"НАД 40 СА ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ ОСМАНСКО ИГО. На няколко пъти в предаването "Фермата" възникнаха спорове по въпроса за съжителство или робство е имало в българските земи под османска власт. Главния аргумент на българинът мюсюлманин Нури е, че не е имало други въстания освен Априлското, то следва, че българите са живеели добре, не в робство. Ако е имало робство то е щяло да има повече бунтове. За съжаление, никой от 23-мата участници не знаеше за други въстания, за да бъде убедителен в спора. Вероятно така е и с голяма част от останалите българи и понеже тази страница я следват над 6000 души посочили за първи език турския решихме накратко да се спрем на някои от българските въстания през Османското владичество.
...
Ако българският народ беше прекарал 400 години в сън, никога не би се събудил, каквато и магическа пръчка да му показваме, тъй както никога не ще се събудят изчезналите безвъзвратно исторически народи: асирийци, вавилонци, финикийци, илирийци, печенези и пр., защото мъртвите народи не възкръсват. Истината е само една: жилавият, упорит и героичен български народ, 500 години никога не е преставал да се бори за освобождение. Народът ни горя в робство и излезе не само незасегнат, но и закален, не е изгубвал никога своето национално съзнание. Днес заговор, утре бунт, трети път въстание, четвърти - дружини по Балкана, пети - участие в чужди походи, шести - основаване на комитети, седми - подготвяне на всеобща народна революция от апостолите - българският народ ежегодно е водил нечувани героични борби за своето освобождение от първите години на робството." ¹

Ако видите някой да повтаря отровния мит, че българите са предатели му покажете един от примерите, ярък пример че греши.
"През 1637 год. избухва бунтът на поп Мартин в Русенско. Поп Мартин е роден в с.Брестова паланка - Свищовско, а е попувал в с.Батин. Причините за неговия бунт са следните: през XVII век изстъпленията на кърджалии, далии, еничари и пр. се засилват. Русенският валия отвлича жената и дъщерите на поп Мартин и го потурчва. Смелият поп захвърля расото, организира голяма дружина и ред години, от 1637-50 г., се бори с турците. Тя се смята за една от първите хайдушки чети. Обира дори и турската хазна. Турците искат от селяните на Брестова паланка да предадат поп Мартин, но те отказват и турците избиват над 4 000 българи, като изгарят селото до основи. Това било на Петковден. Спасилите се само няколко десетки селяни, които пробили кордона, се заселват в с. Ценово (Чаушева) - Свищовско." (стр. 14) ²

Цели 220 години преди братушките, по Божия воля до донесат от векове жадуваната от многострадалния ни народ свобода на върха на своите щикове...: "През 1658 г., ноември месец, Петър Богдан и княз Франко Марканич пишат до Петър Парчевич, че българският народ "решил да въстане против турската тирания и да отхвърли игото на плачевното робство". Петър Парчевич отново ходи по европейските дворове - до Австрия, Венеция и пр., но пак му отказват. Въпреки това приготовленията за въстание с ръководен център Чипровец не престават, а се засилват. Турците подушват това и вземат предохранителни мерки през 1658 г., като настаняват в този край войски. Това не спряло тайните приготовления на българите. На 5 март 1673 г., след избухването на войната между Полша и Турция (1672), Петър Богдан и др. българи дават отново пълномощно на Петър Парчевич да обиколи европейските държави, като заявяват: "Сега повече отколкото и да било други път народът твърдо стои на старото си желание да се освободи от турците. Виена, Венеция и папата остават пак глухи на българските искания." На 23 юли 1674 г. Петър Парчевич, изморен, изтощен от дългите пътувания и дипломатически мисии по чуждите столици, умира на 62-годишна възраст. Същата година умира и Петър Богдан. С тези двама беззаветни труженици българският народ претърпява голяма загуба, но не престава да се готви от двете страни на Балкана за въстание при удобен момент. Този път, за разлика от по - рано, бил изготвен план за обща българска борба." (стр. 15-16) ²



На снимката: Паметник на Петър Богдан Бакшев в град Чипровци.

Поредният пример, че в българската история има събития, която като цяло са слабо известни, а са достойни за хубави исторически филми.

Марино въстание (1700 г.)
"Не зарасли още раните от въстанието през 1686 г., не прежалили още хилядите жертви, не засъхнали сълзите по очите на майки, сираци, вдовици, не смъкнали още черните флагове и забрадки от турските кланета през 1686 г.*, Търновският край се надига отново и повежда още по - величава борба. Всичко пак закипява: на 10 април 1700 г. в Търново бива свикано общо събрание на водителите и било решено на 25 април да се вдигне въстанието, без да чакат помощ от никого. За предводител бил избран смелият Стоян воевода, син на българската патриотка, вдовицата Мара. На 5 април 1700 г. наистина в Търново избухва така нареченото Марино въстание. Тази българска вдовица на име Мара, окуражена от поражението на турците от австрийци и руси и от започналата Руско-турска война (1698-99), застава начело на въстание и заедно със своя син Стоян (известният в народните ни песни Стоян воевода), воеводата Мирчо Гайтанджията и свещениците от Лясковския манастир - игуменът Софроний и отец Йероним, успяват за няколко години да организират народа и на 25 април повдигат въстание. Още от първия ден въстаниците завладяват селищата между Търново, Габрово и Балкана. Мирчо воевода се присъединява с 1 500 души въстаници. Изпратеният от Търново арапин Изедин бей да потуши въстанието бива разбит. Въстаниците разбиват турските войски и по другите места и когато се събират голямо число, те потеглят към Търново да превземат гарнизона и складовете с оръжие, за да се въоръжат по-добре. В това време балканските постове съобщават, че от Южна България настъпва силна турска армия под началството на Кърджи Омер паша, и въстаниците се връщат да бранят Шипченския проход. Те задържат дълго време турската войска, но бойните им припаси скоро привършват и те биват разбити. Народът е възпял подвизите на тия герои начело със Стоян и Мирчо воеводи в чудно хубави народни песни, които се пеят и до днес; а дядо Славейков, използвайки спомените и легендите за Мара воеводка и за други жени хайдути в този край, възвеличава техните подвизи в героичната си поема "Бойка войвода"." (стр. 18-19) ²

"Въстанието било планирано за деня на св. Константин и Елена (21 май 1700), но поради донос на фанариотите до цариградския патриарх и от негова страна до властите последвали арести и то избухнало по-рано. Въстаниците затворили проходите и първият опит на турските войски да ги преминат завършил с неуспех. Отстъпващите турци били нападнати от конницата на Мирчо войвода, който събирал бунтовници в Хасковско. Търновският бей Ара Иззедин изпратил като шпиони 400 преоблечени турци и гърци, които се представили за подкрепление от Търново. Част от тях успели да избягат и докладват за броя и въоръжението на бунтовниците. Въстаниците били притиснати от север и юг. Докато, стреснати от първия неуспех, турците изчаквали, Мирчо внезапно нападнал северните войски и ги разбил. В това време обаче от 400-те се измъкнал шпионин и съобщил на командващия одринския еничарски корпус Кърджали Омер паша, че боят е започнал. Последвало нападение от юг и въстаниците били разбити. Мара (Мария/Ирина) била заловена в една воденица и пребита до смърт. Не е ясно какво е станало с другите водачи – Стоян, Мирчо и игумена на Петропавловския манастир Софроний." ³


И нещо допълнително, свързано пак с този най - мрачен и най - дълъг период от родната история.
Наскоро научих от два източника, че Ловеч е паднал под турско робство цели 50 години след краха на Видинското царство! До преди 3-4 години не знаех, че е имало български земи, които са останали свободни десетилетия след завладяването на Търново и Видин. Тогава разбрах, че е имало български владения и след 1400-тната г., но не подозирах, че някои от тях са се запазили толкова дълго! Пример и то не единствен в това отношение е споменатият град в който е властвал цар Иван Александър по времето, когато все още е бил деспот.

"През XIV век Ловеч е владение на деспот Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Кераца Петрица. През 1331 г. Иван Александър е избран за български цар. По негово време в околностите на града е построен и функционира като книжовно средище манастирът „Рождество Богородично“, наричан още „Ястреб“. Около 1324 – 1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир, втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб. Ловешката крепост е сред последните завладени по време на османското нашествие. Градът е отбраняван от болярина Станко Косан до около 1446 г."⁴


Бележка:

*"...от турските кланета през 1686 г." - намеква се за погромите, които са последвали след разгрома на Второто търновско въстание.


Ползвани източници:

1.Публикация от 3.11.2018 г. на страницата "Българи" (https://www.facebook.com/bulgarisme/posts/1928518610559578.)

2. "Български въстания и опити за освобождение от турско иго 1393-1878", София, 1943, Йосиф Йосифов. Изследването е преписано на съвременен български език от д-р Николай Иванов Колев (изд. Гута-Н, София, 2017). Повече за четивото: https://historybg2018.blog.bg/history/2018/03/26/pyrvi-opiti-za-osvobojdenie-na-bylgariia-ot-tursko-robstvo.1600914 .

3. "Български въстания през XVIII век" (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_XVIII_%D0%B2%D0%B5%D0%BA .)

4. "Ловеч" (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87?fbclid=IwAR3-B2qiLrn3OgHX4_5_7DI6LkRJqLPrPs4rS5oFOe0s7z1WipfC3xkovJo .)

Ние, българите, трябва да сме вечно благодарни на Бога-Първоизточник, че Е вложил в нас, като народ-будител, Своят Дух, който нищо не е в състояние да пречупи и подчини!