Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02 21:02 - Откъси от романа „Човекът във високия замък“ (1)
Автор: hranislav Категория: Забавление   
Прочетен: 229 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.02 21:20


  image


  

 

  "„Човекът във високия замък“ (на английски: The Man in the High Castle) е фантастичен роман написан от американския писател Филип К. Дик през 1962 г. Жанрово книгата може да бъде определена като алтернативна история.

  Действието в романа се развива в САЩ през 1962 г., петнадесет години след като страните от Оста са победили съюзниците във Втората световна война. Америка се е адаптирала към начина на живот наложен от Нацистка Германия и Японската империя.

  Книгата не е първата в този жанр, но става една от най-известните в него. Романът печели награда Хюго през 1963 г. и прави Филип К. Дик известен в кръговете на писатели фантасти." (Уикипедия).
__________________________________________________________________
 

  Втората световна война…

   … неотдавна е завършила. Пърл Харбър*, убийството на Рузвелт и последвалият бърз крах на съюзническите войски поставят и Стария, и Новия континент на колене. Италия остава на заден план, Европа е в ръцете на немците, изтокът — на японците, а Северна Америка е разделена на три — от една страна Тихоокеанските щати, под контрола на Япония, западното крайбрежие под германски диктат и напълно зависимата „независима“ централна част…

   Семплата немска действителност и обвития в дълбока мистика и полумитични традиции източен свят трудно намират допирни точки в следвоенно време. Вече извън рамките на военните договорености, между бившите съюзници се започва да се усеща напрежение. Издига се стена от недоверие и подозрителност, все по-осезаемо заплашваща да подпали чергата от всички ъгли. Хитлер умира и Райхът се разкъсва между „нови“ и „стари“ фашисти в непрекъсната борба за власт, но въпреки всичко съумява да задържи бившия си съюзник достатъчно технически изостанал, за да не го притеснява. Японците, от своя страна, ни най-малко не се примиряват с искуственото си „изоставане“ и търсят всеки един удобен случай, поне за да подобрят състоянието си и да поизравнят везните.

   При все това резюме на следвоенния свят, действието се изнася почти изцяло от новите американци — едни приспособими, други — по-малко — и техния вътрешен мир. Ценностите се извращават, под един или друг ботуш. Обикновеният човек тъне в догадки, губи ориентация. Двадесети век е далеч от времената, когато нашественикът присъства чрез тежка военна подкрепа в близкото укрепление и къртовски труд. Въобще, бих казал тежка и дълбока книга, но въпреки всичко чудесно четиво. Няма да се опитвам да ви предам точно тази същинска част, тъй като дори и да успея, рискът да разваля цялото удоволствие от четенето е доста голям. А то остава изцяло за вас.

   Ангел Генчев

   Паралелни светове: Пол Андерсън и „Операция Хаос“, и Филип К. Дик, „Човекът във високия замък“

   Източник: http://www.sivosten.com/content.php?review.140
__________________________________________________________________

  „Човекът във високия замък“ е първата книга от жанра "алтернативна история", която прочетох. Допадна ми. Романът "1984" на Оруел не го броя, защото разказаното в него става алтернативна история чак десетилетия след написването му, когато 1984 г. се оказва много по - добра от онази в книгата. В определен смисъл обаче е спорно и определянето като "алтернативна история" на станалото в американската книга...
 Съществен елемент от разказаната история е обръщането на отделни нейни герои за съвети към древния китайски орукал, какъвто е книгата "И Дзин". В последната се съдържа система за гадаене посредством пръчици или хвърляне на монети и начертаването на определени хексаграми. Всяка хексаграма (състояща се от прекъснати и непрекъснати линии) е свързана с определен текст чието значение зависи от контекста...
 Помествам в две части откъси отнасящи се до обрисуваната от Дик и несъстояла се (поне в нашата вселена...) действителност.

 

  Гл. 1.

  Стр. 24-25.

  "Франк не издържа и изключи радиото. После, след като се успокои, го включи отново.

  ...

  Франк потрепери от ужас при мисълта, че след милион години, Земята отново е в ръцете на древния питекантроп-людоед. „Нима всичко е било напразно — питаше се той. — През всичките тези години сме бягали от него, а ето че той не само ни настигна, но и ни стъпка под петата си. И пак е господар.“

  — … трябва да осъдим — говореше дребният жълт говорител от Токио — и неведнъж в миналото сме осъждали безсмисленото изтребване на хора в името на една фанатична идея, която поставя цели народи извън закона и обществото.

  „Божичко — мислеше си Фринк — наричахме ги маймуни, цивилизовани, кривокраки шимпанзета. Но те не строят газови камери, нито огромни пещи за добив на човешка мас. Окупираха ни, но наложиха справедлив ред и законност.“

  — … ще цитирам един западен светец, който е казал: „Какъв смисъл има човек да получи целия свят, ако в битката за него загуби душата си?“

  Настъпи пауза. Фринк зачака нетърпеливо продължението. Това беше утринното пречистване на душата."

   Стр. 26.

  "Ще трябва да се примири със съвета на Оракула, а и нали точно това го съветваше — да бъде смирен. Не му остава нищо друго освен да чака и да се надява на по-добри дни. Когато небето реши, ще го върне на предишната му работа, или може би дори ще му предложи нещо по-добро."

   Стр. 27.

   "Ето я и поредната хексаграма, рожба на случайността и на прищявката на дървените пръчици. Случайна и същевременно неразривно свързана с момента, в който живее, както животът му е неразривно свързан с живота на всички останали частици във вселената. Разкривено огледало от прекъснати и непрекъснати линии, където неизменно се появява най-вярното отражение на реалността."

  Гл. 2.

  Стр.37-38.

  "Известно бе, че свръхмощните компютри на Райха са в състояние да разгадаят и най-сложния шифър, ала бяха съвсем безпомощни пред метафоричните кодове, познати в Япония от най-древни времена. Ключовата фраза в съобщението беше: „Мляко с каймак е неговата диета“, отпратка към загадъчната песен „Престилка“, където тази тема се развиваше така: „… невинаги зад привидното реалността се показва, гледаш крем, ала мляко с каймак се оказва…“

  Гл.3.

  Стр. 50.

  „Ето какво научих от японците — мислеше си тя. — Заедно с джудото, с което си изкарвам прехраната, насадиха в мен и това безгрижно, надменно отношение към смъртта. Как да убивам и как да умирам. Ян и ин.”

  Стр. 51.

  За японците:  „Никой не знае какво са способни да направят. Винаги прикриват истинските си намерения.”

  Стр.61.

  — Но именно това е задачата на изкуството — рече Лотце. — Да помага на духовното в човека да вземе връх над емоционалното. Вашето абстрактно изкуство е отражение на една епоха на духовен разпад, на емоционален хаос като последствие на загниването на обществото. Удовлетворявало е интересите на старата плутокрация. На евреите милионери, на капиталистите, цялата тази международна конспирация, която е стояла зад упадъчното изкуство. Но тази епоха отмина. А изкуството трябва да продължава напред — то не бива да спира своето развитие.

  Стр.64.

  „Защото, както казват, щом мислиш, че си луд, следователно не си. Най-малкото това е белег на оздравяване. На пробуждане от дълбокия сън. Навярно малко сме тези, които сме започнали да се пробуждаме. Изолирани, разпръснати по света. А широките маси… за какво мислят те? Ето например стотиците хиляди в града отдолу. Дали смятат, че живеят в един нормален свят? Или поне мъничко се съмняват, започнали са да прозират горчивата истина?”

  Гл. 4.

  Стр.74.

  „Такъв е Законът на Грешъм — фалшификатът рано или късно подронва стойността на оригинала.”

  „Значи трябва едновременно да натисна газта и спирачката — рече си Франк — и да се помъча да гледам на реалността с двойствен поглед.”

  Стр. 78-79.

  „Война! — възкликна той. — Третата Световна война! Два милиарда изпепелени, цивилизацията унищожена в миг! Падащи от небето водородни бомби.

  Сили небесни! Какво става тук? Аз ли дадох тласък на това движение? Или някой друг се намесва? Някой, за чието съществуване дори не подозирам? А може би сме ние всички? За това са виновни само учените с тяхната проклета теория за синхронността. Нали напоследък твърдят, че всяка частица била свързана с всички останали частици.”

  Гл. 5.

 „Шпеер беше най-добрият партейогеносе, от всички, които ни изпрати Берлин. Единствено благодарение на него хората отново получиха работа. Заработиха фабрики, заводи. Какво ли не бих дал и тук да стане така. А какво е сега — навсякъде конкуренция, непрестанно се настъпваме по мазолите и никаква печалба! Няма нещо по-глупаво от идеята за икономическо съревнование.” (Бел. на Х.Х.: Силно казано е, че няма нищо по – глупаво от икономическото съревнование. На този етап от човешкото развитие то е наложително. Но ако хората можеха да работят в синхрон, давайки най – доброто от себе си, резултатите щяха да са много по – добри, отколкото да се конкурират.)

  Стр. 103-104.

  — Ние сме абсурдни за европееца — продължи Тагоми — защото живеем според една книга, която е на пет хиляди години. Задаваме й разни въпроси сякаш е живо същество. Тя действително е жива. Като християнската Библия. На света има много живи книги. Това не е метафора, книгата наистина може да има душа. Разбирате ли ме? — той потърси потвърждение в лицето на Бейнс.

  Стр. 105.

— Всички трябва да вярваме в нещо — рече мистър Тагоми. — Не ни е дадено да знаем всички отговори.

  Стр. 108.

— По време на войната — не спираше Тагоми — бях назначен на служба в Шанхай, област Китай. В Хонккю, под наше управление бе поставено едно временно еврейско селище. За тяхно и наше облекчение ги държахме живи. Нацисткият посланик в Шанхай поиска от нас да извършим масов разстрел. Винаги ще помня отговора на моите началници: „Това е в противоречие с нашите представи за хуманизма“. Отказаха на искането, защото е варварско. Останах дълбоко впечатлен.

  Гл. 6.

  Стр. 132.

  „Без съмнение — реши той, — умението да се харесваш е жизнено необходимо за всеки човек във висшите кръгове — като самия него, например. Приятният човек се познава от пръв поглед. Интуиция. Извън всякакви церемонии и натруфени обръщения. Сграбчва те право за сърцето."

  Бележка:

*Пърл Харбър - давам линк за яка песен на финландската метъл банда "Найтуиш" (клипът е с кадри от филма "Пърл Харбър" от 2001 г.): https://www.youtube.com/watch?v=yvz_OEaVdCY .
 

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 198611
Постинги: 351
Коментари: 391
Гласове: 743
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31