Нито една от двете страни по въпроса за джендърската пропаганда в училищата не излезе със сериозна обосновка на вижданията си... Обстрелват се с етикети. Биваше да излязат заедно хора от двете страни на барикадата (не е късно), да изявят дружно съгласие, че това и това са именно документите, които са предназначени за вливане в учебното съдържание и да дебатират по тях.

  Пределно ясно стана твърдението, че някакви НПО-та готвели в училищата хомосексуална пропаганда, че повечето депутати я забранили, че после последвало напрежение относно забраната. Още че някакви учители, психолози и политици се борили срещу закона забраняващ хомосексуалната пропаганда в училищата (тоест, те искат такава...). Никой не обясни ясно за каква точно пропаганда иде реч, в какво се изразява тя и защо едни толкова напъват я има. И ако няма такава, защото има борба да бъде забранена. Ще излезе, че или едните искат да правят децата гейове (ако вторите са прави) или че вторите искат да забраняват нещо дето го няма с цел политически дивиденти (ако първите които казват, че нямало такава пропаганда са прави).

   Никой не излезе точка по точка с официални документи да покаже и обясни защо според него нещо си Е или НЕ е джендърска пропаганда. А иначе, че в съвременното кино такава пропаганда има е ясно като бял ден. Но поне към момента борба за забрана на филми няма. Трябва да се излезе по студията, по фейсбук стените и ютюб каналите и точка по точка всяка една от двете страни да обясни с цитати защо нещо си го има или го няма съответно. Вместо това се повтарят някакви общи приказки. Едните викат има, другите викат няма. Едните забраниха, другите викат „не трябваше, клеветят ни”. Протести, напрежение, но дълбочина няма. Някой цитирал в парламента някакъв си текст, друг пише това били глупости, не било вярно (поне няколко пъти един човек го подканих да посочи кое е истината, щом това за джендъндърската пропоганда са глупости и ной не ми обясни). В крайна сметка не се борави с официлни документи и аргументация/контрааргументация по едната или другата теза. Да се покаже конкретно какво се опитват да вкарат и всяка от страните да гради аргументация в желаната от нея посока посока.

   Ако ще се търсят извращения и фашизъм, би могло да се оприличи едновременно и на двете неща факта, че по света и у нас учащите са само обект на образователната система, те и техните родители нямат роля при определянето на учебното съдържание и начина на неговото поднасяне. За България съм чел, че някаква нищожна част от учителите помагат при изготвянето на учебниците, като помощта им се изразява в това да се стигне до по-разбираема за учениците форма на онова, което някой чиновник е решил, че ще учат.

   Акцентът трябва да бъде не толкова върху това как да се затегне дисциплинат, а много повече как учебното съдържание да стане максимално увлекателно и разбираемо (било чрез черпене на съществуващ опит в тази посока, било чрез новаторство). Отделно че нещата зависят и от индивидуалните качества на учителите. Колкото по-интересно и разбираемо е образованието, колкото по-съобразено е с индивидуалните влечения и таланти на учащите се е, колкото по-голяма стойност има по отношение на реалния, следучилищен живот, толкова по-малка ще е нуждата да се задава въпроса как да се въведе ред в училищата. Най-добре е на които не им се учи и са искрени в нежеланието си, да не ходят на училище или пък да са на някаква индивидуална форма на обучение, за да не пречат на останалите (технологиите го позволяват). Преди това бива да се изследва въпрося защо не им се учи и да се направят опити да се събуди в тях такова желание. Навярно, ако не в 100% от случаите, то поне в огромна степен нежеланието за учене произтича от учебното съдържание (същността, формата му и начина му на преподаване). Може би и оценките играят някаква роля, страхът от слаби оценки, фактът че образователната система стимулира зубрачеството, писането на съчинения по калъп. Може би фактор (особено при по-малките) са начинът, по който изглеждат класните стаи (имам бегли наблюдения, че се случват подобрения в тази насока). Когато аз бях ученик, в първи клас нямахме оценки, оценките започваха от втори. В днешно време количествени оценки не се пишат от 1-ви до 3-ти клас, само качествени. И не можеш да повтаряш до 4-ти клас. Това са добри промени. По мое време, качествените оценки (както сега) започваха от първи клас, но количествените от втори (слаб 2, среден 3 и т.н....) - не от 5-ти. И от повтаряне на класа бяха застраховани само първолаците (имам спомен, че една позната беше повтаряла 2-ри клас).

  Един от убийците на желанието да се учи е ненужното усложняване на учебния материал с какви ли не термини (например по Български език). Пълнят учебниците с излишни сложнотии, с идиотщини, после защо учениците не щели да учат и се чудят как да им затягат дисциплината. Да не говорим, че бюджетът на училищата е обвързан с бройката на учащите се и директорите и учителите се мъчат да държат насила хора на които не им се учи, за да има даскалото определено финансиране. Разследване на "Господари на ефира" беше разкрило в София цяло училище фантом, в което броят на чистачките и другият персонал превъзхождаше броя на учениците! Показани в репортажа бяха класни стаи в които учителите стоят и нищо не правят (някои от стаите празни стаи, други с по един 1-2 ученика). От неща, които съм слушал от по-възрастни и от определени лични наблюдения знам, че тенденцията е към излишно усложняване на учебния материал в България. Например преди 40 г., когато образованието е било по-качествено, децата не са били занимавани с такива или онакива термини. Двайсет години по-късно се набутват в учебниците някакви думи, които излишно затрудняват учениците. Образованието вече е по-зле. Още 20 години по-късно се набутват още повече термини, без които също може да се мине. Вкарват се и някакви идиотски, абсурдни обяснения, на които сигурно всеки е попадал в мрежата. А образованието междувременно е станало още по-зле и от преди няколко десетилетия. Не знам си колко процента функционално неграмотни имаме (антирекорд). Четох една статия за разни понятия в днешното учебно съдържание по БЕЛ - имаше неща, които ми бяха познати, но имаше и редица такива, които не сме учили.

   В периода 5-ти-7-ми клас ми беше попаднала някаква книжка от соца, не беше българска, а от някоя от централноевропейските соц страни. Обясняваше се в нея как да се учи по-ефективно. След някакво време видях на масата на учителката ми по БЕЛ същата книга. Попитах я (явно съм имал съмнения...), дали е приложима тази книга към днешното образование, при което тя ми отговори, че не е. Раниците са по-големи от учениците (което си е форма на физическо издевателство). Учебниците пълни с излишни, затормозяващи обучението думи и обяснения, както и с откровени простотии от сорта на "водата е мокра" и не помня какво там беше като дивотии (което си е форма на психическо издевателство). После защо учениците не щели да учат и все повече затъпявали. Да не говорим, че от царско време още се говори как образованието ни не било достатъчно практично и такова си е и до днес. Преди 89-та г., хората са излизали много по-знаещи и без простотии като тези с които човек може да се запознае в гореспоменатата статия "Анафора, епифора, епанафора: мелачката в 7 клас е безмилостна" и подзаглавие "Учениците продължават да зубрят, а по-големи шансове в класирането имат онези, които ходят на частни уроци": https://www.segabg.com/category-observer/anafora-epifora-epanafora-melachkata-7-klas-e-bezmilostna. Образованието в масовия си вид, (покрай ползите от него) винаги е било средство за индоктринация, служещо на държавни или бизнес интереси. А в последните десетилетия в България, на всичкото отгоре е деградирало дотолкова, че "безплатното" държавно образование не е достатъчно вече за качествената подготовка на учениците (както е било някога). Ами рязко е скочила необходимостта от допълнителна подготовка чрез частни школи (което вкарва топката в горепосоченото поле "бизнес интереси").

   Образователната система в класическия и масов вид е насочена повече към това да пълни главите на хората с някакви знания. Повечето от които после са им непотребни, а някои от тях направо приличат на садизъм от страна на системата - като например тия от сорта на статията за месомелачката в 7 клас. Да си помисли човек, че авторите на такива учебници си просят да бъдат набити със собствените им творения. Насочена е образователната система към това да вкарва мисленето в определени отгоре (но не свише) модели и релси. Ориентирана към това не да развива във висока степен самостоятелно мислене и умения, които да са ценни в живота, и не да облекчи откъм съдържание онези, за които то е прекалено трудно, скучно и за което те вътрешно в себе си чувстват, че им е излишно, защото макар и малцина, има и такива хора, които от малки са си решили и знаят, че трябва да се развиват в тази или онази сфера. Системата не е насочена към това подобни рано ориентирани деца да са много повече, да стават все повече и да има облекчаване откъм съдържание и на всички учащи се изобщо. И конкретно на тези рано ориентираните (при тях редуцирането на съдържанието, например да е съобразно онова, което искат твърдо, съобразно други предмети които не са им чак толкова присърце, но от които не биха се отказали и с оглед на нещата, за които те са твърдо на мнение, че не им трябват). Ако някой има ясното и категорично съзнание, че някакви работи не ги ще и не му трябват след училище, изглежда по-разумно хич да не го занимават или за него критериите да са много по-ниски по предмета, да получава по-повърхностни знания. Пък ако вземе чак такава драстична трансформация да претърпи след 10 години, то тогава сам да научи работите дето навремето не е научил от учебника (то в наши дни от интернет и от всевъзможни книги, човек може много повече да се самообразова сам по определен въпрос, отколкото би могъл от учебниците). Ако някой се развива като Моцарт и примерно мрази физиката, едва ли ще се събуди някой ден и ще каже "скъсвам напълно с музиката, от утре ще се развивам в ядрената физика и бла бла...". Не съм особено запознат, но ми е направило впечатление как в Щатите (навярно след определена възраст), нямат постоянни класове, ами имат класове по химия, по физика, по история на не знам си какво. И в тоя час е с едни съученици, в следващия с други и т.н. Което ми прилича именно на такова специализиране, каквото тук липсва в посочената степен.

   Малко хора се замислят, че съвременната образователна популярна система е възникнала не заради някакъв бум в нивото на човеколюбие на политическите и икономически елити, не защото някакви хора докато са гледали в тавана са си казали: "Би било супер всички да са образовани като нас, че и повече. Не е хубаво туй и онуй знание да е запазена територия само за нас." Нито пък огромната маса от неуките са се събудили една сутрин със силна жажда за образоване. Появило се е масовото образование като средство (неподвластно на ученици, родители и учители). Средство, което на първо време да осигурява подготвени хора за променените икономически условия (за развиващия се капитализъм), за свързаните с технологичните иновации промени (ако ще работиш с определен тип машини, трябва най-малкото да можеш да пишеш, да четеш - умения които преди 1 000 г. са били налични при супер нищожен процент от хората, просто защото тогава на държавите не са им били необходими много хора дето да могат да четат и пишат, и да знаят каквото там е било налично познание в епохата). Нуждата от едни или други дейности (от които несравнимо повече благо е произтичало за онези, които са стояли на върха на пирамидата) е обусловило и необходимостта от наличието (един вид произвеждането) на все повече и повече хора, които да имат базисни или над базисните знания и умения.

  Религиите (без лично аз да отричам съществуването на Висшата Сила) са сътрудничели на властниците по отношение на запазването и увеличаването на властта и богатствата им. Обаче силата на религиите върху масовото съзнание е отслабвала. И сериозна част от тяхната функция по обслужване на властта е била поета от образователната система. И съответно, тя е играла роля не само на генератор на определен тип работна ръка, но и на способ (наред с развиващите се медии) за обработка на мисленето на масите в посоки в които тези или онези елити желаят. С оглед на стремежа им към запазване и подобряване на позициите им в борбата за надмощие, която водят помежду си. Борба, която в някой мрачен ден може да доведе до една световна, невиждана диктатура (невиждана по мащаб и тежест). Или пък до няколко тежко диктаторски свръхдържави (както е в "1984" на Джордж Оруел). Европейският съюз върви по такъв път.

  Човекът, за системата не е ценност сам по себе си. И за тази днешната система, която превъзхожда по консуматорщина всички останали преди нея. И за онази дето някои я водят "комунистическа" (но е реално по-тоталитарна разновидност на капиталистическата). Човешкият живот, както и това дали и доколко човек ще се развие в една или в друга сфера е ценност дотолкова, доколкото системата може да има полза от тези неща. Следователно, колкото по-угоден е човекът към системата, толкова по-високо в нея би могъл този човек да се издигне в нея. Като разбира не става само с възгласи "ураааа" и с нагаждачество, но и от огромно значение са личностните качества на индивида, както и верността му към една или друга група, и до къде и кога ще се разпростре нейното влияние. Т.нар. "образователна система" в частност, като едно производно на Системата, също няма за цел доброто на човека заради самото добро на човека. Доброто на човека, това той да израсне интелектуално, емоционално, да е щастлив - това не е цел на съществуването на образователната система в сегашния и вид (съответно не е на дирижиращите я). Неговото израстване (което специално за България сериозно ми е под въпрос дали е изобщо цел на държавата...) е ценност дотолкова, доколкото той (човекът) може да и е полезен, да не и пречи. Независимо колко добронамерени и кадърни може да са учителите, че дори и онези дето измислят учебниците, но се движат по течението на река "Така трябва, такива рамки ми зададоха, все така е било." А за да се минимизира вероятността дадена система да бъде драстично изменена или направо сменена, то тя трябва да играе ролята на инструмент, чрез който в умовете на хората да бъдат посявани и отглеждани едни или други идеи. Налице е силен интерес за монопол над образованието, за централизиран йерархичен контрол (изключващ учащите се, родителите и преподавателите)... Налице е интерес за това образованието да е рамкирано от страна на един или друг таен или явен елит, да се прокарват интереси на едни или други НПО-та или държави без съобразяване с реалното добро на тези, които са обект на образователния процес. Думата "обект" е много точна. Интерес за това учениците да растат като "добри граждани", разбирай като обекти, безгласни букви в изречения, които кукловодите/канидат-кукловодите сглобяват. Схващай да се развиват като овце, като удобни (безопасни за системата) индивиди. При които "добри граждани" способността за назубряне и за подчиняване на авторитети, за вписване в съществуващи структури, да е много по-добре развивана от способността за самостоятелно критично мислене и евентуално (то това изобщо липсва) за участие в равнопоставено управление на дадена общност (наред с другите членове на общносттта). Което би било най-доброто за тази общност, дори когато не винаги се стига до възможно най-добрите решения. Ама аз пък къде забих...! Системата дори няма интерес от силно гражданско общество, даже и ако нейните гласове ни повтарят друго! "Силно гражданско общество" да се чете като: "Общество, в което сериозна част от хората са отдолу в един или друг смисъл, някой някак ги управлява и има налага сумати работи, маса хора които нямат свободата и контрола, които заслужават, но все пак са неудобни. Защото все пак прекалено много си навират носовете насам-натам, изискват не само преди избори, опитват се да прокарват неща, които да са в интерес на обществото. Знаят си правата, които по-смелите им и борбени предци са завоювали или които поради страх тия отгоре са им отпуснали, и съответно си ги търсят. Но все пак общество, в което от множеството зависи малко, а от малцинства зависи много."

   Ако грубо казано, Пешо, Гошо и Сашо имат силата да определят какво ще има в дадена образователна система и те са хората, които стоят в обществената стълбица по-горе от останалите граждани, много по-богати са от тях и се стремят да е налице образователна система, която да обслужва техните интереси..., но все пак тия тримата допуснат образователната система да развива някакво критично, самостоятелно мислене: то допуснатото ще е в някакви рамки. Ще бъде в граници, които да не застрашава интересите на Пешо, Гошо и Сашо и да не създава риск от създаването на множество личности, които да са заплаха за тях тримата. И тъй като споменах, че образователната система има за основна функция да обслужва, да е в угода на наложения ред, то като гледаме накъде върви нашата образователна система и как населението изпростя в последните десетилетия се набива на очи следният извод: някой няма интерес в България да има маса умни хора с критично мислене. Преди е имало изгода масово да сме по-добре образовани. Сега тя изглежда липсва. Тъй като управляващите в София действат като кукли на конци, излиза че коренът на сполетелите ни беди трябва да се търси извън граница.

  Докато тези, които са просто обект на образователния процес (учениците), докато те, техните родители и учителите са безгласни букви, все ще им налагат някакви неща. Било то джендърство или нещо друго.

  Система в която консуматорството е цар и която оценява хората според това доколко са и полезни е система, която стимулира подобен тип отношения и между хората. Днес системата цени милиарди работници, защото носят изгода на елитите, които управляват същия този строй. Но какво би се получило, ако утре технологиите се развият дотолкова, че могат да заменят поне 1-2 милиарда от работещите? Звучи опасно това да се случи в рамките на капитализма, за който човекът е ценност дотолкова, доколкото някой извлича изгода от него. Господарите на света може да решат, по един или друг начин да затрият милиарди хора.