Цензурата по отношение на медиите (традиционни и съвременни) би била уместен инструмент за неопределено време. Внимателно обмисляна и реално прилагана. С истинска грижа за хората. Предходният строй е трябвало да бъде не разрушен, ами разумно реформиран и постигнатото да бъде надграждано. България беше предадена от СССР и смачкана от янките.

  Една от причините, пак казвам една (не всички), по времето на Тошизма да имаме по-малко агресия в обществото, едно психически по - здраво общество е следната: цензурата върху информацията, която е достигала до умовете на хората. Не казвам, че трябва да стигаме чак до онова ниво на цензуриране. Но съм искрено убеден, че ако отидем в зона между днешната и онази крайност, то това ще донесе сладки, хубави плодове във времето. А не отровни като настоящите.

Много неща от западната масова култура (най-вече американската, която малко или много доминира в целия свят) повлияха зле на българската нация, на психическото ѝ състояние. Един руски парапсихолог навремето беше написал, че вече навсякъде е запад (разбирай като менталност). Култура, която издига в култ парите, извращения от един или друг тип, насилието като вид забавление.

  Преди 1989 г., по времето на Дядо Тошо, Социалистическата Държава въпреки всичките ѝ престъпления и грешки е работила за благото на българската нация. Били сме общество, което не е било лишено от грешки и недостатъци, защото такава е човешката природа - човешко е да се греши. Но сме били едно по-здраво спрямо сега общество (и психически, и физически). Били сме общество пълно с вяра в светлото бъдеще, позитивно сме се развивали. Колкото и сега предатели или заблудени хора да твърдят обратното.

  След 1989 г. цензурата на социалистическата власт пада и българският народ остава без тази защита, без бащина закрила, която е била особено важна за децата: най-крехката и уязвима част от нацията ни. И ето, че виждаме грозните плодове от липсата на държавния филтър. Все повече престъпления от един или друг характер, все повече деградация на мало и голямо.

  Не отричам всичко наред в западното творчество, но определено този американски глобален модел оказва зловредно влияние върху целия свят. И трябва по един или друг начин да бъде премахнат или поне сериозно ограничен. Ясно е, че агресията и какво ли още не са част от човешката природа, но нещата не може да бъдат оставени на самотек. Ако искаме да се запазим и развиваме възходящо като нация, трябва да се поучим от не чак толкова далечното ни минало, където Държавата като истинска Майка (макар и не безгрешна) действително е работила за Българската Нация!

  Нужна е цензура, която наред с различни други мерки да допринесе за поемането ни в по-добра посока. Защото от известно време се движим надолу. Не е първостепенно дали нещо е демократично или не в нечии представи. Няма по-демократично нещо от това народът да е добре. Първостепенно е какво налага живият живот като реакции и кое действие до какви последствия би могло да доведе в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Не виждам как без някаква по-сериозна цензура колелото може да бъде завъртяно в другата посока.

Държавата ни трябва да напъне мишци и да противодейства на разрухата дори и с цената на стеснен достъп до един или друг тип информация. Борбата е на живот и смърт. Няма място за прекалена либералност. Ходът на историята не може да бъде променен със свободия и мекушавост. На България са ѝ нужни твърда ръка, но и в същото време справедливост, дисциплина, мъдрост и любов. Иначе няма да изтекат черните времена, както навремето е пророкувала Слава Севрюкова. Ако не настъпи някаква значима промяна, ще продължим да се убеждаваме, че може и по-зле...


"Ще дойде мъж със здрава ръка. Той сега само работи и мълчи. Но ще каже: „Стига сме играли на демокрация, време е вече да има ред.“  (Стопанина от izvora.com: "Проф. Димитър Филипов уточнява, че Ванга е виждала този мъж като 60-годишен, българин, и че ще дойде от чужбина.")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*[допълнение - 23:07 ч.]

Поради Действията на (без)родни проклети предатели и под натиска, и зловредните влияния на Запада (най-вече САЩ) българската нация погива в последните 37 г. Може би тежестта на нанесените духовни вреди е несравнима с нищо друго в 14-вековната ни история. Българите и преди са били обект на геноцид, но никога от уж свои хора. И никога не е настъпвала такава духовна разруха, изразяваща се в да подчертая различни форми. И именно, защото не е била поразена сърцевината на българския дух, българският народ макар и грабен, убиван, изнасилван, продаван в робство, дискриминиран е оцелял. И макар и бавно, макар и много трудно, макар и без своя собствена държава и въпреки пречката в лицето на чуждата вражеска държава, народът ни се е запазил. Развил се е доколкото е могъл.

Но днес сме свидетели на това как Западът успешно ни унищожава чрез свои подставени изроди не само физически, но и душевно. Което чертае мрачна перспектива - все по-сериозно деградиране и в крайна сметка изчезването ни като нация. Затова е нужна власт не само интелигентна, но и строга, решителна, готова на тежка борба, на сурови и адекватни според конкретните случаи мерки. Нужно ни е ново национално възраждане. И свободията няма как да е път към него! Личните прищевки трябва да направят стъпка назад пред Висшата Кауза, каквато е оцеляването и възходящото развитие на Нацията.