а не че е липсвало разнообразие от възгледи и тълкувания). Но усилията на споменатите хора в най-добрия случай са давали нетраен и не особено голям ефект. Може би ключът се крие в представеното по – долу. Не иде реч само и единствено за древни религии, но и за каквито и да е било организации с верски характер.

Струва ми се, че подхода за който намеквам или би издигнал християнството до невиждани висоти, или би го пратил на гробището на историята. Второто ако се случи, за това няма да са виновни Христос и неговите апостоли, нито искрените християни каквито несъмнено е имало през изминалите две хилядолетия. Дори виновно не би била обществото, което би приложило такава програма - то просто би дало шанс за ренесанс на християнския дух чрез дейността на онези, които поне привидно са най-близо до Бог или най-много искат да се стремят към Него според наложените представи. Би се получило отсяване в една сфера с високи духовни стандарти!! Христос не е носел корони, жезли, плащове, не е сядал по тронове. Не е градил йерархия, а е учел хората да живеят като братя. Той и учениците му не са се обличали като боляри. Не е разчитал на държавни субсидии. Според Закона за вероизповеданията (чл.28, ал.2, т.2), "вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал. 1" получават субсидия "в размер, определен за всяко вероизповедание, като за едно самоопределило се лице се предвижда субсидия в размер, не по-малък от 10 лв." (https://pastir.org/darzhavni-subsidii-za-veroizpovedaniata-prez-2022/ .)

Когато една организация (съответно нейните служители) зависи финансово от друга организация (в случая държавата и по-конкретно управляващите я лица), основателно възниква въпросът дали първата организация (например православната църква) е напълно независима в политиката си от втората организация (държавата). Да не говорим, че даването на определени пари на религиозните организации от страна на държавата, не е осъзнат избор що се касае до огромната част от участващите в преброяванията граждани. Не вярвам повечето хора да знаят законовия текст, който цитирах малко по-горе. Все пак е за предпочитане Х лв. да се дадат на църквата, отколкото за проект на хора, които се снимат облечени като жени ("Държавата дава 10 000 лв. за транссексуална фотосесия по картини на Майстора": https://www.flagman.bg/article/259381). Макар че като знам какви неща са били вършени и подкрепяни (и все още се подкрепят) от духовници (числени към най-различни секти и религии) през вековете, то за жалост не съм напълно сигурен..., че твърдението ми е вярно при всяко едно положение.

Факт е, че човек бидейки част от дадена цивилизация, от определена система, той в една или друга степен се съобразява с нейните реалности, налага му се. Но е и факт, че през вековете християнските църкви (и "църквите" на другите религии) са допринесли за съществуването на днешната система.

=============================================================================

Първият текст, който цитирам е откъс от „Друг възглед за анархокомунизма, ПРЕДСТАВЕН КАТО ПРОЕКТОПРОГРАМА НА СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ” (негов автор е Георги Константинов).

„IХ. РЕЛИГИИТЕ, ХРАМОВЕТЕ, ДУХОВЕНСТВОТО И ИМОТИТЕ МУ.

43) В миналото религията беше третият стълб на класовите общества, наред със собствеността и държавата. Днес тя няма силата дори на „четвъртата власт“ (на медиите с техните „попове“), но това не променя нашето отношение към всички религии, на първо място към подпомаганото от българската държава източно православие и неговия клир.

Ние сме атеисти, но преди всичко сме привърженици на свободата за всички, затова няма да възпрепятстваме верующите в техните проповеди и молитви. Ние обаче сме врагове на властта, на йерархията, на собствеността, на неравенството, привилегиите и паразитизма, затова в Социалната революция ще експроприираме всички средства за господство, експлоатация и влияние, с които разполага духовенството, било на доминиращата и финансирана от държавата религия, било на неофициалните вероизповедания и ще оставим техните попове, ходжи, кюрета, пастори и равини да „представляват“ бога и „осъществяват посредничеството между него и паството“, като се препитават с подаянията на своите богомолци или с общественополезен труд. В замяна на това, колкото и идиотски, ретроградни и реакционни да ни изглеждат техните суеверия и ритуали, ще осигурим равен достъп на религиозните хора до залите за провеждане на техните молитви и на събиранията им, както и до средствата за масова информация, каквито права ще притежават всички други членове и групи в обществото.

/Бел. на Х.Х.: Лично според мен, обобществяването на имуществото на една или друга духовна организация не трябва да води до промяна на предназначението на храмове, особено ако те са с историческа стойност! И те трябва да останат отворени за посещения и след промяната на собствеността! Относно даренията от страна на богомолци. Трябва да се подчертае, че цел на комунизма е премахването на парите, което означава, че дори и в едно общество поело по комунистически път да е възможно да се даряват пари, това ще е до време. И възможността за получаване на парични дарения не означава, че не би имало таван на сумите, които едно лице би могло да притежава в преходния етап между капитализма и комунизма. Свободата на словото пък не е имунитет срещу наказателни действия, ако примерно някакви хора са се самоубили след целенасочената обработка от страна на някой пастор, който е искал да се настани в къщата им./

44) Българската православна църква (БПЦ) с нейния „Свети синод“ – или както я наричаше нашият Ботев „тази византийска воня непорината“ – винаги е била слугиня на държавата. Нейният клир – владиците, воглаве с патриката, е сборище от доносници на бившия диктаторски режим на болшевишката номенклатура и съюзник на днешните му приемници. /Бел.на Х.Х.: Убеден съм, че има и много добри хора в редиците на църквата, като например отец Иван от приюта в Нови хан./ Освен като уши на властта сред своите миряни, йерарсите и подчинените им бяха и продължават да бъдат употребявани за вътрешна и външна консумация. За допълнително оглупяване, укротяване и оскотяване на овчедушните енориаши. В недалечното минало, използвани като вътрешна и задгранична агентура на спецслужбите, днес те „свещенодействат“ на всяко „национално“ или локално мероприятие – от благословията на „народното събрание“ и молебените до маслосвета в някой холдинг или бакалница. Те участват в различни рекламни и циркови ревюта, за да свидетелстват пред света за свободолюбието и толерантността на новата власт, като в замяна получават бюджетни средства за строителство на църкви и се домогват до часовете по „Закон божи“, за да бъркат „законно“ в детските души.”
(Източник: https://www.anarchy.bg/articles/drug-vazgled-za-anarhokomunizma-4/ .)

През Средновековието в България (и в други балкански страни) е било практика църквата (като поддръжник на държавната власт и същевременно нейна подопечна институция) да получава от владетеля земи. Понякога тези земи са били цели села барабар с жителите им. Селяните изпадали в пряка зависимост от духовната власт. Били задължавани да работят за църковните феодали, които били по-привилегировани дори от светските, защото не били задължени да участват във военни действия и се ползвали с авторитета на божи наместници на Земята.
През X век, напук на манастирските устави, голямата част от калугерите започнали да странят от ръчния труд и да се занимават с несвойствени за положението им дела, чрез които целели материално обогатяване (покупки на ниви и ливади). По-малка част били онези, които напуснали манастирите и се върнали по домовете си, защото били недоволни от повеленията на игумените да полагат труд. Смиреният и беден някогашен монах, принуден да се самозадоволява чрез лична работа върху малкото си стопанство, се превръщал все по - подчертано в щедро снабден с материални блага земевладелец. Старобългарският писател Презвитер Козма определил някои от монасите "като свине в кочина", защото се затваряли в килиите си, където прекарвали в безделие, гоейки се. Други прекарвали дни наред в пиянства и гощавки, а със сигурност не са липсвали и развратни действия. Трети разнасяли книжа със забавен характер. Докато малкия брой монаси съблюдаващи правилата били определени като "ангели божии". Не по-добро е било положението на Запад, където пък църквата е господствала над държавата.

Г. Константинов в „Бакуниновата теория и практика на Социалната революция” пише следното: „В миналото държавата е имала могъщ предшественик и продължава да го има като свой съюзник до днес – църквата. Тяхната същност е една и съща; целите и средствата им съвпадат; съдбите им са еднородни. Църквата и държавата са еднакво убедени, че човекът е глупав по природа, че са необходими мерки за спасението му от самия себе си, от неговата глупост и корумпираност. Те са убедени, че свободата на човека трябва да бъде принесена в жертва за преобразяването му – в светец, съгласно църковния идеал или в добродетелен гражданин, съобразно държавния, макар че през всички времена църквата и държавата са били “най-главните разсадници на пороците”. И най-съвършенната държава не може да съществува без религията, понеже “Божественото провидение” санкционира постоянно държавните дела.” (стр.224; налична за четене онлайн, много дълъг линк).

Социалистическите държави са съществували с ограничения относно религиите, но пък там някои комунистически учения са били насила превръщани в обществени религии. Налагало се е да показваш вярност към определени идеи или най-малкото да не изразяваш други, които са противни на държавните. Училищата и университетите, книгопечатниците, вестниците, радиата и телевизиите са били в ръцете на държавата (разбирай на управляващата партия и по-конкретно на стоящите по върховете и мъже) и са работили за налагането на атеистичната религия над цялото общество. А проповядването на нещо, което е в разрез с държавната религия (насаждана като единствено правилната) е било рисково занимание... (особено в по-ранните години на режима). Всички са били задължени да изучават определени идеологически предмети, за да бъдат натикани в определен мисловен калъп (което не е било нищо ново под слънцето и което не е чуждо и на сегашната държава...). Макар и ограничени, традиционните религии са си съществували и част от служителите им са били агенти на Държавна сигурност.

В друга своя книга („Анархизмът в XXI век”, стр. 315), Г. Константинов цитира следните думи на Карл Маркс относно Парижката комуна (18 март – 30 май 1871 г.): „Щом премахна постоянната армия и полицията, тези оръдия на властта на стария режим, Комуната веднага пристъпи към разрушаване на оръдието за духовно потисничество - попската власт, като изолира църквата от разрушената държава и експроприира всички църковни имущества. Поповете бяха задължени да се препитават като своите предшественици, апостолите, от милостинята на вярващите. Всички учебни заведения станаха безплатни за народа и същевременно очистени от всякаква намеса на църквата и държавата, която бе погребана. По този начин не само училищното образование беше направено достъпно за всекиго, но и самата наука беше освободена от оковите, поставени ѝ от класовите предразсъдъци и от държавната власт.”

Пак от същата книга (касае се за близкоизточната автономия Рожава, която по демократизъм превъзхожда всяка една от държавите и е с преобладаващо кюрдско население): „...Рожава е една мозайка от кюрди, араби, халдейци, сирийци, тюркмени, арменци, кавказци и религии (мюсюлмани и християни от различни течения). Първият акт на кюрдските революционери беше да прокламират равенството на всички народи и религии, уточнявайки, че последните са личен проблем.” (стр.278; https://www.anarchy.bg/wp-content/uploads/2020/01/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%B2-21-%D0%B2%D0%B5%D0%BA.pdf ).

Иван Толев (последовател на Дънов), в своята беседа „Велика Славия” (1924 г.) е написал следното по повод на болшевизма и руското духовенство: „Монархизмът в Русия свърши най-плачевно. Но и духовниците, които преследваха свободната мисъл, като отлъчваха от църквата най-великите представители на тая мисъл, какъвто бе Лев. Н. Толстой, получиха отплатата си. Те, обаче, можеха да избегнат тая своя участ, ако, вместо да поддържат и насърчават режимите на мракобесието, кнута, каторгата, заточението, цензурата и всевъзможните други начини на мъчение и гонение, биха взели страната на народа и биха се застъпили за неговото право да се развива свободно в пътя на истината, любовта и братството. Но руското духовенство, за да запази властта си и своето привилегировано положение в държавата, се солидаризира с гонителите на истинското Христово учение и изпита болшевишката чрезвичайка. Това бе наказание от Бога.

Не би било чудно, ако такова наказание се приложи и другаде, дето заслепеното духовенство използува държавната власт, за да черпи от нея сила и бюджетни средства, и да държи народа в мрак и робство. Това не са служители на Бога. Истинските служители на Бога са безкористни работници на Неговата нива, те се отказват от власт, заплати и палати, и тръгват между народа да проповядват Словото Божие и да го поучават на всички добродетели. Ако народът остане доволен от тия проповеди и поучения, ако той оцени тая служба, сам ще поддържа своите служители. Но съвременните духовници във всички страни, бюрократизирани до самозабрава, като същински „сладкодумни гости на държавната трапеза", се страхуват да напуснат топлите чиновнишки места и сигурните заплати, за да разчитат на народната поддръжка. Това е явно доказателство, че те нямат вяра в собствените си сили, не се въодушевяват от висок идеал, нямат чувство на самопожертвуване за общо добро, нямат любов към ближния... А хора без любов не могат да служат на великия принцип на любовта, завещан от Христа.” (https://beinsa.bg/izgrev.php?id=5803 ).

Самият Дънов казва в своя лекция от 1933 г.: „Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? За кого работите? - За себе си. Какво сте направили за Господа? Какво сте направили за мене? Аз не искам да ми правите паметник, не искам да правите църква на мое име - нищо не искам от българите. Достатъчно е това, което се прави в името на Бога и на Христа.” (Из том 5 от поредицата „Изгревът на Бялото Братство”: https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=1621&status=1&high=%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA#result_310833 .)

И още от духовния учител: „Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил един голям приятел. Но когато аз си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят такива, ще ги разруша. Любов иска Бог, да се обичат всички като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето. В главата на всеки свещеник, на всеки проповедник, учител, майка това трябва да се втълпи: братство и сестринство трябва в света!” (Из беседата „Стани и опаши се!”, 1921 г.; https://beinsa.bg/beseda.php?id=403 ).

Покрай събирането на информацията за този материал установих, че вече има паметник на Петър Дънов (направен преди по-малко от година). Въпреки волята му такъв да не се прави (надявам се поради незнание е изработен...). Времето ще покаже каква ще бъде съдбата на скулптурата: https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/15837361 .

Нагоре