Има доста хора, които не са чели тази статия (или подобни на нея текстове) и си личи по писането им. Или ако са я чели са я забравили. Или пък предпочитат да игнорират съдържанието и поставяйки знак за равенство между различни неща. Или им отърва да вземат нечие самоопределение (като например "комунистическа държава") за обективна действителност. Това да се пишеш "космонавт" не те прави такъв.

=============================================

КОМУНИЗЪМ

/Х.Х.: Моите впечатления са, че не всички привърженици на безвластическия комунизъм са за "незабавно изоставяне на капитализма". Анархизмът не изключва идеята за еволюция. Като например запознаване на хората със съответните идеи. Това е част от пътя към комунистическото общество. Вграждане на елементи от комунизма в капитализма (например създаване на фирми, в които участниците са равнопоставени съдружници, няма йерархия, вземат решенията за фирмата демократично и си решават как ще си делят печалбите). За анархизма революцията не е самоцел, не е нещо, което обезателно трябва да стане тук и сега без оглед на обстоятелствата: за нея трябва да са налице определени предпоставки. Революцията не е и нещо, което да се направи от раз и като с магическа пръчка да превърне света в рай. Тя е процес./

Редица държави в миналото и днес се наричат комунистически, въпреки че обществено-политическото и икономическото им устройство е далеч от теоретичния модел на комунизма. Така съвременната стопанска система във Виетнам включва принципите на дой мой, в Китай – на „социалистическата пазарна икономика“, а класическият комунизъм в Съветския съюз е определян от редица комунисти като държавен капитализъм. Комунистическата партия управлява България от средата на 40-те до началото на 90-те години на XX в. Според някои изследователи, комунистическите режими са довели до гибелта на около 90 милиона души.

/Х.Х.: Това дадена партия да се определя като комунистическа не означава, че води обществото към комунизъм. Нито пък че държавата е комунистическа. "Комунизъм" и "държава" са две несъвместими неща - няма как държавата да е комунистическа (отговорът защо това е така е в първия цитиран абзац). Аз съм от тези, които не смятат определени страни за комунистически. Отделно че капиталистическите страни (страните доминирани от частния капитал) със сигурност са убили повече свои и чужди граждани през последните векове, но това не е модерно да се изтъква./

История

Преди индустриалната революция

Идеологията на комунизма черпи сили от общите нужди на хората, чувството за солидарност и практиките на взаимопомощ помежду им. Според Пьотър Кропоткин отношения и общества, основани на тези принципи, са присъствали в цялата писана история на човечеството и са съществен фактор в неговата еволюция. Общоприето е схващането, че преди създаването на държавите хората са живеели в безкласови общества. Карл Маркс и Фридрих Енгелс наричат това състояние „първобитен комунизъм“.

През всички етапи на по-късната човешка история са съществували отделни групи хора, които живеели по законите на комунизма – запазвайки общата собственост и братското разпределение на всичко, което имат. Днес наричаме подобни селища и организации комуни. Макар и не под формата на комуни, отношения на самоорганизирана взаимопомощ са се запазвали сред големи групи хора във всички познати общества до възшествието на националната държава.

С ренесанса се появяват книгите на Томас Мор (1478 – 1535) – „Утопия“ (1516) и на Томазо Кампанела (1568 – 1639) – „Градът на Слънцето“, където комунизмът вече не се нуждае от религиозна обвивка. Жан-Жак Русо обявява частната собственост за причина за социалното неравенство.Франсоа Бабьоф се обявява за „комунитарно общество“ под лозунга „Плодовете са на всички, земята – на никого“.

През 17 век комунистически мисли се забелязват отново в Англия, където пуританската религиозна деноминация, известна като „копачите“, се противопоставя на частната собственост върху земята. Според Едуард Бернщайн някои групи по време на гражданската война в Англия, и специално „копачите“, са практикували чист комунизъм, и че отношението на Оливър Кромуел към тези групи е било противоречиво и дори враждебно.Комунарите (хората, които желаели да живеят в комуни) винаги са били кротки и миролюбиви. Те се стараели да поддържат добри отношения със съседите си и с властта. Управляващите обаче почти винаги се отнасяли враждебно към комуните.

Зараждане на организирани комунистически движения

(пропускам) 

Идеологически противоречия

Според комунистите единственият начин да се изгради комунистическо общество е да се отнемат властта и средствата за производство от ръцете на капиталистите. Според марксистките партии пролетариатът трябвало да завземе властта и да осигури планомерното изграждане на комунизма. В рязко противоречие с това анархистите смятат, че след разрушаването на старата система трябва централизираната държавна власт да бъде заменена с пряка демокрация, а обществото да се състои от самоуправляващи се общини, наричани комуни. Така към края на XIX век се оформят двете основни течения в комунистическите движения: борба за завземането на институциите на властта и борба за разрушаването им. 

Комунистически партии в борба за завземане на властта

(пропускам)

Комунистически държави

(пропускам)

Жертви на комунистическите режими

(пропускам) 

Безвластнически комунистически движения

Извън организираното комунистическо движение

Общества с комунистически характер са създавани и без участието на организираните работнически движения от 19 век. В историята на християнството са познати редица опити за изграждане на комунистически общности, обикновено намиращи почва сред ересите, неподкрепени от властта. Въстанието на Тайпин в Китай през XIX век установява общество с типично комунистически черти. Кибуците в Израел са добре познат пример за организирани комунални общини под държавна опека. 

Представите за безкласово общество на различните комунистически учения се различават значително.Общо е мнението обаче, че първобитните общества са живели в условия на примитивен комунизъм и че комунистическото общество е единственото устойчиво бъдеще пред човечеството.

За да се дойде до.../

Безвластнически комунизъм

...

С понятието анархо-комунизъм се обозначава комунистическо общество (или общественото движение за създаването му), в което не присъстват централизиращи институции. Според анархокомунистите насилническата същност и функция на държавата противоречи на комунистическите принципи, а формата на обществото, установено в СССР и неговите сателити, те наричат държавен капитализъм. Като средство за организация на обществото на мястото на държавния апарат и капиталистическата икономика те предлагат хоризонтални мрежи от доброволни сдружения.

Философски основи

Пьотър Кропоткин, един от теоретиците на анархокомунизма

„Първият мислител, който систематично обосновата анархисткият светоглед“, Уилям Годуин, обосновава физически и морално равенството между хората и го използва като изходна точка на разсъжденията си. /Х.Х.: Има се предвид идеята, че няма висши и нисши раси, а не че липсват физически разлики между хората./ Друга неоспорима ценност за анархистите е свободата на личността. За разлика от много други философски школи, наследили Просвещението, анархистите разглеждат равенството и свободата като неотделими и взаимопораждащи се. Свободата не е противопоставена на сигурността, напротив, тя е необходимо условие, за наличието ѝ. Справедливостта е друга централна тема, която вълнува Годуин и Прудон. За тях тя е пряко следствие от равенството между хората и здравия разум, а не от законите на властта. Държавното право е само фалшива претенция за въздаване на справедливост.

На тази основа анархистите отричат властта като противоестествена и вредна за човешкото общество. Държавното управление описват като неестествено, принудително и „зло“. В противовес на йерархичните организации, поддържани с насилие, те защитават взаимопомощта като основен организационен принцип на човешкия вид и федерализма – като структурна форма за организиране. Собствеността, като продукт на властта, също е отричана като „невъзможна“.

Анархо-комунистите от края на 19 век вече са твърди материалисти, но не споделят примирението пред историческия детерминизъм, присъщо на марксистите.

/Х.Х.: Според анархистите няма етапи в общественото развитие на човечеството, които да са задължителни периоди, неизбежни етапи по пътя към комунизма. Тоест, не е било задължително според тях да се мине през робовладелчески строй, феодализъм, капитализъм..., за да се стигне пак до комунизъм, както е било в много дълбока древност./

Корените на човешката природа, според анархистите, лежат в животинските инстинкти, но човешкото поведение, каквото го познаваме, е обусловено много повече културно, отколкото генетично. Човешко общество в различните епохи не е пряко следствие от човешката природа, а плод на комплекс от фактори, много от които нямащи никакво отношение към човечеството. Съвременното общество е само една от формите, в която могат да бъдат организирани хората, при това не задължително най-добрата.

Критика на статуквото

Някои автори виждат в анархизма преди всичко „убеждението, че институциите, които ограничават развитието на човечеството, са нелегитимни, ако не могат да обосноват своята необходимост“ „И най-рационалната и дълбока наука не може да предвиди формите на бъдещия обществен живот. Тя може само да определи отрицателните условия, които логично следват от строгата критика на съществуващото общество.“, затова критиката към статуквото заема значителна част от анархистката мисъл.  

Критика на държавния комунизъм

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Програма

Първото съзнателно подобие на анархо-комунистическо движение Кропоткин вижда в „анархистите“ от Великата френска революция. От 70-те години на 19 век, с разрастването на анархисткото движение в световен мащаб, крайната цел на анахистическите федерации се описва с думата „комунизъм“, значителна роля в налагането на това понятие играе италианската секция на Първия интернационал. Впоследствие комунизмът става доминиращата икономическа теория сред анархистите, с изключение на анархистите-индивидуалисти.

Последователното формулиране на безвластническата философия не води непременно до революционни движения. Но още Прудон е изключително ангажиран с мисълта за широки обществени промени. Самият той Прудон участва във френската политика, дори се кандидатира за президент по време на Втората република.

Михаил Бакунин е този, който „превръща антидържавната пропаганда на Прудон в бунтовническа теория на революцията и утопичен проект за навлизане в царството на свободата.“ Той се включва в множество опити за революция в Европа и проповядва незабавно разрушаване на държавата и нейните „посестрими“ – религията и собствеността. Бакунин и неговите приятели твърдо вярват в спонтанния народен бунт и творческата сила на разрушението. Според тях без „широко и страстно разрушение, спасително и плодотворно разрушение“ не може да има революция. Същевременно те осъзнават необходимостта от здрава революционна организация и неотклонно преследват тази цел.

Още Бакунин заявява ясно, че „никой не може да се стреми към разрушение, без да има даже някаква далечна идея за новия строй, който ще се появи след това“. Някои теоретици като Пьотър Кропоткин обръщат сериозно внимание на въпроса за „деня след революцията“. Според него почти всички дотогавашни опити за установяване на комунистически общества са били поставени на религиозна основа, а не съобразени с човешката природа и в това се коренят причините за неустойчивостта им. На тази основа той твърди, че никой друг комунизъм, освен анархистическия, не би бил възможен. При все това, за разликата от защитниците на капитализма и държавния комунизъм, анархистите не бързат да обявят анархо-комунизма за „края на историята“.

Анархо-комунистите отричат пазара като средство за разпределение на богатствата (всъщност те не признават съществуването на свободен пазар) и предлагат на негово място планиране на производството и разпределението, според възможностите и нуждите на обществото. За разлика от теорията и практиката на марксизма, те защитават „икономическата демокрация“ и нецентрализирани планиращи институции включващи всички производители и потребители. Сдружаването между различните групи хора трябва да става на конфедеративен принцип чрез доброволни споразумения между свободни общини.

За разлика от марксистите, които разглеждат социализма е преходен обществен строй към комунизма, анархистите защитават революцията като единствен възможен път. Невъзможно е да съществува общество, което да интегрира едновременно капиталистически и комунистически икономически принципи.  Революцията трябва необратимо да разруши съществуващите институции на държавата и капитализма, за да създаде място за новите комунистически институции.  

...

Пълният текст на уикипедската статия "Комунизъм", такава каквато е към днешния ден (07.09.2024 г.): https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC#cite_note-wayne-price-107.