Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06 23:15 - Факти от "Войната на капитаните срещу генералите" (част II)
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 373 Коментари: 4 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ето още сведения във връзка с продължилата две есенни седмици на 1885 г. Сръбско - българска война, в която западната ни съседка ни ударила подло в гръб. Факти свидетелстващи за патриотизма и героизма на българския народ и на юначната българска войска в онези дни, както и за чуждата солидарност, която била проявена към България в тежката ситуация и за която мнозина не знаят.

11. В контраатаката при Видин участвала доброволческа рота от 100 ученика от местната гимназия! Понеже юношите много настоявали да се сражават за защитата на дръзкото и свято дело, били включени в сражението със задачата да викат "ура" отзад. Те обаче пренебрегнали нареждането, атакували вражеската позиция и пленили един взвод с оръжието.
12. История с полулегендарен характер. При българското отстъпление от Трънската позиция, дядо Рангел - пъдар и местен бракониер отказал да изпълни заповедта и се скрил със своята пушка в кухо дърво. С точни изтрели успял да убие 25-ма сръбски офицера и по този начин да спре за един ден настъплението на цялата Моравска дивизия. Към края на деня смелият старец бил открит от сърбите и убит. Според друга версия дядото останал жив и след войната. На въпроса как тъй е успял сам самин да спре сръбската армия при Трън той отговарил простичко: "Царевицата тамън беше узрела, ако бех пущил сърбетата - "се щеха да я оберат".
13. Новина от турския вестник „Stamboul“ (7 ноември 1885 г.): "Много мъртви и ранени има на двете страни. Българите се бият като лъвове, даже без офицери ...те заслужават един спомен в историята даже ако бъдат победени." 

14. Отзив в английския вестник "Таймс" от 10 ноември 1885г., във връзка с обрата в тази българска епопея: "Сега не може да има вече съмнение, че сърбите са претърпели сериозни несполуки (...) Победата на българите, победа на правото и правдата (...) ще предотврати една голяма и може би всеобща война."
15. След победата ни при Сливница Артур фон Хун (кореспондент на в-к „Кьолнише Цайтунг”), написал: „Европа се наелектризира от българските успехи”.
16. С обявяването на войната като доброволци в защита на справедливата българска кауза пожелали да постъпят французи, руси, италианци, румънци, чехи, хървати, черногорци. Част от писмо изпратено до България от далечен Париж гласяло следното: „Ние сме около 20 души французи, които желаем от цялото си сърце да бъдем част от геройската и храбра българска армия в качеството си на доброволци”. От италианските работници участващи в строежа на железопътна линия Саранбей–Цариброд бил сформиран санитарен доброволчески отряд. По време на сражението при Сливница тези доброволни санитари грабнали пушките на падналите български юнаци и помогнали за отблъскването на сръбските агресори. Някои руски офицери и подофицери, въпреки забраната на император Александър III, помогнали на българите при отбраната. Жителите на румънския град Калафат, намиращ се на северното крайбрежие на Дунав срещу Видин, хорово приветствали мъжествената защита от българите на крепостта Баба Вида.
17. За чуждестранна съпричастност към българското дело ярко свидетелствало и пристигането на здравни екипи от много страни. Не така стояли нещата при агресора, където имало само два чуждестранни екипа. В България със започването на войната дошли: от дружеството на Червения кръст на Румъния екип от 2 лекари и 4 помощници; от хесен-дармщатския Червен кръст – 7 милосърдни сестри и 1 ръководител; от германското дружество на Червения кръст – два екипа (единият от начело с хирурга Лангенбух с 4 помощници и 4 милосърдни сестри, а другият с
хирурзите Грим и Глюк, 4 милосърдни сестри плюс 1 милосърдна сестра и 1 санитар, пристигнали от Англия); от австро-унгарското дружество на Червения кръст 2 лекари и 20 милосърдни сестри; от Рицарския орден на Унгария за подпомагане на ранени – екип с 8 коли и други материали; санитарна мисия на руския Червен кръст – от 1 ръководител, 7 лекари, 13 милосърдни сестри и санитари със запас от лекарства и други санитарни средства (руската санитарна мисия остава в България чак до 20 март 1886 г.). Чуждестранните екипи на Червения кръст поддържали около 700 болнични легла в София и други селища. Несъмнено сериозна помощ за младата българска армия.
Що се касае до хуманитарната дейност, извършена от български граждани, интересно е да се отбележи, че по време на войната в Шумен и Шуменско активно се
развивало доброволческо Помощно движение за фронта в което най-активни били шуменските дружества „Червен кръст“ и това на жените – „Родолюбие“. Деятелност проявило не само българското, но и турското население от региона.
18. След важната победа през 1885 г. името "България" започнало да тежи повече в очите на европейския политически елит. За първи път българското военно изкуство получило международно признание. То станало обект на изследвания и изучаване във военните академии на много държави по света. 
19. Мирният договор между победители и победени бил подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ. Войната завършила с болезнен за великосръбския шовинизъм парад на славните български войски в сърцето на Сърбия - бившият български град Белград. Победата била важна стъпка от международното признаване на Съединението на Княжеството и Източна Румелия.
20. Благородна проява на българския дух след Сръбско - българската война бил издигнатият във Видин паметник на приведен български войник. Този паметник не показвал гордост от победите, а бил израз на тъга от това, че се е стигнало до погубенето на животите на стотици обикновени хора от Сърбия. 
Мъката била изразена най - добре от Дядо Вазов в стихотворението му "Първият убит сърбин" с откъс от което завършвам скромното ми изследване:

Нещастнико, побратиме,
остави тука кости.
Прав, крив ли бе - не съдя те, -
почивай, бог да прости.


Безгробен леш прострял си се,
над теб се вий орлица...
Не за добро прекрачи ти
през чуждата граница.

Огън и меч , и бедствия
в земя ни, братко, внесе.
Нещастнико, прощавам ти,
но с болка във сърце си.


Ползвани източници:

1. Материали от Интернет.
2. "Сръбският крал Милан спаси Съединението" (6 септември 2002 г.), в-к "Стандарт" (стр. 17), интервю с Божидар Димитров.





Гласувай:
6
0



1. didanov - здравей
13.06 17:42
поздрави за темата и търсенето на такава специфична и малко позната информация!
цитирай
2. krumbelosvet - Поклон и благодарност
14.06 17:28
Такива статии ни трябват днес, когато българохуленето ни е ВНЕСЕНО като национална епидемия.
цитирай
3. barin - Здравейте, hranislav. За първи път ...
14.06 22:17
Здравейте, hranislav. За първи път се зачетох по-дълбоко в напусаното. Вчера само отгоре. Войната е голяма победа на българската млада държава, изоставена от всички други. Капитаните ни побеждават сръбските генерали с боен дух, сякаш възродил се от миналото. И аз имам на две места писано за Сръбско-българската война:
barin.blog/history/2015/07/23/velikite-bitki-na-bylgarite.1378425;
barin.blog/history/2016/11/25/voinite-mejdu-bylgariia-i-syrbiia.1492754.
Може да ги прегледаш.
Поздрави!
цитирай
4. hranislav - Ще
15.06 21:25
Ще прочета.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: История
Прочетен: 2103
Постинги: 10
Коментари: 16
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930