Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2019 21:05 - Размисли за покръстването в България
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 498 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Четейки една книга ме споходиха някои размисли по въпроса за приемането на християнството в България и ще ги споделя с вас. Доколко съм прав или крив - не знам. Който желае нека коментира.

Налагането на християнството в България дали е донесло само ползи на българите или също и вреди? Дали не е допринесло за това днес да знаем по - малко за предците ни от преди 864 г.? Дали не ни е лишило от самобитността ни, превръщайки ни в по - склонни да копираме?
В момента чета една книга, в която се оборва модерното твърдение, че християнската религия е била силно разпространена по българските земи преди покръстването от слабия на бойното поле хан Борис-Михаил. Археологическите проучвания показват, че до времето на покръстването е имало много малко действащи църкви, което оборва тезата за масова приетост на византийската вяра преди нейното приемане за държавна.
Както и да е. Не агитирам за връщане на езичеството. Просто споделям информация и провокирам към размисли.
Дали сме щели да продължим да бъдем и в следващите векове силна държава със самобитна култура, сведения за която култура със сигурност са били унищожавани/незаписвани от верните на новата религия хора?
Със сигурност една от ползите от приемането на християнството е, че се е засилила тенденцията към превръщането на славяни и прабългари в един народ. Археологът Иван Петрински твърди в своята книга "Истинската история на България. Началото", че въпросната тенденция е била много напреднала и преди покръстването, което я е направило необратима.
Не се ли явява всъщност княз Владимир-Расате един контрареволюционер, консерватор. Радетел за запазване на вярата и традициите на деди и прадеди? Твърдокор патриот? Противник на превръщането на България във византийска духовна колония и защитник на родното, на старото? Във вековете след християнизацията (особено през периода на византийско владичество и след него), ромейското влияние в страната ни става все по - силно. Например по времето на Второто българско царство в столицата Търновград по отношение на имената (и не само) е имало голямо повлияване от латинските и гръцки имена (за разлика от провинцията, където и тогава, и сега по - традиционните неща са били по - силни). Не се ли явява Борис един слаб предател, отворил широко вратите за обезличаване на българите и за засилването на византийското духовно и съответно политическо влияние в българската държава? Един поклонил се на византийската сила владетел, неин проводник. Днес е модерно да се говори за борба между консерватизма и крайния либерализъм, който се свързва с обезличаването на отделните народи, със служенето на наднационални сили, с предателство спрямо интересите на народите в полза на олигархични кръгове. Борба между патриотизма и онзи краен космополитизъм, който отрича патриотичното. Не е ли бил онзи сблъсък между част от българската аристокрация и Борис-Михаил (приел името на византийския василевс) нещо подобно на днешния усилващ се сблъсък? Не е ли постъпката на Борис едно сериозно угодничество в полза на една чужда държава с амбиция за световно господство? В изминалите десетилетия в България все повече се усилваше англосаксонското влияние. По онова време нещо подобно става с византийското универсалистко влияние. Чел съм, че масата поданици на тази империя без значение на етническата им принадлежност (чувството за която тогава е било по - неразвито) са се чувствали главно...ромеи. Граждани на Източната Римска империя. Хората през Средновековието са се чувствали по - свързани с даден град или владетел, отколкото с определен народ. Особено в една такава космополитна империя владетели на която са ставали люде от различни етноси. От друга страна, макар и явяващ се предател от гледна точка на традициите, Борис е действал в посока на това богослуженията да се извършват на старобългарски/църковнославянски език, усетил опасността от гръцка асимилация (явно все пак не му е била цел). Добре, че бързо е съзрял опасността и е взел мерки. Просто разсъждавам. Не целя да дразня някого или да насаждам презрение към въпросния ни държавник.
Трябва да се има и предвид, че учението на Христос (или поне това, което знаем като негово учение от онези четири евангелия приети за истинни) през вековете е претърпяло определени изменения. Превърнало се е в религия. Вкарани са неща, които първоначално ги е нямало. Създали са се институции. Християнската религия в различните и форми не веднъж (и на изток, и на запад) е била използвана като инструмент за политическо влияние (ислямът също). И чрез християнизацията, Византия се е стремяла да разширява обхвата на своето политическо и икономическо влияние. Не е била целта да се спасяват душите на хората. Пак казвам - не агитирам за връщане на езичеството (то не знам и доколко е възможно реално да се върне старата българска вяра при положение, че има много неясноти, спорове, различни теории). Уважавам християнството и неговите заслуги. Но налагането му в страната ни е било именно с цел да ни се влияе в по - голяма степен в угода на една вражеска империя. Поради различни фактори Борис е предприел една доста важна стъпка, която гледана под определен ъгъл си е чисто предателство, а бунтът на Расате - съвсем на място. Няма как да сме сигурни как щяхме да се развием през изминалите повече от 1 000 години, ако тази крачка не беше направена. В историята няма "ако". Стара Велика България е била тангристка, но е загинала. Тази или онази религия сама по себе си не е гаранция за просъществуване във времето на определена страна или определен народ. Ако турците бяха християни, за нашето запазване като народ щеше да е добре ние да сме мюсюлмани или други нехристияни (тоест, да сме хора с различна от тяхната вяра, за да е по - трудна асимилацията ни). Доколко важен фактор за запазване на народността е една религия, донякъде зависи от контекста.
Ако трябва да продължа със сравненията между днешната епоха и онази... Днес в България е наложено схващането, че влизането ни в Европейския съюз е много важен цивилизационен избор, може би най - важният след приемането на християнството. Определено е важен избор, но не е толкова добър, колкото ни го представят някои. Даже съм срещал определянето му като най - важния избор в историята ни. Обаче някакъв процент от народа (който процент преди години със сигурност е бил по - голям) е на друго мнение относно това членство (и особено относно членството ни в НАТО). Представете си, че на власт дойде човек, който иска да ни изкара от ЕС и НАТО понеже...еди какво си и еди що си. Тръгне да разрушава граденото с десетилетия и смятано за свещена крава. Патриот човек, който има по - други виждания за пътя, по който трябва да върви страната. Както Расате навремето е имал друго разбиране, държал е на традицията, така и този човек да е със старомодно гледище - да се бори за една по - национална България и не толкова отворена за външни влияние държава. И вземат та се надигнат евроатлантиците на бунт, свалят съвременния Расате и го ослепят, както Борис е ослепил сина си. Намирам за редно: да се прекрати едностранчивото негативно представяне на княз Расате и да вземе да бъде представян в по - добра светлина.



Гласувай:
2
1



1. barin - Здравей, hranislav. Покръства...
28.05.2019 22:56
Здравей, hranislav. Покръстването е дълъг процес. Аз приемам, че през 862 г., когато се чества при нас е годината, чв която княз Борис I е приел официално християнството. Много преди него родът Дуло е бил покръстен и християнството не е било чуждо на управляващите.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 198764
Постинги: 351
Коментари: 391
Гласове: 743
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31