Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2018 18:00 - За хърватската война за независимост
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 2170 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
5 август 1995 г. Хърватската армия издига националния влаг над крепостта в Книн.

В настоящата статия разказвам накратко за някои събития от близката история на Балканите и същевременно давам пример, с който целя да онагледя склонността на медиите да представят само част от истината по дадена тема и с това частично представяне да създават изкривени представи за определени събития. 
Разказът ми съдържа някои основни данни за войната, наричана в Хърватия "Domovinski rat" ("Отечествената война"), а у нас в България - Хърватска война за независимост или още война за Сръбска Крайна (която считам, че по - правилно би било да бъде наричана "Хърватска Крайна"). 
Хърватската война за независимост е остър въоръжен конфликт между сърби и хървати, който започва през 1991 г. и завършва през 1995 г. Явява се част от процеса на разпадане на Югославия. Желая да разкажа за сръбско-хърватските отношения от онова време, така че да бъдат видени и от двете страни (възможност за виждане, която най - малко една от българските телевизии не предостави на своите зрители преди няколко години, когато говореше за изселването на сърби от Хърватия).
Преди време, по една от националните телевизии (струва ми се, че по НОВА беше), поне два пъти ни беше съобщена, че са се навършили 20 г. от времето, когато хърватската армия е прогонила над 200 000 сърби от домовете им, находящи се на хърватска територия. В книга на слависта Лудвиг Щайндорф се твърди, че сърбите, изтеглили се в резултат на двете хърватски бойни операции, за които предстои да стане дума, общо са 130 000 души (той не е писал за насилствено депортиране, а за бягство). Докато по сръбски данни, изгонените само в резултат на втората операция на хърватската армия са около 220 000 човек, а почти 2000 са убити или се водят за изчезнали. Поради някаква причина обаче, по телевизията не бяха споменати други факти (освен прогонването на сърби), които факти са всъщност от голямо значение за изграждането на по - вярна представа за сръбско-хърватския конфликт. Какви са тези факти, ще стане ясно след малко, но първо: обяснение за въпросното прогонване на сърби, както и за и касаещата го предистория. А дали са верни гореспоменатите сръбски данни - не зная... Обаче ние като българи имаме основания да се съмняваме в достоверността на данните, приети за верни от сръбската държава. Защо ли? Ще кажа само две думи в тази посока: "македонска нация" (като това не е единственият пример, но е най - показателният за дефицита на почтеност в сръбската политика през 20-ти век).
Защо Хърватска спомага за разпадането на балканската соц. империя, защо огромната част от хърватският народ не е искала родината и да продължи да бъде част от федерацията? Хърватите са се борили за независима държава, защото икономическата тежест, която те (а и словенците) са понасяли в рамките на Югославия е била по - голяма, отколкото понасяната от другите републики, както и защото сърбите са работили в посока на уеднаквяване на сръбския и хърватския езици и асимилиране на хилядолетния хърватски етнос в угода на сръбския шовинизъм. Да уточня, че не одобрявам жестокостите нито на сръбския, нито на хърватския национализъм, но поради разни главно исторически и не само исторически причини, Република Хърватия ми е по - симпатичната от двете държави. 

И така, събитията накратко.
През 1989 г., бъдещият хърватски президент Франьо Туджман основал ХДЗ: Hrvatska demokratska zajednica или иначе казано - Хърватски демократичен съюз, който се смятал за национално обединено движение с консервативни ценностни представи (дейността на Туджман за настъпването на Хърватска пролет започнала повече от десетилетие по - рано и била съпътствана от проблеми с югославските власти). Политическата трансформация вътре в Хърватия получила потвърждение чрез приетата с незначителни промени на 22 декември 1990 г. от Сабора конституция, която е валидна и до днес. Саборът (Hrvatski sabor) е парламентът на Хърватска.
Националните вълнения при хърватите и техният очевиден отказ да приемат по - нататък властовите отношения вътре в Югославия в старите им форми раздразнили сръбското население предимно в селските територии на Хърватия. Свикнали със самочувствието на граждани на най - голямата и доминираща нация в рамките на Югославия, сега те се виждали като малцинство в Хърватия. Не им действал утешително фактът, че според новата хърватска конституция, хърватската република е дефинирана като "национална държава на хърватския народ и държава на представителите на други народи и малцинства, които са нейни граждани". Няколко провокативни речи от страна на хърватите и мерки като снемането на табелите на кирилица на гарата или изискването на декларации за лоялност засилили вълненията. Дестабилизацията станала опасна от това, че във връзка с националната мобилизация в Сърбия настроенията носели агресивни черти и били инструментализирани и разпалвани от Белград.
През 1990 г. югославската народна армия допуснала самовъоръжаването на сърбите. А през май тя конфискувала оръжието на хърватската териториална отбрана. 
На 17 август 1990 г. в областта на Книн започнала balvam revolucija (революцията на камъните). С позволението на армията сърбите блокирали директните шосейни връзки между Северна Хърватия и Далмация чрез барикади и разрушили единствената железопътна линия. Заради натиск от армията, хърватското правителство не се намесило. Така от този момент нататък централната област на по - късно образуваната република Крайна в голяма степен била загубена за хърватската държава. Като ответна реакция хърватството правителство увеличило полицията и по - тежкото и въоръжение и от пролетта на 1991 г. изградило формирана от доброволци паравоенна национална гвардия.
Сръбският президент Слободан Милошевич не бил съгласен с искането на Хърватия и Словения за преобразуване на Югославия в конфедерация на суверенни държави, които да бъдат свързани само чрез обща валута, отбранителна и външна политика. Двете републики се стремели към бързо отваряне по посока на Запада с цел икономическа модернизация. Политиката на Милошевич обаче се колебаела между две опции, неприемливи за хърватите и словенците. Едната била: засилване на централната власт и подсигуряване на доминация на Сърбия и сръбската нация в държавата. Другата: значителна федерализация на Югославия или дори разпадане, но само срещу ревизия на вътрешните югославски граници според етническите критерии: т.е. предимно чрез отделяне на областите със сръбско мнозинство от Хърватия и Босна и Херцеговина. За Милошевич, границите на републиката от 1945 г. били, както се казва, "само с административен характер". Той съвсем преднамерено игнорирал тяхната историческа легитимация.
През месец май 1991 г. в Хърватска се провел референдум, при който 94% от гласувалите подкрепили суверенитета на страната. Сръбската част от населението в голямата си част не отишла да гласува. Последен повод за стъпката към обявяване на хърватската независимост бил отказът на сръбския представител в югославския Държавен президиум, Борислав Йович в съответствие с програмата да отстъпи председателството на хърватския представител Стипе Месич.
На 25 юни 1991 г. Словения и Хърватия едностранно обявили своята независимост (то ако е трябвало да получат съгласието на сръбските политици, не се е знаело колко още е трябвало да чакат и на при какви условия са щели да получат независимост). Двете страни се позовали на провала на всички преговори за образуването на Общност на независимите държави. За сръбската страна, войната в Хърватия започнала именно с нарушението на действащия тогава устав на Социалистическа федеративна република Югославия от страна на Хърватия.
През юли 1991 г. се провели преговори между представителите на Европейската общност и трите страни в конфликта. Целта на преговорите била Хърватска и Словения да не предприемат по - нататъшни стъпки към държавна самостоятелност. Но от средата на юли, напрежението между хървати и сърби се покачило заради акциите на сръбските партизани, които били подкрепяни от сръбската милиция и появилата се с претенции за помирител югославска армия. 
Сърбите на хърватска територия, нежелаейки да са част от новата хърватска държава си създали автономна република в Централна и Източна Хърватска. Това се случило през декември 1991 г. Въпросното политическо образувание било наричано Република Сръбска Крайна (РСК, Крайна). РСК била непризната от международната общност сръбска държава, която просъществувала до 1995 г. върху площ, равняваща се приблизително на една четвърт от територията на Хърватия (17 028 квадратни километра). Столицата на създадената РСК бил гр. Книн (12 000 жители), а останалите по-големи градове били Вуковар (33 000) и Петриня (19 000). През 1993 година РСК имала 435 595 население. По - голямата част от несръбското население живеещо върху контролираната от сръбските сепаратисти територия (приблизително 245 000 души), избягало или било прогонено. Тоест над 200 000 хървати били прогонени от родните им места, но по българските медии - нито гък за това! 
Сърби в Хърватия, т.е. на съвременната територия на Хърватия някога е имало само в Далмация и Славония (две исторически територии на Хърватска, гербовете на които могат да бъдат видени вградени в герба на Хърватска). Останалите днешни хърватски земи са заселени със сърби по османско време от съседните Босна и Херцеговина, заради т.нар. "военна граница". 
Превземането от сръбски части на бароковия град Вуковар на 18 ноември 1991 г., било придружено от масово избиване на цивилно хърватско население. Целта на сръбското военно командване в Хърватия била да отдели всички области населени със сърби и да ги обедини в общите им рамки. Обаче на сръбските партизани и народната армия не им се удало да изолират напълно Славония и Далмация, нито връзките между Загреб и Риека били прекъснати за по - продължително време. В Западна Славония от декември хърватските отряди преминали в настъпление. Гарнизоните на югославската народна армия в държаните от хърватската армия области били лишени от продоволствия. От ноември 1991 г. постепенно били изтеглени, най - често на основата на преговори. Значителен арсенал от техния оръжеен арсенал получила хърватската армия чрез приемането на наличностите от народната армия.
На 2 януари 1992 г. след поредица от неуспешни опити, най - сетне било постигнато трайно примирие между воюващите страни. На 23 декември 1991 г. Гемания признала независимостта на Словения и Хърватия в техните стари граници. На 15 януари 1992 г. същото сторили и другите страни от ЕИО, а малко по - късно и редица други държави.
Следващите няколко години за Република Хърватия били свързани с реформи и трудности от различен характер.
До 1995 г., в Хърватия до голяма степен било запазено положението от 1992 г. (а именно патовата ситуация в отношенията със сръбските сепаратисти). Военната акция в околността на адриатическия град Задар не донесла успех за хърватите. Акцията обаче донесла на Хърватия значителна критика в международен план, тъй като с това преговорните усилия били изложени на опасност. Представеният от американският посланик в Загреб Питър Голбрайт през октомври 1994 г. и подкрепен от международната преговаряща дипломация план "Z 4" нямал шанс: за хърватската страна автономните права на Крайна, включително собствена валута, отишли прекалено далеч. Сръбската страна по принцип отказала принадлежността към хърватската обща държава. Въпреки това преговорите между хърватското правителство и представители на Крайна довели до известно нормализиране. През декември 1994 г. била открита за преминаване магистралата през Западна Славоня. Сърби от областта пътували към съседните градове на контролираната от хърватите територия, за да пазаруват. Въпреки това постоянно се случвали инциденти, така че в края на април 1995 г. магистралата временно отново била затворена. 
Последвали двете най - сериозни хърватски реакции по отношение на сръбския сепаратизъм: това са гореспоменатите две операции. Дошла развръзката.
Изненадващо за западната общественост на 1 май 1995 г. започнала операция "Blijesak" ("Светкавица") - целта и била повторното завладяване от хърватските сили на Западна Славония. Съпротивата на сърбите била удивително слаба и лошо организирана. Голямото мнозинство от населението избягало през р. Сава в контролираната от сърбите Северна Босна и оттам отчасти по - нататък към Сърбия. Операция “Светкавица” била проведена успешно на 1 и 2 май. В операцията участвали 10 000 хървати, които поставили под свой контрол пътя Загреб-Славонски Брод-Липовац и железопътната линия Загреб-Винковци. Ръководството на сръбската Крайна съсипало и малкото спечелени симпатии като жертва на изненадваща офанзива, откакто оставило няколко ракети да избухнат в центъра на хърватската столица Загреб. 
По международно настояване партиите от конфликта отново подели разговори. В крайна сметка хърватското правителство поставило ултимативно искане относно плана за повторната интеграция на Крайна в хърватската държава. 
След като сръбската страна в своя отговор заложила на тактиката на протакването, на 4 август 1995 г. започнала операция "Oluja" ("Буря"). Акцията била планирана и ръководена от хърватския генерал Анте Готовина. Целта на операцията била завземане на териториите на Централна Хърватия, които били под контрола на сръбските сили. За осъществяване на съкрушителния военно-полицейски удар с име "Буря" е организирана мобилизация във всяко населено място в Хърватия. Според независими западни източници хърватската войска достигнала 200 000 души. Сръбските части към момента наброявали не повече от 15 000 души с 200 танка, 400 пушки и 100 БТР-а. По данни на хърватите сръбската армия наброява 46 000 души, а по данни на Запада - 30 000 души. В 3 часа сутринта на 4 август хърватите официално оповестяват началото на операцията. Въоръжените сили на Крайна били напълно разбити и тази република престанала да съществува. В резултат, около 200 000 сърби са депортирани в сръбската част на Босна или в Сърбия, домовете им са разграбени, а някои от онези, които са се съпротивлявали, са убити. Едно уточнение. При написването на статията ми, като източник използвах публикация в сайта 
glasove.com.Никъде в публикацията не видях да е посочен авторът и, но от коментарите поне става ясно, че авторът е журналистка на име Татяна Вайсберг. Според тая госпожа, всички тези 200 000 сърби са били депортирани, а целта на операцията е била именно етническо прочистване в съответната територия. Докато в Уикипедия и не само там се твърди, че целта на акцията всъщност е била преустановяване на контрола на сръбските сепаратисти над Централна Хърватия. Според Лудвиг Щайндорф, почти цялото население на Крайна побягнало (което навежда на мисълта, че няма как да са депортирани 200 000 души). Той твърди, че дори не успели да чуят по радиото и телевизията призива на хърватския президент за оставане по родните си места. Според Щайндорф, след опита от собствения начин на действие срещу хърватското население, сред сърбите властвал страх от отмъщение и подобно държание. Водачите на сърбите, пише още председателят на германското сдружение на историците занимаващи се с Източна Европа, настоявали за изтегляне. Цитирам ползваната негова книга (стр. 262): "Това бил обратният извод в логиката на "етническото прочистване": където трябвало да се сдаде властта, едновременно с това се жертвала собствената населена територия". 
Операция "Буря" траела четири дни и приключила на 7 август 1995 г. С обратното спечелване на Крайна било свързано деблокирането на все по - силно застрашения от сърби, тъкмо през последните седмици, босненски мюсюлмански анклав Бихач.
По - късно, след края на войната, повече от 50% от изтеглилите се от Крайна сърби се завърнали по родните си места (нещо неспоменато в новинарските емисии, които гледах през лятото на 2015 г.). Относно твърдението, че повече от 50% от прогонените сърби са се завърнали по - късно: не мога да посоча източника, защото не си спомням къде точно прочетох данните, но нямам причина да се съмнявам, че това е точно така (числата бяха нещо от порядъка на 220 000 прогонени и 135 000 завърнали се). През 1991 г., на територията на цяла Хърватия, самоопределящите се като сърби са 582 000 души (това преди военния конфликт), а десетина години по - късно сърбите в Хърватия са около 235 000 души (неслучайно написах "цяла Хърватия", защото несъществуващата днес Република Сръбска Крайна, както вече стана ясно не е единствената хърватска територия, на която са живяли сърби). Имало е международно споразумение за завръщане на прогонените и избягалите, което е обусловило завръщането.
Във войната за независимост загинали около 12 000 хървати и 9000 сърби.
Част от бившата РСК: Сремско-Баранската област, останала под контрола на Обединените нации до 1998 година, когато по мирен начин е върната в пределите на Република Хърватия.
През 2015 г. за първи път в историята на Хърватия, 4 август е отбелязан с военен парад в столицата Загреб като Ден на победата и благодарността и Ден на хърватските защитници, а Сърбия за пръв път обявява тази дата за ден на траур. 
Честването на операция "Буря" на 5 август 2015 г. започнало с издигане на знамето на Хърватия на крепостта на Книн и с биене на камбана, с което се отбелязало и влизането на хърватските военни части в града на 5 август 1995 г. Малко по - късно бил открит Музей на "Буря 95", както и паметник на бившия президент на Хърватия - Франьо Туджман, на чието име носи летището на Загреб.
За Хърватия, Крин има символично значение, тъй като прогонването на сърбите от този град, където те са били мнозинство до началото на войната, се смята за окончателна победа над "сръбските агресори".

Обобщавам. През 90-те години на 20-ти век, етническо прочистване в Хърватска извършват първо сърбите (според някои източници стореното от тях е именно етническо прочистване). Хърватите, доколкото са извършили такова нещо го правят в последствие (пиша "доколкото са извършили", защото четейки за събитията от онова време, срещнах информация, караща ме да смятам, че депортирането на сърби е било в много по - малки мащаби от представеното по новините и не само там и че огромната част от хората са напуснали сами). В новинарските емисии, за които писах в началото, не беше казана и дума за сръбската агресия на хърватска територия срещу хървати. Не беше споменато и че повече от половината изгонени и избягали сърби след войната са се завърнали по родните си места по силата на Дейтънското споразумение от 21 ноември 1995 г. Не оправдавам агресията на хърватски войници спрямо цивилни сърби, но монетата има две страни и е добре да бъдат показвани и двете, както и сторих. Другото понамирисва на манипулация, макар че не виждам причина някоя българска телевизия да манипулира в полза на Сърбия за сметка на членуващата в НАТО и ЕС Хърватска. Добре е човек да се стреми да се запознава с различни гледни точки и да не вярва прекалено на онова, което му поднася като информация една или друга медия, защото поднесените сведения може да са невярни или поне умишлено окастрени с цел създаване на неточни и прекалено едностранчиви впечатления за дадени събития.
На 16 ноември 2012 г. Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия оправда двамата хърватски генерали Анте Готовина и Младен Маркач по обвиненията в геноцид по време на хърватската война за независимост. В решението на втората и последна инстанция се казва, че присъдата на генерал Готовина е била произнесена след редица пропуски и грешки на прокуратурата. От внесените доказателства не може да се заключи, че именно Готовина е извършил престъпленията, в които го обвиняват, заявява председателят на трибунала Теодор Мерон. Четенето на окончателната присъда е предавано от хърватските телевизии на огромни екрани в Загреб и цялата страна. В момента, в който съдът в Хага обявява решението, по улиците на всички хърватски градове избухва неописуем възторг, а хиляди хора плачат и се прегръщат. На 16 ноември вечерта на централния площад в хърватската столица Загреб генералите са приветствани от над 100 000 свои сънародници, които празнуват тяхното освобождаване до късно през нощта.
В началото на февруари 2015 г. Международният съд в Хага реши, че нито Хърватия, нито Сърбия са извършили геноцид срещу населението на другата страна по време на войните в бивша Югославия. Петер Томка, председател на съда на ООН, заяви, че много престъпления са били извършени от силите на двете страни по време на конфликта, но намерението да бъде извършен геноцид, като цялостно или частично унищожаване на населението, не е било доказано по отношение на двете държави.

Човек виждайки разминаванията в твърденията за неща, случили се само преди 20-тина години, чак да вземе да се усъмни сериозно, когато си помисли за това доколко са достоверни сведенията отнасящи се за събития от преди 100, 200 или 1000 години...! По - важно от това кое как се е случило и дали се е случило е да не бъдат повтаряни лошите неща от миналото.


Използвани източници:

1. "Хърватия от Средновековието до наши дни" (изд. "Рива"), Лудвиг Щайндорф.
2. Уикипедия.
3. http://glasove.com/categories/komentari/news/voynata-svurshva-navruh-velikden%0D%0A.
4. https://btvnovinite.bg/svetut/harvatija-otbeljazva-20-godini-ot-operacija-burja.html.
5. http://new.bg-history.info/calendar/day:4/month:8.
6. http://clubz.bg/25226-voenen_iubilej_na_pyt_da_skara_syrbiq_i_hyrvatiq.
7. http://www.referati.org/pytqt-na-iugoslaviq/96668/ref/p27.
8. http://bulgaria24.tv/%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%85%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%B2%D0%B8/.




Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 254825
Постинги: 383
Коментари: 406
Гласове: 878
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930