Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2020 16:48 - Из една легенда на еротичната литература
Автор: hranislav Категория: Тя и той   
Прочетен: 576 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 11.07.2020 23:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image


Подбрано от романа "Емануела" (1959 г.) на Еманюел Арсан (френска писателка от тайландски произход).
"Еманюел Арсан" е псевдоним на Марят Роле-Андриан, с рождено име Марят Бибит..., родена на 19 януари 1932 г. в Банкок..., Тайланд.

 image

I глава

Емануела се възпротиви, но само за да вкуси насладата на отдаването по-осезателно и постепенно. Почувства разливаща се отмала, едно ясно усещане за цялото си тяло, желание за отпускане, разтваряне и пълнота, все още без конкретен образ или особена емоция: нещо подобно на физическото удоволствие да се излягаш на слънце върху топлия пясък на плажа.

***
Големи, ослепително бели пухени възглавници правеха още по-изкусително тъмносиньото кадифе, върху което бяха поставени. Стюардът дойде да попита дали някой не иска нещо за пиене. Не? Е, добре, лека нощ! Стюардесата на свой ред поднесе пожеланията си за приятни сънища. Целият този церемониал очароваше Емануела. Тя чувстваше, че отново е щастлива – истински и безкористно. Искаше светът да бъде точно такъв, какъвто беше. Всичко на тази земя несъмнено бе добро.
***
Въздържаше се да се отдаде на оргазма, но това не я изморяваше или потискаше, понеже се беше научила... да удължава удоволствието на очакването. Тя ценеше по - високо от крайния спазъм нарастващата чувствителност, крайната напрегнатост на съществото, която чудесно умееше да си доставя сама когато пръстите и галеха продължително с умението на цигулков лък..., отказвайки да се поддадат на молбите на собствената и плът, докато най-сетне поривът на чувствеността и така я завладяваше: на страшни пристъпи като конвулсиите на смъртта, от които Емануела се възраждаше начаса, по-жизнена и ведра.

 

II глава.

Нима ви съветвам да убивате сетивата си?
Съветвам ви да живеете в невинноста им.


Ницше, „Тъй рече Заратустра”
***
Внезапно замечтана, тя се пренесе за няколко секунди сред звездното небе, чието изучаване бе пренебрегнала, за да отговори на друго влечение. Когато отново заговори, в гласа и трепна носталгия по тези далечни пространства, но и решимост да не се отказва от тях завинаги.
***
Струва ми се, че в любовта трябва да има нещо по – важно, нещо по – извисено от простото умение да я правиш добре.
***
За миг и се иска той да не мърда повече. Жан разбира и остава неподвижен. Тя прошепва:
- Искам да заспя така, както си в мен.
Той допира страна до нейната. Вълните от тъмни коси милват устните му. Двамата остават така, без да знаят колко дълго. После Жан чува задъхания и шепот до ухото си:
- Не съм ли мъртва?
- Не, ти живееш чрез мен.
Той я притиска и тя потръпва.
- О, любов моя, истина е, че ние сме едно цяло. Аз съм твоето женско тяло. Ти си мъжът, излязъл от мен.
Тя доближава устните си, целува го силно и нежно.
- Още! По – дълбоко! Разтвори ме...Изпразни се в сърцето ми!

 

III глава

Когато се обръща настрана, водата подчертава формите им и кожата им изглежда още по – лъскава. Край зърната се е образувала вдлъбнатина и червеният кръг около тях прилича на атол. Без тази подробност, напомняща за уязвимата им мекота,..., извивката им би била прекалено съвършена, за да възбужда и би напомняла за бюст на статуя.
***
Емануела реши, че въпреки всичко графинята има и положителни страни. Тя обичаше хората, с които можеше да стои, без да говори.
***
В душата и се бореха чувства на свенливост и безсрамие. Всичко това я караше да се замисли - впрочем доста объркано, а и тя избягваше да се задълбочава - дали пък странната и сдържаност не е всъщност израз на върховна изтънченост, на нещо, до което несъзнателно се е домогнала благодарение интуицията на своята чувственост...
***
Както бе изпитала непознато удоволствие, потискайки плътското желание, което винаги бе смятала за най - нормално и на което държеше най - много, така тя откри и неподозирана досега еротичност в тайнствеността, с която приятелката и успяваше да забули собствения си сексуален живот.
***
Разменяха си най – обикновени баналности. Гласът на новодошлата приличаше на погледа и. Беше спокоен и сигурен. Сякаш бе стоплен от някаква вътрешна веселост. Емануела си каза, че лицето и гласът на тази жена олицетворяват самото щастие.
***
Би отново се усмихна. Емануела бе поразена от добротата, която излъчваше. Човек забравяше за изваяното и лице (по което като че ли нямаше и следа от грим, но Емануела добра знаеше, че за да се имитира с такова съвършенство природата, са нужни огромно прилежание и търпение, както и много часове с четка и крем в ръка), за почти смущаващото изящество на чертите му, щом грейнеше в приветлива усмивка – сякаш слънчев лъч минаваше през витраж. В такъв момент не изпитваше желание да възкликне: „Колко е красива!”, а „Колко е симпатична!”. Но Емануела предпочиташе да мисли „Колко е щастлива!” Чувстваше, че именно това ги сближава, защото и тя бе щастлива. А и нещастието толкова я ужасяваше, че не бе в състояние да обича искрено когото и да било, ако той правеше достояние на другите своите грижи ил се оплакваше с надеждата да срещне съчувствие.
Понякога се срамуваше от тази черта на характера си, въпреки че тя не бе израз на коравосърдечност, а на смътна и почти натрапчива страст към красотата.
***
...Този отвор с устни от жив корал, който бе толкова красив. Тази най – красива част от тялото, която Вселената е могла да измисли. Този шедьовър на всичко сътворено от живота на Земята!...

IV глава

...После постепенно чудесното изражение се стопява и Емаунела с тъга вижда, че сладострастието не може да трае постоянно.
***
- Явно ти е провървяло – насили се да изрече той. – Но същевременно не е ли опасно? Това...Как го нарече?...Тази нейна дарба може да я открият и други...Да се съблазнят...Да се опитат да се възползват от жена ти, да ти я отнемат.
- Не може да ми отнемат нещо, което не е мое - възрази уверено Жан. – Тя не е моя собственост. Красотата и не ми принадлежи. 
По лицето на Кристофър се изпита неразбиране. Жан добави:
- Не се ожених за нея, за да я ограничавам.

***
- Преди да споменеш за способностите на Емануела в любовта, ти каза, че е умна. Какво според теб в общи линии означава да е умен човек?
Жан като че ли събираше оттук – оттам мисли и думи, за да отговори:
- Ами, да речем, ако търси нещо различно от вече откритото от други. Или да умее, когато потрябва, да се опълчи срещу общопризнатите съждения. Да не приема готовите модели на мислене. Да не се увлича прекалено по образците и модите. Именно умните бягат далеч от лозунгите, наставленията, забраните, знамената, шествията и кръстоносните походи...
***
- ...Огромно множество обожава послушанието, до полуда обича да марширува в редици, не иска друго освен пак и пак да се съгласява, да подражава, да подражава, да запазва старото. Само ако тези последователи не изглеждаха толкова зловещи, докато пеят! Но различието и независимостта на другите просто ги наскърбяват. Силата на управляващите почива върху унинието на дисциплинираните. Доверчивите са станали тъжни, защото постоянно са чували как някога всичко било по – хубаво от сега. Можеш ли да ми обясниш защо тия милиарди ревльовци предпочитат да вярват на всичко, вместо да го предложат на проверка?
***
И поне ще се постарае, доколкото е възможно, да научи нещо от децата, които вероятно ще има. Дори и за любовта.
***
Само надарените с въображение умеят да любят щастливо.
***
Ще обхождам... плътта ти, която играе и ме жадува под детски нежната ти кожа...  Ще я изпразня от теб и ще я изпълвам с мен, докато престана да разбирам коя от двете ни искам да обичам и коя искам да съм.

V глава

- Знаете как се е провикнал Гьоте: „О, миг, поспри: ти тъй си хубав!” Но замръзне ли мигът, край на хубостта му. Опитате ли да се увековечите красотата, тя умира. Красиво е не голото тяло, а разголващото се, не звукът на смеха, а напиращото бълбукане в гърлото, не следата, оставена върху хартията, а мигновението, когато в сърцето на твореца нещо се е скъсало.
***
Любовта към красотата ни прави други, в противен случай бихме приличали на животните.
**
- Няма еротика там, където сексуалното удоволствие е предизвикано от порив, навик или задължение. Там, където става дума за отговор на някакъв биологичен инстинкт, по – скоро за физическа, отколкото за естетическа предопределеност, стремеж за задоволяване на сетивата за сметка на духа, любов към себе си или към другия, а не любов към красотата. Казано по друг начин, там, където има природа, няма еротика.
***
Еротичното изкуство, достойно за вас, не разчита на пози. То се ражда от ситуациите. Единствените пози, които са от значение, са криволиците на мисълта ви. Любете се с ума си.
***
Марио се изправи, прекоси стаята. Изглеждаше възбуден. Върна се, хвана Емануела за ръката, настани я на канапето, коленичи в краката и. За нейна изненада целуна леко коленете и, после ги обви с ръце:
- "Всички жени са красиви" - каза той с ревностна разпаленост, която порадия дълбокия му глас звучеше трогателно...
***
Всичко, което не е любов, се извършва в някакъв друг свят, свят на сенките. Всичко, което не е любов, сякаш минава като сън, отвратителен сън... (Дон Жуан).
***
- Казват, че Средновековието е създало любовта. По – скоро Средновековието почти е успяло да ни отврати от нея!

VI глава

- Красиво е да кажете "не" на желанието, което ви сковава, обвързва и ограничава. И да кажете "да", винаги "да",..., на това, което ви...тласка напред.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stroyanovden - Роман
18.07.2020 14:51
Предаденото тук отново потвърждава, завладяващото усещане ,което еротичните романи носят,важното е просто да обичаме да четем :).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 198567
Постинги: 351
Коментари: 391
Гласове: 743
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31