Извънредните обстоятелства се нуждаят от извънредни мерки! Без значение какво ще ни пилят на главите от ЕС или пък разни адвокати (жалко само, че може да ни наложат санкции тези съюзници-негодници...). Справедливостта стои над критериите на съюза, в който членуваме...засега. И тя трябва да е над критериите на всеки съюз. Достоен национален идеал е да се стремим към нея според силите си.


   Долу зловредните еврогейски намеси! Да живее България!
  Имам чувството, че от евроскептик ще се превърна в убеден евромразец (брюкселомразец). Все повече се убеждавам, че ЕС е вреден за България и каквото има като ползи е по-малко от щетите, и че свободно пътуване и т.н. можем да си го постигнем с редица двустранни договорки, а не да позволяваме тези да ни слагат ред в наш ущърб.

  Цитирам във връзка с пловдивския случай: "Според общественика Петър Иванов, емоционалните и публични изказвания на окръжния съдия Петко Минев по делото за убийството на Георги Кузев в Пловдив създават сериозен риск от осъждане на България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Заради нарушаване на презумпцията за невиновност чрез телевизионни интервюта и квалификации, тийнейджърите извършители могат да получат огромни финансови компенсации, които ще бъдат платени от данъкоплатците.

  ...
    Заплахата от Страсбург

  Европейският съд по правата на човека има изключително строга практика по отношение на изказвания на магистрати преди окончателна присъда. Когато съдия публично прави квалификации спрямо подсъдимите преди произнасянето на присъдата, Страсбург автоматично приема, че съдът е бил предубеден. Това отваря вратата присъдата на убийците да бъде отменена от Върховния касационен съд, а делото да започне отначало с нов съдебен състав в друг град. Подобен сценарий означава, че държавата може да бъде осъдена да плати сериозни обезщетения на извършителите за нарушено право на справедлив процес."


  Край на цитата от статията "Съдебни емоции в Пловдив застрашават делото за убийството на Георги Кузев" (11.08.2026 г.): https://www.dunavmost.com/novini/sadebni-emotsii-v-plovdiv-zastrashavat-deloto-za-ubiistvoto-na-georgi-kuzev?fbclid=IwY2xjawTr41NwZG9mBWV4dG4DYWVtAjExAHNydGMGYXBwX2lkEDIyMjAzOTE3ODgyMDA4OTIAAR6mZo2SffwwoHuIqQykPnc3U9Jp0NcvmRbABhbQYlDAPFln9ypSgnkSb7PCAA_aem_GDYZMav8V747fXHxUEBHlQ#google_vignette


  Изскочи ми вчера клип от убийството, който не бях гледал. Дядо Боже ще им въздаде на злодеите според стореното. Но държавата не може да чака само на Него, иначе ще настане хаос. Някой си Петър Иванов тръгнал да ни говори за обезщетения и еврогейски съд! Дано не посмеят да поискат! Въпросните лица да се радват, че няма да бъдат обесени, застреляни или дадени на тълпата. Това, което има да се уточнява е кой доколко точно е виновен, а не дали са виновни или не (ясно е, че те са го убили, а не се е спънал някъде). И съответно на кой колко годинки да му лепнат...

  Ще приложа тук и един пост на адвокат Цвета Рангелова от ПП Възраждане (спрягат я за кандидат за вицепрезидент на предстоящите избори). Отново написаното е в духа на "не е редно, не може, принципите на правото са такива". Ако не ви се чете чак толкова много, пропуснете текста с наклонения шрифт, който накрая съм коментирал.


   "Покрай случая с убийството в Пловдив се наслушах и начетох на всякакви съчинения и анализи – от психологически до юридически.


   За пръв път, откакто практикувам право, гледах по телевизията и съдия, взел мерките за неотклонение на задържаните обвиняеми, да дава интервю, в което подробно да разказва всички доказателства по делото. Подробно, с лична оценка и коментар на доказателствата, събрани до този момент!?!

   Очаквах за последното някой от съдийската или прокурорската гилдия да осъди подобно, меко казано, неразумно и безотговорно поведение от страна на този съдия, за когото не искам да мисля, че е нарушил закона и етиката само заради 15 минути телевизионна слава.

   Явно законът и моралът през съдебната ваканция са приспани и никой не реагира. Днес прочетох, че една жена – политик, която иначе уважавам като такава, предлага да променим НК, за да може непълнолетните да бъдат по-строго съдени. За да е по-емоционално предложението ѝ и да стигне до сърцата на повече хора – избиратели, в подкрепа на тезата си разказва за друг трагичен случай с убийството на дете през 2019 г. в с. Сотиря и как предложените от нея промени тогава са довели до по-строго наказание за убиеца.

   Един от моите недостатъци е, че не се научих как да казвам това, което хората искат да чуят, вместо истината. Не се научих през годините как да продавам захаросани надежди и да обещавам неизпълними неща. Винаги съм вярвала, че трябва да съм честна, открита и да признавам грешките си, вместо да се оправдавам с Космоса, Слънчевото затъмнение, разположението на планетите или врага.

   Докато бях народен представител, често си навличах гнева на други народни представители, които популистки, на принципа „дайте да дадем“, мачкаха основни принципи на правото. Основополагащи принципи, направо. Да, често бях сама в битката си да защитя правото от имащите право да се гаврят с него.

Често пъти бях неразбрана и заклеймявана като особена, недиалогична /разбирай – несклонна към компромиси със знанията и съвестта/, дори крива. Не можем за всеки частен случай, без анализ какъв ще е ефектът от определена законодателна промяна, да угаждаме на площада. Законите регулират определени обществени отношения, а не частни случаи.

   Няма смисъл да променяме сега, на крак, набързо, на коляно НК заради убийството в Пловдив и да искаме доживотна присъда за извършителите му, защото това популистко предложение няма да доведе практически до нищо. До ни-що по същество.

   Защото има един текст в чл. 2, ал. 2 от действащия НК, който казва, че за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

   Т.е. независимо от последващо изменение на НК в частта, касаеща наказанията, които ще търпят непълнолетните лица, на практика те ще се наказват по по-благоприятния за тях ред, а именно с по-леки наказания.

   Знам, че сега пак няма да бъда разбрана от всички, но това е истината, която аз така и не се научих да украсявам според случая и за целите на политиката. Това е така, защото не мога да плюя на възпитанието си, на образованието си по право, което получих в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград и с което се гордея, на безсънните нощи, прекарани в четене и на годините, в които работя като адвокат. Защото понякога истината не е това, което искаме да чуем. Но това не я прави по-малко истина. "  Край на цитата.

     
   Източник: https://www.facebook.com/cveta.rangelova/posts/pfbid02E6wLW3ATNcefWHskfDL24KKdYFzu9H8sQQWYxnJveZN91xVPGkdFDQ4WczCSf6jvl


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

   Моят коментар: Буквите не могат да стоят по-горе от правдата. За този и за всеки друг случай, който се откроява и надминава стандартната свинщина. Извършителите да го духат. Да са мислели повече. Правилата трябва да се спазват, но не и това да е фикс идея. Иска се някаква гъвкавост по дяволите. Не може закони, които са писани от Бог знае какви хора, може би осъзнато в интерес на престъпниците (без значение дали тези престъпници са педофили, садисти, групови изнасилвачи и т.н.) да бъдат следвани сляпо. В противен случай даден изверг ще излезе след 5 години и ще продължи да изнасилва, пребива и убива.

   Риторичен въпрос. Не е ли по-важно народното благоденствие от фанатичното следване на измислени не винаги от доброжелатели правила? Нямало да бъде честно спрямо извършителите, съдът в Страсбург щял да ни осъди. В живота страшно много неща не са честни (поне привидно). Защо за убитите може да е нечестно, а за убийците - трябва да е честно? Имаме убиващи България либерастия и юридическа фанатичност, които приоритетизират интересите на бандитите. Жертвите трябва да бъдат възмездени, народът трябва да бъде защитен от потенциални нови посегателства, а не насилниците да са в центъра на държавните грижи. Животът изисква адекватност, а не вкопчване в неработещи текстове. Изключителните обстоятелства изискват изключителни мерки. Всичко останало е неволно или осъзнато служене на престъпния свят. Струва ли си днес да се придържаме към даден правен принцип, защото такъв бил законът, а утре като излезе убиецът да нападне поредната си жертва, която току-виж се оказала някоя роднина на правните фанатици?! За мен отговорът е категорично не. По-важното е това правото да служи качествено на хората, отколкото онова дали в 100% от случаите ще бъде спазен този или онзи текст. Правото, ако не е тясно обвързано с правдата - то вече не е право, то е криво! И се явява стимул за саморазправи.


  И от по-строгите наказания спрямо малолетни и непълнолетни няма да има особен смисъл, ако не се припомня станалото с тях. Понеже то ще се забрави и каква полза тогава, ако някой са го наказали с 38 г. затвор още преди ти да се родиш. Нужни са висока разкриваемост и припомняне, което да служи на превантивната функция на правораздаването.

... ще разпознаеш лика на дядо Маркс в Брюксел.

Дано не е много късно.