"Твърде малко са хората, бродили някога из долините и планините на тази наша планета, за които би могло да се каже, че в нито един момент не са се нуждаели от утеха. -
И те далеч не са били от най - задълбочените натури, тъй като да не изпитваш нужда от утеха съвсем не е признак на особена душевна сила.

Както дълбокото море, за да успокои подгонените от бурята вълни по своята повърхност, се нуждае от много повече време, отколкото е необходимо на плиткото езерце, така и богатата, дълбока душа се засяга много по - силно от всяко преживяване и може още дълго да страда от него, докато плитките души, в които нищо не може да проникне надълбоко, защото те просто нямат свои дълбини, превъзмогват болката си от днес за утре. -

А от утеха се нуждае само онзи скърбящ, който е разтърсен от скръбта до най - съкровените си дълбини и който вижда как горчивите води на страданието застрашават да замърсят изворите на неговото земно щастие.

Нуждаещите се от утеха на тази земя са повече от хората, живеещи в недоимък, макар че и лишените от земни блага не са никак малко...

Едва скръбта разкрива, уви, нещичко от техните собствени дълбини, тъй като в радостта, способна да ги доведе до същите тези дълбини, те се задоволяват с малкото, което намират на повърхността.

В светлината на едно висше познание всяко страдание в този земен живот е наистина само лъжа и измамна привидност, ала няма такава лъжа, която да не може да послужи в крайна сметка на истината, затова и страданието, пораждано така изобилно от тази земя трябва в края на краищата да съдействува за победата на радостта.

Тук именно е цялата сила на истинската утеха, не в опитите да бъдеш придуман да забравиш скръбта си. -

Искаш ли да я забравиш, тъкмо тогава тя ще те подведе с измамния си нрав!

Решен ли си да поставиш скръбта си в услуга на истината, не бива по никой начин да се опитваш да я забравиш! -

Ще трябва да се изправиш мъжествено, лице в лице, пред сполетялото те страдание, учейки се да го преодоляваш, но преодоляването в случая не значи забравяне;
още по - малко ще спечелиш, ако се опиташ да избягаш боязливо от преживяването на сполетялата те скръб, - ако речеш лъжата да прогониш с нова лъжа.-
Слушай: великите Учители на изкуството да се живее никога не са бягали боязливо от скръбта!"

Източник: "Книга за утехата" (стр. 7-9), изд. ГАЛ-ИКО, София, 1994 г.
Автор: Бо Ийн Ра.