Най-четени
1. radostinalassa
2. planinitenabulgaria
3. wonder
4. varg1
5. mt46
6. iw69
7. kvg55
8. zahariada
9. reporter
10. zaw12929
11. getmans1
12. bogolubie
13. kunchev
14. kordon
2. planinitenabulgaria
3. wonder
4. varg1
5. mt46
6. iw69
7. kvg55
8. zahariada
9. reporter
10. zaw12929
11. getmans1
12. bogolubie
13. kunchev
14. kordon
Най-популярни
1. katan
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. donkatoneva
8. milena6
9. dobrota
10. vidima
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. donkatoneva
8. milena6
9. dobrota
10. vidima
Най-активни
1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. mimogarcia
5. hadjito
6. iw69
7. djani
8. savaarhimandrit
9. rosiela
10. predi
2. radostinalassa
3. sarang
4. mimogarcia
5. hadjito
6. iw69
7. djani
8. savaarhimandrit
9. rosiela
10. predi
Постинг
29.08.2024 20:28 -
"Лъжата за комунизма" (из в-к "Свободна мисъл")
Лъжата за комунизма
Когато хората чуят „комунизъм“, те най-често го свързват с тоталитарното общество, в което всяка стъпка на човека е строго разписана и зорко следена, като СССР е типичният пример. Привеждат се изтъркани – и отвратителни – клишета за това как при комунизма всичко щяло да бъде общо, даже жените щели да бъдат общи.
За изопачаването на понятията най-добрият пример може би е самото име на властващата шайка – КПСС. В него няма нито една вярна „буква“. Съюзът изобщо не беше съюз, видяхме как се разпадна за броени дни веднага щом престана да бъде „забранено“. Той изобщо не беше съветски, защото никой с никого не се съветваше, а всичко се нареждаше отгоре. Партията изобщо не беше партия, от латинското pars – част, защото други „части“ нямаше. И накрая и най-важно – тя не беше комунистическа. Най-точното определение за политическата и икономическата система на СССР не е социализъм, а държавен капитализъм. Капиталът се инвестира в експлоатация на труда и природните богатства в полза на държавата, а не на отделни частни „физически или юридически“ лица. Държавата е това, което при частния капитализъм би се получило, когато всички корпорации се обединят в един конгломерат (абсолютен монопол), а този процес и в момента върви в тази посока и няма изгледи да се обърне. Дали висшето ръководство на такъв конгломерат ще се нарича партия, или борд няма никакво значение. Дали консолидирането ще се извърши с репресии „и/или“ рецесии – също. Крайният резултат е еднакъв – един властови център, един огромен консорциум, който може дори вече да не се нарича „държава“. Вероятно това е имал предвид Ленин, като е писал за нейното „отмиране“. Държавният капитализъм също беше започнал своята „глобализация“ под формата на „Съвета за икономическа взаимопомощ“. Разбрицаната му каруца обаче имаше нещастието да закъса точно на релсите, по които фучеше частнокапиталистическият влак, защото мина на спусната бариера, а пък и беше натоварена с танкове и прочее шаячна солдафонщина.
Държавният капитализъм е пълната противоположност на анархокомунизма. Единственото общо между държавата/капитала и анархията/комунизма е барикадата, която ги дели. Освен това политиката на болшевиките е коренно различна от методите, по които анархокомунистите са готови да действат, най-вече по въпроса за премахването на държавата и диктатурата, а не за нейното увековечаване.
По въпроса за това дали диктатурата – както и да я наричат болшевиките – е „по-ефикасна“ за увеличаването на производителността и развитието на икономиката като цяло, най-добрият пример е с Испанската революция от 1936 г. Руският историк Александър Шубин пише:
Зависимостта на ефективността на производството от степента на самоуправление се илюстрира с динамиката на добива на въглища в синдикализираните предприятия. От август 1936 г. до юли 1937 г. то нараства от 302 до 360 тона, а след като през август−декември е заменено от бюрократично управление и държавен контрол, пада до 235 тона.
Подобно е развитието в металообработването, машиностроенето (от които зависи доставката на оръжие за фронта) и много други отрасли. Анархистката колективизация процъфтява в Каталуния, където са съсредоточени 75% от испанската промишленост. Така е и в селското стопанство. В анархистка Каталуния производството на картофи нараства с 50%, а това на захарно цвекло и фураж за добитъка се удвоява. С модернизация на машините и химически торове добивът на хектар е с 50% по-висок в колективната собственост, отколкото при частните фермери. Реколтата на арагонските анархистки „колективи“ дори по официални данни нараства с 20% през 1937 г., докато в много други части на страната намалява. Строят се пътища, училища, болници, ферми, културни институции – за пръв път в много села, – трудът се механизира. За пръв път много хора получават достъп до медицински грижи и безплатно – и безвластно – образование (лекарите и учителите са пълноправни членове на „колективите“).
...
Що се отнася до това дали „жените ще бъдат общи“, така може да говорят само хора, за които жената е вещ, стока, а не личност. Анархокомунистите са проливали кръв в своята борба срещу този вулгарен консуматорски цинизъм през цялата нейна история. Те са привърженици на пълното равенство, в което жената е абсолютно пълноправен член на обществото."
В-к "Свободна мисъл".
Повече: https://www.anarchy.bg/articles/%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-2/ .
================================================================
По-горният текст е откъс от статията "Що е анархокомунизъм?"
Когато хората чуят „комунизъм“, те най-често го свързват с тоталитарното общество, в което всяка стъпка на човека е строго разписана и зорко следена, като СССР е типичният пример. Привеждат се изтъркани – и отвратителни – клишета за това как при комунизма всичко щяло да бъде общо, даже жените щели да бъдат общи.
За изопачаването на понятията най-добрият пример може би е самото име на властващата шайка – КПСС. В него няма нито една вярна „буква“. Съюзът изобщо не беше съюз, видяхме как се разпадна за броени дни веднага щом престана да бъде „забранено“. Той изобщо не беше съветски, защото никой с никого не се съветваше, а всичко се нареждаше отгоре. Партията изобщо не беше партия, от латинското pars – част, защото други „части“ нямаше. И накрая и най-важно – тя не беше комунистическа. Най-точното определение за политическата и икономическата система на СССР не е социализъм, а държавен капитализъм. Капиталът се инвестира в експлоатация на труда и природните богатства в полза на държавата, а не на отделни частни „физически или юридически“ лица. Държавата е това, което при частния капитализъм би се получило, когато всички корпорации се обединят в един конгломерат (абсолютен монопол), а този процес и в момента върви в тази посока и няма изгледи да се обърне. Дали висшето ръководство на такъв конгломерат ще се нарича партия, или борд няма никакво значение. Дали консолидирането ще се извърши с репресии „и/или“ рецесии – също. Крайният резултат е еднакъв – един властови център, един огромен консорциум, който може дори вече да не се нарича „държава“. Вероятно това е имал предвид Ленин, като е писал за нейното „отмиране“. Държавният капитализъм също беше започнал своята „глобализация“ под формата на „Съвета за икономическа взаимопомощ“. Разбрицаната му каруца обаче имаше нещастието да закъса точно на релсите, по които фучеше частнокапиталистическият влак, защото мина на спусната бариера, а пък и беше натоварена с танкове и прочее шаячна солдафонщина.
Държавният капитализъм е пълната противоположност на анархокомунизма. Единственото общо между държавата/капитала и анархията/комунизма е барикадата, която ги дели. Освен това политиката на болшевиките е коренно различна от методите, по които анархокомунистите са готови да действат, най-вече по въпроса за премахването на държавата и диктатурата, а не за нейното увековечаване.
По въпроса за това дали диктатурата – както и да я наричат болшевиките – е „по-ефикасна“ за увеличаването на производителността и развитието на икономиката като цяло, най-добрият пример е с Испанската революция от 1936 г. Руският историк Александър Шубин пише:
Зависимостта на ефективността на производството от степента на самоуправление се илюстрира с динамиката на добива на въглища в синдикализираните предприятия. От август 1936 г. до юли 1937 г. то нараства от 302 до 360 тона, а след като през август−декември е заменено от бюрократично управление и държавен контрол, пада до 235 тона.
Подобно е развитието в металообработването, машиностроенето (от които зависи доставката на оръжие за фронта) и много други отрасли. Анархистката колективизация процъфтява в Каталуния, където са съсредоточени 75% от испанската промишленост. Така е и в селското стопанство. В анархистка Каталуния производството на картофи нараства с 50%, а това на захарно цвекло и фураж за добитъка се удвоява. С модернизация на машините и химически торове добивът на хектар е с 50% по-висок в колективната собственост, отколкото при частните фермери. Реколтата на арагонските анархистки „колективи“ дори по официални данни нараства с 20% през 1937 г., докато в много други части на страната намалява. Строят се пътища, училища, болници, ферми, културни институции – за пръв път в много села, – трудът се механизира. За пръв път много хора получават достъп до медицински грижи и безплатно – и безвластно – образование (лекарите и учителите са пълноправни членове на „колективите“).
...
Що се отнася до това дали „жените ще бъдат общи“, така може да говорят само хора, за които жената е вещ, стока, а не личност. Анархокомунистите са проливали кръв в своята борба срещу този вулгарен консуматорски цинизъм през цялата нейна история. Те са привърженици на пълното равенство, в което жената е абсолютно пълноправен член на обществото."
В-к "Свободна мисъл".
Повече: https://www.anarchy.bg/articles/%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-2/ .
================================================================
По-горният текст е откъс от статията "Що е анархокомунизъм?"
Тагове:
ПРЕМИЕРА НА КНИГАТА "КЛАСНИЯТ НАСТА...
Пропагандата в образователната сфера е н...
Държавата ни е завладяна в голяма степен...
Пропагандата в образователната сфера е н...
Държавата ни е завладяна в голяма степен...
Готвите Ли Се За Небето?
Невярата в Бог – най-големият грях на чо...
Чтобы не потерять миллиарды! (с)
Невярата в Бог – най-големият грях на чо...
Чтобы не потерять миллиарды! (с)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. За златния век на човечеството (митология, комунизъм)
2. Финалната част на "Утопия" (Томас Мор); комунизъм, художествена литература
3. Сапатистка армия за национално освобождение (самоуправление, комунизъм)
4. За равенството пред закона при капитализма (парите, властта, правосъдието)
5. Революционната комуна (Антон Василковски); Двойното освобождение на народа български.
6. Как функционира регионът Рожава и държи ли ключa към бъдещето? (самоуправление, социализъм, конфедерализъм)
7. "...на мястото на свободната община, на съюза на равните люде, където всеки носеше оръжие и всеки миг бе готов да се вдигне в защита на земята си..."
8. 4-часов работен ден?! (Възможен ли е масово?)
9. Във връзка с Деня на труда (история на експлоатацията и класовата борба)
10. Кронщатско въстание (либерално леви срещу тоталитарно леви)
11. Изграждане на демокрация без държавата (пряка демокрация, конфедерализъм, комуни, Рожава)
12. Пряката демокрация не е утопия - част III (история, настояще...)
13. Махновщина, Черна армия, Кински Роздори
14. Комунизъм, анархо-комунизъм (цитати и мои коментари)
15. ЗА "ВОЙНАТА СЕ ЗАВРЪЩА" (ОТНОСНО СТРАДАНИЯТА НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ И ОЩЕ)
16. За исландците, българите, смесените бракове и т.н....
17. За национализма, социализма и други неща
18. Било е престижно човек да е българин
19. Като се каже "социализъм"
20. За изкупуването на българската земя от чужденци
21. Граждански национализъм
22. Национал-анархизъм
23. Национализмът в нашата съвременност
24. За мразещите демокрацията и хуманизма
25. Демократичен национализъм
26. Задругата е славянска родова община
27. За мащабите на българското културно влияние през Средновековието
2. Финалната част на "Утопия" (Томас Мор); комунизъм, художествена литература
3. Сапатистка армия за национално освобождение (самоуправление, комунизъм)
4. За равенството пред закона при капитализма (парите, властта, правосъдието)
5. Революционната комуна (Антон Василковски); Двойното освобождение на народа български.
6. Как функционира регионът Рожава и държи ли ключa към бъдещето? (самоуправление, социализъм, конфедерализъм)
7. "...на мястото на свободната община, на съюза на равните люде, където всеки носеше оръжие и всеки миг бе готов да се вдигне в защита на земята си..."
8. 4-часов работен ден?! (Възможен ли е масово?)
9. Във връзка с Деня на труда (история на експлоатацията и класовата борба)
10. Кронщатско въстание (либерално леви срещу тоталитарно леви)
11. Изграждане на демокрация без държавата (пряка демокрация, конфедерализъм, комуни, Рожава)
12. Пряката демокрация не е утопия - част III (история, настояще...)
13. Махновщина, Черна армия, Кински Роздори
14. Комунизъм, анархо-комунизъм (цитати и мои коментари)
15. ЗА "ВОЙНАТА СЕ ЗАВРЪЩА" (ОТНОСНО СТРАДАНИЯТА НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ И ОЩЕ)
16. За исландците, българите, смесените бракове и т.н....
17. За национализма, социализма и други неща
18. Било е престижно човек да е българин
19. Като се каже "социализъм"
20. За изкупуването на българската земя от чужденци
21. Граждански национализъм
22. Национал-анархизъм
23. Национализмът в нашата съвременност
24. За мразещите демокрацията и хуманизма
25. Демократичен национализъм
26. Задругата е славянска родова община
27. За мащабите на българското културно влияние през Средновековието
