Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03 17:43 - За възстановяването на Германия по време на Голямата депресия
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 284 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.03 05:44


  image

  Снимка на която е показано как Хитлер прави символичната първа копка на церемонията по началото на строеж на път, давайки личен пример на германския народ.

 
Настоящата публикация по никакъв начин не представлява възхвала на личността на Адолф Хитлер или на нацизма (идеология допринесла за страданията на десетки милиони хора по света). Мнението ми относно Хитлер е че и за него (за душата му, за образа му в историята), и за Германия е щяло да бъде по – добре да се самоубие 6 - 7 години по – рано. Позакъснял е... По – добре за Германия най – вече (която днес щеше да е по – мощна, голяма и независима), по – добре и за Европа (в това число за България), по – добре и за целия свят. Нямаше множество немци да страдат от чувство за вина през изминалите десетилетия.
Нямаше Европа да загуби ръководната си роля в света и да бъде американска колония.
   С този материал, както и с други публикувани в последно време и отнасящи се до определени политици и действията им, целя да покажа и да припомня нещо. Иде реч за следното: как ако една държава (особено сравнително малка като родината ни), бива управлявана кадърно (дори и без да е прекратено напълно облагодетелстването чрез властта), може да се развива много по-добре, отколкото нашата. Как ако е налице политическа воля и смелост за излизане от определени рамки може за срок от 3-4-6 г. да се постигнат много повече добри неща, отколкото в България са постигани за тези или дори и за по – дълги периоди (поне що се касае за времето от началото на демократичните промени насам).
   Смятам, че основната роля на историческата наука е да бъде учителка на народите. Всичко, което е добро за България и не е в противоречие с основни общочовешки морални принципи, трябва да взаимстваме и да прилагаме (дори и с риск да си навлечем гнева на антибългарски сили). Дори и да не е на 100% взаимстването, а да има определено напасване според условията в които се намираме (без значение кой и кога преди нас е прилагал съответните мерки). Всичко, което е лошо – да отхвърлим дори и да бъдем заклеймявани от този или онзи. И да мислим внимателно за какви хора гласуваме да ни управляват. Нужни са ни радикални, но и добре премислени промени, страната ни отчаяно се нуждае от животоспасяващи операции. Нужни са ни силни и харизматични водачи, качествени експерти във всяка област на живота, народно сплотяване.
   Хора, българи, по население сме по – малки от не един и два града в света! Има един виц в който един китаец като чува, че сме 8 милиона (бяхме...) и пита българския си събеседник - „в кой хотел сте настанени”. Политиците на прехода ни не беше нужно да са чак гении като Наполеон, за да можеше сега да сме в по – добро състояние. Дори не беше нужно да са чисти като момини сълзи! България все повече се превръща в пустиня и затова не е виновно само огромното мнозинство от гражданите, което е извън властта. Казват, че рибата се вмирисва откъм главата. Фактът, че сме най – бедни в ЕС, това че през изминалите десетилетия като общество като цяло пропаднахме не само в материално отношение, но още и в духовно и интелектуално, че от велика сила през Средновековието и от хора сравнявани с японците и германците в началото на 20-ти век се превърнахме в загиваща и затъпяваща нация, фактът че мафията у нас си има държава...: все неща, които за N-ти път (наред със сведения като долупредставените) ме карат да се замисля що за хора ни управляват и що за хора са онези, които им дърпат конците.

   Следва информация за възстановяването на Германия по време на Голямата депресия, която в повечето страни започва през 1929 година и продължава до края на 30-те години.

  „Както Наполеон ползва навремето услугите на Годен – финансов чиновник от стария режим, така и Хитлер се доверява в най – голяма степен на президента на Райхсбанк – Ялмар Шахт. Мерките, които Шахт взема в икономическата област, са изпитани за пръв в Германия по време на Първата световна война (с наименованието „военен социализъм”) и съвсем не са новост. В други европейски държави те са приложени също в началото на трийсетте години, но никъде не е постигнат такъв успех, както в Хитлеровия райх. Причината за това е, че Хитлер подкрепя Шахт с безмилостна твърдост.
  Първата стъпка е Четиригодишният план за ликвидиране на безработицата, подготвен от Георг-Ханс Райнхард, и влязъл в действие от юни 1933 година. Разширяването на индустрията е стимулирано чрез освобождаване от данъци на стоките, които са изходен продукт за други индустриални производства и нови технологии. Подобни поощрения са предложени на земевладелците и фермерите. Тъй като страната няма финансови резерви, Шахт прибягва към издаване на парични емисии със слабата надежда, че те ще бъдат покрити с бъдещите данъчни постъпления в държавната хазна. Обществените институции разкриват много нови работни места – особено в започналото строителство на широка мрежа от аутобани. Това е идея лично на Хитлер, който осигурява финансирането с част от бюджетните средства за транспорта. /Бел. моя: Макар управлението на Хитлер да се свързва със строенето на магистрали, ползвани и до днес, първата магистрала в Европа е открита във фашистка Италия през 1924 г. Първата германска магистрала е открита през 1932 г., т.е. преди идването на фюрера на власт./ Специални бюра настаняват работници и в други обществени предприятия, като железниците например. Дават се значителни данъчни компенсации при наемане на жени за домашни прислужници, което прекратява в голяма степен конкуренцията им с мъжете при търсенето на работа.
  Вторият Четиригодишен план, известен като плана на Херман Гьоринг (макар че е подготвен пак от Райнхард), предлага дългосрочни контракти с гарантирана печалба на фирмите, които концентрират дейността си в развитието на нови технологии или на изходни материали за други производства. По този начин Германия се стреми да стане по – малко зависима от външния внос. Резултатът е силно увеличена продукция на каменни въглища, производството на нови материали като изкуствен каучук и алуминиеви сплави. Изградени са и държавни заводи. За развитието на индустрията помага също така превъоръжаването, възстановяването на военната повинност и разгръщането на добре организиран административен апарат. За четири години националният доход се удвоява, държавният дълг се стопява. Докато през 1933 година безработните са шест милиона, през 1938 има вече пълна заетост и осигурена работа за всеки германец. Построени са огромни нови жилищни комплекси за работници, създадени са великолепни условия за спортуване, въведени са платени от държавата отпуски, които са ползвани от шест милиона души през 1936 година. Всичко това е съвсем различно от мизерията през предишните години. Адолф Хитлер става най – популярният държавник, управлявал някога Германия. Блестящо организираните Олимпийски игри през 1936 година се превръща в нещо като негова коронация или най – малко в тържествено честване на неговото управление.
  ...

  Германия придобива отново увереност в своите сили. Възвръща се чувството и за превъзходство над другите нации, което тя има в 1914 година. Всеки новопостъпил в армията – която вместо Райхсвер е преименувана Вермахт – знае, че тя се превъоръжава, за да стане по – силна от всяка друга армия в Европа и носи с гордост униформата си. Освен това той е убеден като войниците на Наполеон, че е част от един народ, който с оръжие в ръка ще извоюва правата си.” 1

  „Още една тухличка в основите на бъдещия Трети райх взижда „аграрният папа” на нацисткото движение Рихард Валтер Даре (Darre) – поклонник и епигон на мистичната теория „кръв и почва” (“Blut und Boden”).” 2

   Валтер Даре е по произход германец, но роден в Буенос Айрес (Аржентина) през 1895 г. През 1914 г. се записал в колониалното училище в германския град Вайценхаузен, за да получи селскостопанско образование и да може се реализира впоследствие като презокеански фермер. Обучението му е прекратено поради мобилизацията му по време на Първата световна война. Години след края на войната, в Галския университет успял да получи диплома в споменатата сфера. Симпатизирал на нацистката партия още от началото на 20-те години. Възгледите му се отличавали с култ към немското селячество и с нордически расизъм. Със своята книга „Селячеството като източник на съществуването на нордическата раса” се понравил много на Хитлер. В резултат на това бил зачислен в Пети отдел („селско стопанство”) на организационното управление на НСДАП. И започнал да създава „аграрно-политическия апарат” на партията.
   Даре станал участник в религиозно-политическото и расистко движение „Артаманен”. Привържениците на движението не се стремяли към служба в армията. Държали да работят в селското стопанство и гледали на труда си като на една от формите на изпълняване на патриотичния си дълг.
  Даре смятал, че държавата трябва да разширява класата на селяните и да подтиква хората да напускат градовете. Предлагал селяните да си останат селяни и цялата аграрна сфера да бъде извадена от влиянието на естествените пазарни механизми, като бъде изкуствено предпазена от пертурбациите, характерни за развитието на икономиката.
   „Хитлер пък пише в „Моята борба”, че огромните възможности и перспективи, които се откриват пред нацията при условие, че здравото селяческо съсловие се запази, все още не са оценени както подобава и че много от проблемите на деня са последица от нездравите отношения между градското и селското население. Здравата и устойчива прослойка на дребните и средни селски стопани според него е най – добрата противоотрова срещу социалното напрежение и конфликтите.
   Именно чрез Даре, най – подходящия за тази роля човек, нацистите провеждат аграрната си политика, което довежда до възникването на съвсем реална селска утопия в Третия райх. Нито дотогава, нито по – късно нито един политически режим не е постигал толкова значителни успехи в развитието на селското стопанство. Немският селянин наистина започва да се чувства уважаван човек в Третия райх – и е готов да последва Даре, а значи и Хитлер, докрай...” 2

  „С това, че обръщат голямо внимание на проблемите на селяните, нацистите печелят силни позиции както във всевъзможните селски асоциации, така и сред самите селяни.
   ...
   След 1933 година нацистите се справят с раздробеността на селското движение: от 29 май 1933 година Даре става „имперски селски вожд” (Reichsbauernfuehrer) и ръководител на „селското съсловие” (Landstand). Като начало правителството на Хитлер опрощава половината дългове на селяните и постановява процентът на изплащане на останалата част да не е по – висок от 4,5. Данъкът върху селскостопанската продукция също е намален наполовина, така че доходността на селските стопанства се увеличава съществено. Положението на селяните става по – добро от положението на работниците и средната класа като цяло. Същевременно военната конюнктура повлиява на заетостта в селското стопанство: от 28.9 % през 1933 година тя пада до 25.9% през 1939-а, но въпреки това благодарение на нарастването на производителността на труда равнището на самоосигуряването на Германия с хранителни стоки нараства от 68% на 83%.”2

   Постепенното оттегляне от пазарните принципи не представлява достигане до планово стопанство като в СССР, а по-скоро представлява „серия акции за регулиране на цените и контролиране на производствения процес например чрез установяване на пределни количества отглеждани култури за различните региони на страната и т.н.”2
  „Най – забелижителният феномен на нацистката аграрна политика е излезлият на 15 май 1933 година закон за „За наследствените стопанства” – РЕГ (REG – Reichserbhofgesetz). С този закон отделните стопанства се обявяват за неотчуждаема при никакви условия собственост – не могат да се отнемат дори заради дългове. Това безспорно е извечната мечта не само на немските селяни, но и на всички селяни по света.”2
   РЕГ обаче се оказва недобре измислен. Неотчуждаемостта на имотите и това, че могат да се наследяват само от първородния си (с цел да не се раздробяват стопанствата) обаче довеждат до недоволство сред селското население. Законът задълбочава съществувалия и преди него проблем с недостиг на работна ръка в селските райони, където всяка година е имало места за по 500 000 сезонни работници (броят на кандидатите за селскостопански учебни заведения рязко намалява поради това, че мнозина няма да имат възможността да станат земеделци дори и да искат). Въпросният нормативен акт превръща неефективните селски стопанства в тежест най – вече за техните собственици (не можеш да си продадеш земята), забавя модернизацията на селскостопанското производство в Третия райх, води до стагнацията му и до загубата на мобилност. Получава се и нежелан спад в раждаемостта, тъй като недостигът на мъже в селото води повече работа за жените. За да компенсира негативите, държавата прибягва до мобилизационни подходи, изпращайки временно в селските райони хора, които по принцип не се занимават с такава дейност (войници, щурмоваци, подлежащите на трудова повинност).

   Ползвани източници:

1."Наполеон и Хитлер", (стр.98-99, изд. "Петекс-Ретех", София, 1992 г. Автор: Дезмънд Сиуърд.)
2. „Окултният Хитлер” (стр.96-99; стр.166-170), ИК „Бард” ООД, 2006 г. Автор: Антон Первушин).




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 198707
Постинги: 351
Коментари: 391
Гласове: 743
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31