Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04 19:33 - Случаят на самоубийцата Абигейл Уинтърс
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.04 20:02


image

Глава 3

Духовно израстване чрез среща със своето Аз


Позитивен случай във връзка с преодоляване на склонности от минал живот откриваме в разказа на Абигейл Уинтърс. Абигейл била родена в семейство със завидно богатство и имала всичко. Но привилегиите и били за кратко, защото баща и фалирал през 30-те години на миналия век при имотна сделка за четири милиона долара. За броени дни в живота на семейството настъпила огромна промяна – от богатство и великолепна къща към „болест, бедност и мизерия”в жалък бордей, който наричали дом. Абигейл била изключително талантлива и интелигентна, но както самата твърди, не била хубавица и често ставала обект на жестокост в училище и у дома. Всъщност най – голямото предизвикателство у дома били отношенията с майка и.
Изглежда, майката на Абигейл не могла да свикне с прехода от охолство към бедност. Била отрасла в замък със 120 стаи и сключила брак с богаташ, а сега била принудена да живее ден за ден. Изливала гнева си върху Абигейл, която си спомня, че често и казвала: „Не биваше да се раждаш” и „По – добре да беше мъртва”. Абигейл приемала тези реплики присърце и направила шест опита за самоубийство във възрастта между осем и петнадесет години. Може би заради манията си за самоубийство предполагала, че е сложила край на живота си в минало прераждане.
За щастие, на петнадесет светогледът и коренно се променил и се превърнала в много привлекателна зряла жена. Тази трансформация събудила у майка и огромна завист. Когато момчета започнали да канят Абигейл на среща, тя или отпращала всеки, който проявявал интерес, или казвала: „Какво толкова намира в теб?”. Когато Абигейл станала на седемнадесет и баща и починал, тя напуснала дома си и имала поредица изяви като модел, музикант в пиано бар, танцьорка и статистка във филми. Преживяла няколко злополучни любовни връзки и два развода. Проблемите в живота и отново я върнали към мисълта за самоубийство.
По средата на още една мъчителна връзка, когато приятелят и признал, че се вижда със своя стара любов, Абигейл се нагълтала с приспивателни. Същата нощ паднала върху разтворени ножици, които се забили в коляното и. След голяма кръвозагуба изпаднала в безсъзнание, но по – късно била намерена и откарана в болница. Докато лежала полумъртва, я осведомили, че има срязан нерв на крака. След поредица операции и усложнения, едно от които било гангрена, стъпалото на крака посиняло и лекарите препоръчали ампутация. Абигейл не можела да понесе повече трудности. Решила, че е по – добре да умре, отколкото да приеме ампутацията. Докато все още била в болницата, направила опит да се обеси в банята с колан, закачен за тръбите на тавана. Очевидно е загубила съзнание, защото следващото, което си спомня, е, че се е озовала в библиотека:
Бях в огромна, слънчева библиотека без таван, обляна от ослепителна светлина. Високи етажерки с книги на пет нива се простираха докъдето поглед стига и в същото време стаята изглеждаше кръгла и трябваше да застана в средата. Видях стари „монаси” с бели наметала без качулки. Между тях имаше един, който изглеждаше като Духа на времето – с дълга бяла брада, и мисля, въжен пояс. Надигна се, за да вземе моята книга от третия рафт. Не ми беше позволено да погледна в нея, да прочета нещо или да видя съдържанието.
След като прочете написаното, той затвори книгата и се обърна към мен. Гледах го съсредоточено, за да видя как реагира на онова, което чете, и да се досетя за съдържанието. Изражението му се промени, стана сериозно, а после угрижено и тъжно. Беше ласкав и внимателен. Предаде ми телепатично послание, част от което си спомних едва когато се сбъдна...На глас каза едно-единствено нещо, с тих и дълбок глас: Знаеш, че това не е начинът!
О, да, знаех, но го бях забравила! Почувствах се глупаво и се засрамих, но не той бе причината за това, а собствените ми действия. Неговата доброта ми показа, че разбира тревогите ми. Получих посланието, че ще мога да запазя крака си и скоро дори няма да накуцвам. Двадесет години ще усещам болка, после ще изчезне. Ще преживея още много трудности и нещастия, заради които ще имам още по – голямо основание да мисля за опит за самоубийство, но не бива да го правя отново! Съгласих се и обещах. (Научих, че) това е бил последният опит да ме спасят, както много пъти досега. Била съм самоубийца и в предишния с живот. Знаех това. Попитах: „Скочих през прозореца в Начес на Бъдни вечер през 1899-а?”. Да, оказа се истина...

Скоро след това Абигейл се съвзела в банята на болницата. Коланът изглеждал като срязан. Имала синини и протривания на врата, но била жива. На следващия ден опитът и бил разкрит; в същия ден забранила да ампутират крака и.
Видението и се потвърдило, когато стъпалото възвърнало цвета си и не било ампутирано. Най – сетне я изписали от болницата. Точно както се казвало в пророчеството на стария монах, животът поднесъл на Абигейл множество предизвикателства и трудности. Имала общо три брака и тринадесет годежа. Преживяла фалит, болести, злополучни връзки и конфликти с майка си, която доживяла до деветдесет и шест години. Положителното било, че родила дъщеря и постигнала известен успех като писател и светски хроникьор. Но животът и не бил никак лек.
Сега, вече над шестдесетте, Абигейл е убедена, че този живот, изпълнен с предизвикателства, и е дал възможност да „устои” и да преодолее склонността си към самоубийство, пренесена от миналото. Преживяванията и се оказали път за духовно израстване. Наистина е превъзмотнала желанието за самоубийство и се е преборила с много от страховете, свързани с интимните отношения. Освен това продължила да се бори с негодуванието срещу родната си майка, урока, който, по нейните собствените думи, била усвоила „само седемдесет и пет процента”. Въпреки че е преодоляла много неща, включително и склонността към самоубийство и множество страхове – страх от фалит, страх да останеш без покрив, страх от сериозна болест, - смята, че е в процес на развитие. Убедена е, че докато е жива, винаги ще има още какво да учи.
Представете си, че като Абигейл всеки от нас е в процес на развитие. Представете си, че за всеки е съставена индивидуална учебна програма, която ни помага да станем такива, каквито трябва да бъдем.
Представете си, че всеки урок от тази програма се преповтаря, докато бъде усвоен. Представете си, че всичко, което изпращаме, се връща обратно при нас. Представете си, че всички наши мисли, думи и действия стават основа за духовни уроци и силни страни, които ще изберем да придобием и преживеем по-нататък. Представете си, че животът наистина е училище.

Откъс от „Едгар Кейси: За израстването на душата” (изд. къща „Хермес” - Пловдив, 2011 г., стр. 100-104). Автор: Кевин Тодеши.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 66124
Постинги: 197
Коментари: 134
Гласове: 261
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031