Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2020 19:59 - За и от блажното творчество
Автор: hranislav Категория: Забавление   
Прочетен: 1272 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 14.07.2020 20:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
image



Словесното богатство на рода български не се побира само в границите на официалния благоприличен фолклор, който е по – добре познат във време днешно именно защото е приличен. Съществува и едно друго, неофициално народно творчество, което не е било за пред хората и се разпространявало поотделно, тайно – само между жени и само между мъже. Неразривна част от тъканта на това народно словесно имане са песни, приказки, истории, гатанки, пословици, вицове, обичаи, поговорки, легенди, ритуали и географски наименования с еротично съдържание. Еротичното словесно народно наследство е познато като „блажен фолклор”, „еротичен фолклор”, „сексуален фолклор”, „скришен фолклор” също и като „блажно творчество” и „мръсен фолклор”. Определяно е като „несериозно”, „нецензурно”. В продължение на дълги години тези плодове на народната остроумност са неглижирани навярно поради срамотността си и несъвместимостта си с господстващите  нрави. През изминалите няколко десетилетия група антрополози и фолклористи са изследвали въпросната част от фолклора, разпитвали са бабите, ровили са се в различни държавни и частни архиви и са публикували в сборници автентични народни творби с еротично съдържание.  Думата „блажно” (по принцип означаваща „мазно” и отнасяща се за ястие) по отношение на коментираното творчество е със значение на „блажено“, т. е. висше щастие. Яде блажно“ (например през време на пости) се предава чрез глагола „мърси“. В определенията „блажен” и „мръсен” е видимо двойнственото отношение към човекосъздаващия акт, в който според народните разбирания се съдържа висше щастие и падение, рай и ад, святост и грях, комичност и трагичност. Затова и този дял от резултатите на народната мисловна деятелност е определян и като „блажен” и като „мръсен” същевременно.

Под „блажен фолклор” бива да се разбират не само умотворения, изпълнени с груби цинизми, а и популярните класически произаични, песенни и други истории, на които се придавал известен еротичен привкус. Те били свързани с всекидневния живот и битието на българина, задължително присъствали на празненства, раздумки, вкъщи, в кръчмата или на полето, оборвайки или поне сериозно разклащайки втълпяваната представа за свенливия патриархален нашенец и показвайки един жив човек с всички присъщи нему пороци и добродетели.

 Съставителите на долуцитирания сборник са прибягнали до редактиране на представените в книгата им текстове, когато се е налагало отстраняването на груби цинизми с цел не се прекрачват границите между еротичното и порнографското. Също така са премахнали в редица случаи диалектизмите и архаизмите и са ги заменили с книжовни изрази с цел по – голяма достъпност. Това за мен донякъде е добре, но донякъде не... Би ми било интересно да видя въпросните творби във вид, ако не първоначален, то поне по – близък до първоначалния, а това неизменно включва по – старинен и диалектен говор (съответно и вулгаризми). Може просто да се слагат пояснителни бележки за съответните диалектни думи на всяка страница или речник в края на съответната фолклорна книга. Това несъмнено би я направило по – тежка за четене, но и би обогатило езиковите познания на четящите и представите им за това как се е говорело някога. Вариант е такива книги да се издават и в по – съвременен и цензуриран вариант (когато са от гореспоменатия жанр), паралелно с това и в по – старинен и нецензурен.

Споделяйки на друго място, че съм си закупил сборник с български народни приказки и че историите са окастрени откъм вулгаризми, получих коментар израз на учудване, който коментар беше питане как пък така в детски приказки ще да има цинизми. Който е чел и от по – особените приказки, знае че българска народна приказка не значи обезателно детска приказка, така както българска детска приказка не значи обезателно народна приказка. Пожелавам ви развеселяващо вечерта ви докосване до една по-слабо позната страна от българския фолклор чрез историята за една съпруга, която искала да си позлати... сливата и така да зарадва мъжа си. Истории със сюжети като на долупредставената, спокойно могат да бъдат част от еротичен сборник със заглавие „Хитър Петър за възрастни”.


Айде на златаро...

Една нощ мъжът рекъл на жена си:

- Е, жено, каква ти е блага сливата! Да има как, бих я позлатил!

По това време отвън минавал минувач, чул това и си помислил: „Чакай, чакай, хем ще и я позлатя, хем ще видя дали пък наистина е толкоз блага!” Той влачел в крачола си коджа ми ти топрак, та взел и го нашарил на колелета с различни бои. На другия ден, когато онзи мъж излезнал по работа, тоя се курдисал пред къщата и се развикал: „Айде на златаро, айде на златаро...” Жената се показала на прозореца и попитала:

- Какво златиш бе?

- Минджи златя!

- Че как ги златиш?

Той си извадил пищова и рекъл:

- Като го нанижа до зеленото, минджата ти става зелена, като го вмъкна до синьото – посинява, до сребърното – посребрява, а най – отгоре, до златното – става златна.

- Ами колко вземаш?

- За зелена – двеста лева, за синя – триста, за сребърна – петстотин и за златна – хиляда!

Тя се сетила, че мъжът и искал нейната да е златна, па го поканила вътре и рекла:

- Хайде да ми я позлатиш!

Дала му парите, насветкал и го той до златното, наклецал я едно хубаво, че чак и изправил краката до стената. Чула и слугинята, припарила и сливата, та дошла и тя и се примолила:

- Искам и моята да позлатиш!

Оня се съгласил, прибрал и парите, па и го нашибал до козината, че и на нея и изправил краката до стената. И си тръгнал, ама преди да излезе им поръчал да седят така до вечерта, дорде засъхне златото. Тамън си отишъл, ей го мъжът се връща. Като видял, че жена му и слугинята му са навирили крака по стената, а сливите им лъщят, очите му изхвръкнали.

- Каква е тая работа? Какво става?- едвам сколасал да попита.

- Ами нали искаше да ми видиш сливата златна, та мина оттука един златар и ние му дадохме по хиляда лева да ни ги позлати. Сега чакаме да засъхне златото, че мръднем ли малко – отиде...обяснила жена му.

- Че как ви ги позлати?

Те му разказали.

- Брей, мамицата му, не стига че ви е опрашил, ами и пари ви е взел! Накъде тръгна, че да го стигна и да си взема барем парите?

Те обяснили:

- Ей по оня път.

Качил се мъжът на коня си и препуснал да го стигне. А оня не бил отишъл много далеч. Като видял зад себе си ездач, той бързо разбрал какво го чака, затова отстъпил настрани, издрищил се и покрил говното с шапката си, па оставил гащите си смъкнати. Мъжът го настигнал и го попитал:

- А бе, не видя ли тъдява един, дето злати минджи, мамка му?!

- Какъв да съм видял?

- А бе един мръсник излъгал жената и слугинята, уж да им позлати сливите, пък ги нашибал, мръсникът, и им взел по хиляда лева!

Оня рекъл:

- Бре мамицата му, тоя е същият! Той и мене излъга и така ми го набута, че още не мога да си вдигна гащите! Мина и замина отдавна, ами я ми дай мене коня, че аз по-добре го познавам-да го настигна и да го съдера от бой! А ти слез и ми пази шапката, че съм хванал една кокошка, да не ми избяга.

 Излъгал се мъжът, слязъл и му дал коня си, а той клекнал да варди кокошката. Седял, седял, ама къде ти – оня духнал. Най-сетне, като почнало да се смрачава, рабрал той, че са му вързали тенекия, та решил поне да вземе кокошката. Бръкнал под шапката и стиснал. Като извадил омазаните си ръце, запопържал:

- Мамка му, на ония взе по хиляда лева, та им позлати сливите, а на мен ми взе коня, та ми позлати ръцете!

Източник: „Тънкио намек” (стр.23-24), изд. „Слънце”, София, 1992 г.
Автори: Анатол Анчев и Владимир Пенчев.

 

 










Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 642351
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031