Лудост

Викнах те, майсторе, къща насред село да ми вдигнеш
- като я зърнат селяците, чак до зори да не мигнат,
както са пусти душите им, тъй да са чашите пълни,
да ме заплюят мъжете, а пък жените - прокълнат...

Искам прозорците, майсторе, да ги направиш широки
минеш ли, да те погледам. Нали съм зеленоока
да ме обикнеш, майсторе, ще ти направя магия.
Като вълчица жена ти насред мегдана да вие,

и да се кръстят старците, и да ме плашат с бога -
мога без бога, майсторе, само без тебе не мога -
че ми е пусто в къщата, а пък в градината - суша.
... Като те виках, майсторе - луд ли бе, та ме послуша?