На вниманието на всички, които биха се почувствали изкушени да прочетат за едно екзотично и екстремно политическо животно, което е слабо известно по света и у нас! Иде реч за утопия, съдържаща в себе си елементи от различни идеологии.

Помествам превод на рускоезичната  уики статия „Национал-анархизм”.
Добавил съм някои  допълващи и разяснителни бележки. Струва си съдържанието да се изчете от всеки един човек, който е любопитен към нещата излизащи извън шаблоните, извън догмите (в случая политическите), без значение дали ще одобри или не съответните възгледи. Без оглед на това дали вярва или не вярва, че тяхното осъществяване е възможно и удачно.

Особено препоръчително е запознаването с различни алтернативи в днешните времена, които стават все по-размирни и несигурни и все повече хора в България (и едва ли само тук) губят вяра в политическата система. И навярно някои от тях се замислят за възможности извън популярните, налагани чрез медиите варианти. Човек е напълно свободен изцяло или частично да приеме за добри или пък да отхвърли дадени идеи. Както и да остане без мнение по темата.

Особено, ако става дума за визия за развитието на цели страни и континенти. Не смятам, че биха се намерили достатъчно хора, които да съчетават следните неща: в нужната степен революционни социално, достатъчно консервативни и ориентирани към общия етнически произход с други народи, и достатъчно авантюристични, за да тръгнат да градят такива общности на свободата и социалното равенство (да не се бърка със "социална справедливост"). Ако някой забележи грешки в превода, моля да ме уведоми, за да ги коригирам.

---

Бележка:

*плутокрация -  форма на държавно управление, при която решенията на правителството се основават не на волята на мнозинството от народа, а се вземат от достатъчно богатите и влиятелни граждани.

.................................................................

НАЦИОНАЛ-АНАРХИЗЪМ

Флаг на национал-анархисткото движение; за негови автори са сочени Трой Саутгейт и Джеф Харисън.

I.За национал-анархизма накратко.

Националният анархизъм е антикапиталистическа, антимарксистка, антиетатистка /антидържавна/ и антикомунистическа идеология /Бел. на Х.Х.: Може би се има предвид "антиболшевизъм и неодобрение на националния нихилизъм"./ Националните анархисти се застъпват за естествен ред и посткапиталистическо общество без държава, в което хомогенни общности от различни етнически или расови групи биха били свободни да се развиват отделно в собствените си племенни общности, наречени „национални автономни зони“, които са политически меритократични¹, икономически взаимозависими², екологично устойчиви³, социално и културно традиционни. /Бел.Х.Х.: Под "свободни да се развиват отделно" се няма предвид задължени да се развиват отделно, съдейки по нещата, които прочетох/.

Въпреки че терминът „национален анархизъм“ датира от 20-те години на миналия век, модерното национално анархистко движение е създадено в края на 90-те години на миналия век от британския политически активист Трой Саутгейт, който го описва като „надминаващо лявото и дясното“. Учените, които са изучавали националния анархизъм, са стигнали до заключението, че той представлява по-скоро по-нататъшна еволюция в крайнодясното мислене, отколкото изцяло ново измерение в политическия спектър.   Националният анархизъм предизвика скептицизъм и откровена враждебност от страна на критиците както отляво, така и от крайната десница. Първите обвиняват национал-анархистите, че не са нищо повече от бели националисти, насърчаващи комунална форма на етноплурализъм⁴, докато вторите твърдят, че искат да се наричат ​​„анархисти“ без историческия и философски багаж, който идва с подобно твърдение.

II. Същността на национал-анархизма.

Консервативно-революционната концепция за анархизма, формулирана от немския философ Ернст Юнгер, заема централно място в национал-анархизма. Национал-анархистите подчертават, че "изкуственият национализъм" на националната държава, срещу който те се противопоставят, трябва да се разграничава от "естествения национализъм" на хората, който според тях, в по-последователни термини, е отказ както от външно господство (империализъм) и вътрешно господство (етатизъм). Националните анархисти разглеждат либерализма, материализма, консуматорството, имиграцията, мултикултурализма и глобализацията като основните причини за социалния упадък на нациите и културните идентичности.Те предлагат стратегически и идеологически съюз на етнически националисти и сепаратисти по света, евразийци в Русия, ислямисти в страни с мюсюлманско мнозинство и антиционисти навсякъде, за да се противопоставят на Новия световен ред - глобализацията, разглеждана като инструмент на международното банкерство и американския империализъм.  

Националният анархизъм резонира с повечето анархистки движения в изразяването на желание за реорганизиране на човешките отношения, с акцент върху замяната на йерархичните структури на държавата и капитализма с местно общностно вземане на решения /Бел.на Х.Х.: има се предвид създаването на комуни, които се управляват чрез пряка демокрация, внимателно разглеждане на всички гледни точки и където решенията пряко касаещи тяхната съдба се вземат единствено от жителите им, не от централно налагащо волята си правителство; и царува стремеж към вземане на решения, които да са добри за цялата общност, а не само за отделни нейни членове/. Националните анархисти обаче подчертават необходимостта от възстановяване на „естествения ред“ и се стремят към децентрализиран социален ред, в който всяко ново племе изгражда и поддържа постоянна автономна зона за самодостатъчна общност, която е политически меритократична, икономически реципрочна⁵, екологично устойчива, и социално и културно традиционна.

В защита на правото на различие националните анархисти публично защитават модел на общество, в което общности, желаещи да практикуват расов, етнически, религиозен или сексуален сепаратизъм, могат да съжителстват мирно заедно със смесени или интегрирани общности, без да се налага използването на сила. Те твърдят, че „националните автономни зони“ могат да съществуват със собствени правила за постоянно пребиваване без строгите етнически разделения и насилието, насърчавани от други форми на етнически национализъм като „кръв и почва“ /Бел.на Х.Х.: Иначе казано, застъпват се за правото хората да се групират по определени избрани от тях самите критерии в самоуправляващи се общности, които да живеят в мир с други различаващи се по даден признак общности, които пък също са самоуправляващи се и никоя група не се опитва да унищожи или пороби другата; а вътре в самите групи царува дух на братство. И дори не се отрича правото на създаване на смесени общности/. Въпреки това, някои водещи национални анархисти са заявили в миналото, че първоначално са замислили идеята само за бели нацисти, които са се отделили от държавната икономика, създавайки забранени зони за нежелани етнически групи и държавни власти - като бунтовническа стратегия за насърчаване на гражданска безредици и расово напрежение, основна прелюдия към расовата гражданска война и краха на капиталистическата система.

III. Концепцията за развитие на нацията в национал-анархизма.

Националният анархизъм отрича идеята, че нациите уж са се появили по време на формирането на капитализма и могат да съществуват само заедно с държавата. Национал-анархистите се придържат към примордиалистка гледна точка⁶ в етнологията. Така национал-анархистите вярват, че нацията е естествено формирана неисторическа общност от хора, обединени от единството на етнически произход и територия на пребиваване.  
Концепцията за развитие на нацията в национал-анархизма може да бъде изразена със следната схема:  раса → етнонация (етнос) → народ (националност) → нация → етнонация.

1.Расата е най-първичните човешки общности, които се разпадат поради факта, че хората, които ги създават, не могат да се разбират помежду си поради обективни и субективни различия и се обединяват в по-естествени общности - етнонации. Разпадането на расите предполага, че етническите групи, които ги съставляват, са имали напълно различни национални качества и манталитет, което е довело до смъртта на расите. Пример за раси: индоевропейци, негроиди и др.  

2.Етнонация (етнос) - етнически нации, възникнали след разпадането на расите. В митовете на народите от различни страни този период се нарича „златен век“. Но етническите групи от своя страна се разпаднали заради манталитета си. В някои етнически групи започнало разслоение по социален признак. Това се дължало на факта, че те са имали родова община, което означавало безпрекословно подчинение на всички членове на клана на неговия глава. С течение на времето главите на кланове се превърнали във владетели, които започнали войни, за да подчинят по-слабите кланове и да завладеят земята и богатството им.  Впоследствие, за да се държат в покорство покорените родове, била създадена институцията държава. Скоро обаче, поради все по-забележимото разслоение на собствеността, обществото също бива разделено на класи. Класите, колкото и да са, се делят на две големи групи: паразитна класа, която не произвежда нищо, а само консумира продукти и контролира хората, и класа на производители, която произвежда всички продукти и няма власт. Това класово разделение е създадено с цел пълно унищожаване на етническите традиции.

С течение на времето държавата започнала да защитава интересите само на паразитната класа и да потиска всички останали хора. Така се разпаднали етническите нации. Но в други етнически групи, където доминирала съседската община⁷, това разпадане не се случило. Те се разпаднали по-късно, когато държавното и имущественото разслоение им били донесени от други народи. Пример за етнонации: славяни, германци, тюрки и др.  

3.Народ (народност) са човешки общности, възникнали в резултат на разпадането на етнонациите. Това са съвременни народи, като руснаци, германци и др. Те започнали да съществуват още в държавния период. Тяхната разлика от нациите е, че хората нямат обща територия. Например, ако руснак живее в Русия, той принадлежи към руската нация, но ако руснак живее в чужбина, тогава той е руснак по произход, принадлежи към руския народ, но не е член на нацията.  

4. Нация.  

Нацията е човешка общност, характеризираща се с общ етнически произход и територия. Нациите съществуват само в определени граници, но границите могат да бъдат не само политически, но и административни. Следователно съществуването на нации в бездържавна система е напълно възможно. Само представители на произвеждащата класа могат да се считат за представители на нацията, тъй като паразитната класа, чрез своите действия, като например създаването на държава и управлението на хората, разделянето на собствеността в рамките на нацията, експлоатацията на етнически свързани хора, предаде нацията си. Паразитната класа, подобно на държавата и капитализма, е враг на нацията. Представителите на тази класа могат да се присъединят към нацията само когато се откажат от ролята си и започнат да живеят и работят наравно с всички останали.  

Националните анархисти призовават за национална революция в етнически свързани страни, тъй като се разбира, че всеки народ, който има специален манталитет, има определена склонност към анархистки идеи. Един народ достига най-високата степен на своето развитие, когато осъзнае, че държавата, капитализмът и хората, които ги подкрепят, са негови врагове и трябва да бъдат унищожени /Бел.на Х.Х.:: освен, ако според национал-анархиситите, последните не се откажат от ролята си, както е посочено по-горе; това пак е крайно, но все пак не е като да се унищожават хора само и единствено, защото са част от дадена социална прослойка/. Една бездържавна система, напротив, ще разкрие всички скрити способности на нацията и ще й помогне да постигне изключителни висоти в културното и технологичното развитие. Революцията, която според плана трябва да се проведе в етнически свързани страни, ще унищожи държавите на тези страни и ще освободи нации, които, обединявайки се във федерации, ще пресъздадат етническите нации, които някога са били унищожени от държавата, и човечеството отново ще се върне до "златния век". Така националният анархизъм се застъпва за създаването на комуни и федерации на национално-етнически принцип (Славянска федерация, Тюркска федерация и др.). Освен това създаването на такива комуни и федерации ще се случи естествено, тъй като всеки народ се стреми да живее със себеподобни, интернационализмът и космополитизмът са чужди на всеки народ. Тя може да бъде заразена само от отделни хора, които са врагове на нацията, които използват тези термини като прикритие за унищожаване на всичко национално и постигане на власт.

IV.Създаване на национални федерации.    

Националният анархизъм се придържа към гледната точка, че държавата може да бъде унищожена само чрез национална революция.   След революция, която унищожава държавата и капитализма, както и всички, които ги подкрепят и се борят срещу нацията, се образуват национални комуни. Такава формация, според националните анархисти, ще се случи естествено. Всички национални малцинства получават независимост.

Тези, които искат да живеят в национална общност с друг народ, ще трябва да уважават традициите и културата на този народ; само при условията на уважение към културата и традициите на основния народ ще бъдат приети в общността. Комуните от своя страна ще се обединят в национално-етнически федерации (Славянска федерация и др.), състоящи се от етнически сродни народи, всяка от които ще бъде напълно автономна. Така ще се пресъздадат етническите нации. Федерациите няма да имат политическа власт, а само да решават административни въпроси.

Израелският теоретик Овадия Шохер гледа на националния анархизъм малко по-различно. Според него анархистките общности имат право да се придържат към всякакви възгледи – от либертариански до фашистки, включително всяка градация на национализма. Анархизмът на Шохер има за цел да оправдае израелските селища на Западния бряг, които са затворени за арабите.  

Източник: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B7%D0%BC.  

---------------------------------------------------------------------------------------

Пояснителни бележки:

1.политически меритократични – насочени към политика, която се основава на меритокрация; меритокрацията (буквално „власт на достойните“, от лат. meritus „достоен“ + старогръцки κράτος „власт, управление“) е управленски принцип, според който най-високите (основните) ръководни позиции трябва да се заемат от най-способните хора, независимо от техния социален произход и финансово състояние.

2.икономически взаимозависими – става дума за т.нар.”мутуализъм”.

Мутуализмът означава партньорства без бюрокрация, капиталистическа логика на управление и печалба. Освен това, като финансова и икономическа хипотеза, мутуализмът означава, че при една и съща данъчна тежест всеки участник би бил готов да понесе такава тежест, че всички останали да имат изгода от това.

3.екологично устойчиви -  запазване способността на биологичните системи да съхраняват и развиват биоразнообразието.

4.етноплурализъм - етноплурализмът е ултрадесен модел, свързан с неофашизма, според който се предлага да се създадат самоуправляващи се региони, разделени по народност. Поддръжниците го описват като алтернатива на мултикултурализма, която ще се опита да предотврати културната асимилация и уеднаквяване. Движението за етноплюрализъм е тясно свързано с новата десница и френския академик Ален дьо Беноа.

5.икономически реципрочна – предполагам, че става дума за справедливото разпределяне на благата в анархистките общности.

6.примордиалистка гледна точка – от примордиализъм.

Примордиализмът (от лат. primordialis - оригинал) или есенциализмът е едно от теоретичните направления в хуманитарните науки, което разглежда културно отличителните и социални групи (например етнически и расови) като оригинално, задължително и универсално обединение на хората.

7.съседската община – това е общност, която се характеризира с комбинация от отношения на частна собственост върху двора (къща и стопански постройки) и инструменти на труда и колективна собственост върху основното средство за производство - земята. Семействата са били принудени да се обединят, тъй като отделното семейство не било в състояние да се справи с определени операции: подобряване на производителността на земята, което e свързано с регулиране на нейното напояване; разчистване на горски терени с цел засаждането на култивирани растения (т.нар. „подсечно-огнева система”).

Съседската общност била универсална сцена за всички народи по света в предкласовия и класовия етап на развитие, играейки ролята на основна икономическа единица на обществото до ерата на индустриалната революция.