Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
16.08.2019 10:16 -
Да простиш убийство
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 644 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.08.2019 20:37
Прочетен: 644 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 16.08.2019 20:37
Целта на публикацията (явяваща се нещо като продължение на онази за 14-те мита за прошката) не е да призовавам към прошка за убийство. Не мисля, че съм достатъчно извисен духом, за да мога да простя убийство. Макар че не винаги нещата, които хората мислят са реални. Човек понякога може да направи повече, отколкото е предполагал, че може. И все пак се надявам да не ми се налага да прощавам чак такова нещо... Целя да покажа следното: щом като има хора способни да простят дори убийство, значи другите хора може би са способни поне да простят по - дребни неща за свое собствено добро. Желая и да дам пример до какво себенадскачане и до каква духовна трансформация би могъл да доведе стремежът към божественото (в случая намерил форма на изява в отдаденост на християнската религия).
Ето и историята, която искам да споделя.
"Видях го по време на литургия в Мюнхен - него, бившия есесовец, който стоеше на пост пред помещението с душовете в центъра за обработка на новопристигнали в концентрационния лагер Равенсбрук. Беше първият от истинските ни тъмничари, когото срещах. Внезапно всичко се завърна пред погледа ми - мъжете, които ни се подиграваха, купищата дрехи, изкривеното от болка лице на Бетси.
Докато хората излизаха от църквата, той се приближи към мен, целият озарен и сияещ и рече : "Толкова съм ви благодарен за посланието, госпожице. Да повярвам, че, както вие казахте, Той е измил греховете ми!"
Беше протегнал към мен ръка да ми поблагодари. И аз, която толкова често бях проповядвала пред хората от Блумендал нуждата да простим, притиснах ръце към тялото си."
Докато гневните, отмъстителни мисли бушуваха в съзнанието ми, осъзнах, че върша грях. Исус Христос е умрял на кръста за този човек; нима можех да искам повече? Господи Исусе, започнах да се моля аз, прости ми и ми помогни да му простя.
Опитах се да се усмихна, опитах се да надмогна себе си и да му подам ръка. Не можех. Не усетих нищо, дори и най - лека искрица топлота и милост. Отново отправих мълчаливата молитва. Исусе, не мога да му простя. Дай ми Твоето всеопрощение.
Когато поех ръката му, се случи нещо невероятно. От рамото през цялата ми ръка, по дланта ми към него сякаш заструи поток, а в сърцето ми се пробуди такава любов към този чужд човек, че почти ме замая.
И така, открих, че изцелението на света се крепи не на това, че ние прощаваме, нито на това, колко сме добри, а на това, че Той прощава и е добър. Когато Той ни учи да обичаме неприятелите си, с тази заповед той ни дарява самата любов."
(Откъсът е от книгата "Скривалището" с автори Джон и Елизабет Шерил. Препечатан е в книгата "Как да простим, като не знаем как" на Джаки Бишъп и Мери Грант).
Християнино, oтречи се от светски модели...
3-ти март и омразата в сърцето
(3) Съвременност и „демодирани” 6 от 10-...
3-ти март и омразата в сърцето
(3) Съвременност и „демодирани” 6 от 10-...