Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2020 20:14 - Убийство в полунощ
Автор: blagaboneva Категория: Забавление   
Прочетен: 491 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


-Господин полицай… момичето го гледаше право в очите.

- Не полицай,  детектив Спиридонов! Какво ще ми кажете за убийството на Свилен Свиленов?

- Аз… аз немога… нищо на знам!

              - Не знаеш ли момиче!?- строгия поглед на Спиридонов я закова, като нощна пеперуда с карфица на стената-  Всички улики водят към теб! Намерихме тялото на Свилен с два куршума, един в тила, другия в гърба. Морските вълни го бяха изтласкали към укрепената  с огромни камъни буна. Трупът се е блъскал там  и  е получил много други наранявания. Намерено е оръжието на престъплението на дъното на морето. Има твои отпечатъци.

              - Имам алиби господине! - твърдо го погледна тя в очите,  беше леко  гримирана , на веждата ѝ проблясваше малка бисерна обица.- Имам алиби!

             - Извадете  дъвката от устата си  госпожице! Не ви отива! Вашето алиби стана на пух и прах! Чакам да   говорите! Чакам да си признаете! Всичко ми е ясно, но трябва да запиша твоите показания! – говореше ѝ ту на вие, ту на ти искаше му се да ѝ удари плесница . - Говори…иначе…- объркваше го.

              - Заплашвате ли ме господине? Няма да говоря… Казах ви имам алиби говорете с  приятелките ми те ще потвърдят!- извади дъвката от устата си смачка я между пръстите си  на топчица и  я залепи под бюрото пред себе си.

- Изглежда трудно ще се разберем със теб момиче!? Да започнем за протокола! Как се казваш?

- Ирена Колева Михайлова.

- Май имаме напредък! Добре на колко си години?

- На седемнадесет, уча в гимназия за протокола!- подиграваше му се.

               - Дръжте се прилично госпожице! Вече сме разпитали твоите   три приятелки.Те са чули шума на морето по телефона, когато си говорила с тях в полунощ! Ето показанията им! Всичко съвпада . Уликите са на лице. Може да ги прочетете.- подаде ѝ три листа  подписани от приятелките ѝ,  дебелите му пръсти стояха над клавиатурата готови да запишат на компютъра  всичко казано от нея .     Продължаваше объркано да ѝ говори ту на ти,  ту на вие. Момичето беше на годините на дъщеря му. Как му се искаше да я набие, за  да ѝ дойде ума в главата.

                 -Имам алиби!-прошепна тя и зашари с очи по листите.- Имам алиби!- остави листите отстрани на бюрото.

             - Губя търпение госпожице! Започвай да говориш! Утежняваш си положението , макар че и така е много,  много тежко.- тя се сви на стола, смали се потрепера, дългата ѝ черна коса закри лицето ѝ, захлипа.

- Неискам да говоря! Неискам!- дланите ѝ скриваха лицето, раменете ѝ се тресяха.

- Губиш ми времето! Ще извикам охраната и ще те пратя направо в затвора! Говори!

- Вие ме заплашвате! - извика тя избърсвайки сълзите си с опакото на ръката си- Имам права!

              - Говори! Нямаш права щом си стигнала до тук! Погуби живота си момиче! Ще лежиш в затвора за убийство! Ако не си помогнеш, никой няма да може да  ти помогне!

                -Добре…- въздъхна тя омаломощена от дългия разговор,  сломена от показанията на приятелките си.- Свилен е моята голяма любов.- клавишите затракаха, Ирена преглътна.- Нищо незнаете вие! Нищо не знаете за моите чувства! Обичах го!

                  - Ето ти кърпичка момиче! Избърши си лицето!  Цялото е намацано с грим! И без грим си хубавица!- подаде ѝ книжна носна кърпичка.

- Аз ли?- големите ѝ сини очи през мокри ресници го гледаха учудено.

- Хайде говори! Един час откакто те моля да ми разкажеш! Какво се случи? Говори!- губеше търпение.

             - Това се случи преди една година! Той беше на 23 години! Той беше най- хубавия мъж, когото срещнах. Водеше ме навсякъде. Обичаше ме! Вие знаете ли,  какво е любов? Вие мъжете не обичате! –Спиридонов бързаше да запише това, което тя говореше, дори не я погледна. –Когато ме докосваше! Когато ме целуваше! Това беше моя свят! Моят рай!  Нямах минута спокойствие! Той беше моя въздух и вода! Учих заради него! Усмихвах се заради него! Сърцето ми биеше за него! Той ми се радваше! Обграждаше ме с внимание. Купуваше ми подаръци.- замълча и погледна настрани , забила  поглед в земята, клавишите спряха да тракат.- Преди  няколко месеца го видях… Разбирате ли, аз го видях в прегръдките на друго момиче. Знаете ли, какво значи ревност? Незнаете!? Бих го убила и за по малко! Започна да ме отбягва. Цели два месеца ме пренебрегваше заради друга. Да не мислите, че беше по красива от мен или по добра, или по богата. Родителите ми,  ми подариха за рождения ден кола- червен мерцедес! Имах всичко, а него вече не. Тогава го намразих! Мразя го! Той ограби живота ми! Съсипа мечтите ми! А,  как го обичах! Тогава тайно от моите родители , тайно от моите приятели съставих план. Обмислях го. Престанах да го търся. Откраднах пистолета от  един колега на баща ми. Ходих известно време на стрелба. Оная  вечер успях да го примамя. Заведох го на втора буна, както знаете. Исках да се разделим,  както подобава. Отидохме в полунощ за последно сбогуване. Той ми каза, че обича другото момиче - Светлана се казвала. Сърцето ми изстена  от мъка. Главата ме заболя. Причерня ми пред очите.  Той гледаше луната. Лунната пътека блестеше. Аз полудях от мъка.  Извадих пистолета от чантичката си. Насочих  го към гърба му. Стиснах  очи. Стрелях.  После още веднъж.  Не видях,  къде го улучих. Отворих очи. Ужасих  се.  Той стоеше пред мен. Не издаде звук. Тялото му се залюля. Залитна напред.   Превъртя се.  Удари се в една от подпорите на буната. Изхлузи се.   Лицето му се заби  във водата. Потъна за известно време.  После изплува. Морето заплака. Зарева заедно с моите сълзи.  Бесни  вълни  го отблъскваха и връщаха    към мен. Вятърът се засили.  Лунната пътека се накъдри.  Мъртвото тяло на моя любим се  заклещи  между камънаците. Уплаших се.  Хвърлих пистолета във водата.  Огледах се. Нямаше жива душа. Беше полунощ. Тогава се обадих  по телефона подред на трите си приятелки. Така си осигурих  алиби! Казах им,  че съм в леглото си, че съм сънувала кошмар. А  на следващия ден отидох на плаж  за да  видя, какво ще стане. Морето беше утихнало. Слънцето напичаше. Нямаше нито едно облаче на небето.  Аз гледах към буната, където все още се люшкаше тялото на моя любим. След около час в напрежение чух сирените на полицейската кола и бърза помощ.  Още  две коли се спряха до тях. Някой го беше видял, някой се обадил, че  има труп във водата. Всичко около мен се раздвижи. Хората се споглеждаха уплашено.  Заговориха, че е извършено жестоко  убийство. Аз се свих под чадъра. Захлупих шапката си така, че да не ми се вижда лицето и заплаках. Когато се съвзех всичко беше свършело. Нямаше ги колите отнесли трупа,  само няколко полицаи се взираха  във водата. Видях как един гмуркач изскочи с вдигната ръка размахал пистолета. „Край!”- помислих аз.  Аз имах алиби! Нали аз все пак имам алиби!-

       Детектив Спиридонов отдръпна ръцете си от клавишите и със съжаление погледна момичето, тя нямаше алиби. Прокуратурата можеше да се съобрази със нейната младост, можеше да реши, че има смекчаващи  вината обстоятелства - убийство от ревност.  Все пак я чакаше затвор.

 

 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: blagaboneva
Категория: Забавление
Прочетен: 36629
Постинги: 42
Коментари: 0
Гласове: 29
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031