Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
30.04.2020 22:45 -
Филмът "Цар Калоян"
Автор: hranislav
Категория: История
Прочетен: 1522 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2020 22:45
Прочетен: 1522 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 30.04.2020 22:45
Търсейки признание на титлата си, цар Калоян се обръща към Рим - един от световните центрове на християнството. Сключената уния с римската църква е представлявала признаване на върховенството на папата, съчетано със запазване на православните ритуали.
Дори авторитетът на "светия отец" (както е наричан), който авторитет тогава е бил и много по - силен в условията на папоцезаризъм (духовното начало с първенство над светското начало) не е бил достатъчен за да възпре властовите амбиции на настанилите се в Цариград западноевропейски рицари. Често човешките щения се оказват по - силни от коя да е човешка власт. Преди превземането на столицата на Византия, рицарите от Четвъртия кръстоносен поход получават предложение за помощ от Калоян, което е било доста впечатляващо като за онази епоха - 100 000 войници.
Събитията от онова време са пресътворени във филма "Калоян".
"„Калоян“ е български игрален филм (драма, исторически) от 1963 година на режисьорите Дако Даковски и завършен от Юри Арнаудов, по сценарий на Дако Даковски, Антон Дончев и Димитър Мантов. Оператор е Емануил Пангелов. Музиката във филма е композирана от Найден Геров. Филмът е заснет със съдействието на поделения от Народната армия на Обединените ТКЗС в Коларовградски и Варненски окръзи на населението на градовете Луковит и Сливен" (Уикипедия)
Ролята на владетеля се изпълнява от 84-годишния днес актьор Васил Стойчев. Това е била и първата му роля в киното.
Някои реплики от филма.
- Вълкан е избягал със златото. Поругал е твоята грамота. Сега ромеите ще се смеят. Вижте колко е богат българският цар и свещниците си дава. Страхливци сме ние, страхливци! С бой трябва да вземем Варна, а не крепости да строим!
- Ами маджарите?! Куманите бягат! Манастър е дошъл за помощ.
- Какво...? Подушил е значи вълкът, затова бяга.
- Нека бягат! Да се очисти земята ни от страхливците! Не вярват в силите на хората ни! Мислят, че съм слаб!
- Мислят, че царството ни загива.
- Не само свещниците, ами и коня си ще дам. Самият аз като свещ ще изгоря, ала земята ни ще пребъде!
Из разговор между протостратор Милат и цар Калоян
..........................................................................................................
Кардинал: "Щом Калоян види ръцете си развързани той ще удари ромеите, за да освободи своите земи. Между Дунав и Егея трябва да се водят битки, когато воините на светия папа тръгнат на кръстоносен поход. Помни, земите между Дунав и Егея са като тая врата! Те водят към неизброими съкровища и слава за светия престол. Две царства пазят тоя път - българи и ромеи. Съюзят ли се, няма път за кръстоносното воинство. Затова...никога, никога съюз между българи и ромеи! За по - голяма слава на Господа."
Клипът, който прикачих представлява добро съчетание от визуални материали и музика. Кадрите са от игралния филм за владетеля.
Не веднъж съм си мислел за това, че ако развитието на страната ни след 1989 г. беше много по - добро щяха да се появят много повече игрални филми на историческа тематика през демокрацията, отколкото са се появили реално. И че е жалко, че се е стигнало до пълно прекъсване на практиката да има такива кино творения (но то като има недостиг на пари за по - базисни нужди, от къде да има пари за кино...). В последните години взеха отново да се създават исторически филми, но дори толкова години след създаването на едновремешните не може да се достигне тяхното качество, техният мащаб. А определено не са се изчерпали темите за добри игрални исторически филми посветени на събития от българската история (навярно поради липса на достатъчно силна реклама и поради липса на достатъчно силно лоби Холивуд досега не е направил някоя скъпа продукция за личност от историята ни).
Видеофайл № 2 в публикацията е самият филм.
Дори авторитетът на "светия отец" (както е наричан), който авторитет тогава е бил и много по - силен в условията на папоцезаризъм (духовното начало с първенство над светското начало) не е бил достатъчен за да възпре властовите амбиции на настанилите се в Цариград западноевропейски рицари. Често човешките щения се оказват по - силни от коя да е човешка власт. Преди превземането на столицата на Византия, рицарите от Четвъртия кръстоносен поход получават предложение за помощ от Калоян, което е било доста впечатляващо като за онази епоха - 100 000 войници.
Събитията от онова време са пресътворени във филма "Калоян".
"„Калоян“ е български игрален филм (драма, исторически) от 1963 година на режисьорите Дако Даковски и завършен от Юри Арнаудов, по сценарий на Дако Даковски, Антон Дончев и Димитър Мантов. Оператор е Емануил Пангелов. Музиката във филма е композирана от Найден Геров. Филмът е заснет със съдействието на поделения от Народната армия на Обединените ТКЗС в Коларовградски и Варненски окръзи на населението на градовете Луковит и Сливен" (Уикипедия)
Ролята на владетеля се изпълнява от 84-годишния днес актьор Васил Стойчев. Това е била и първата му роля в киното.
Някои реплики от филма.
- Вълкан е избягал със златото. Поругал е твоята грамота. Сега ромеите ще се смеят. Вижте колко е богат българският цар и свещниците си дава. Страхливци сме ние, страхливци! С бой трябва да вземем Варна, а не крепости да строим!
- Ами маджарите?! Куманите бягат! Манастър е дошъл за помощ.
- Какво...? Подушил е значи вълкът, затова бяга.
- Нека бягат! Да се очисти земята ни от страхливците! Не вярват в силите на хората ни! Мислят, че съм слаб!
- Мислят, че царството ни загива.
- Не само свещниците, ами и коня си ще дам. Самият аз като свещ ще изгоря, ала земята ни ще пребъде!
Из разговор между протостратор Милат и цар Калоян
..........................................................................................................
Кардинал: "Щом Калоян види ръцете си развързани той ще удари ромеите, за да освободи своите земи. Между Дунав и Егея трябва да се водят битки, когато воините на светия папа тръгнат на кръстоносен поход. Помни, земите между Дунав и Егея са като тая врата! Те водят към неизброими съкровища и слава за светия престол. Две царства пазят тоя път - българи и ромеи. Съюзят ли се, няма път за кръстоносното воинство. Затова...никога, никога съюз между българи и ромеи! За по - голяма слава на Господа."
Клипът, който прикачих представлява добро съчетание от визуални материали и музика. Кадрите са от игралния филм за владетеля.
Не веднъж съм си мислел за това, че ако развитието на страната ни след 1989 г. беше много по - добро щяха да се появят много повече игрални филми на историческа тематика през демокрацията, отколкото са се появили реално. И че е жалко, че се е стигнало до пълно прекъсване на практиката да има такива кино творения (но то като има недостиг на пари за по - базисни нужди, от къде да има пари за кино...). В последните години взеха отново да се създават исторически филми, но дори толкова години след създаването на едновремешните не може да се достигне тяхното качество, техният мащаб. А определено не са се изчерпали темите за добри игрални исторически филми посветени на събития от българската история (навярно поради липса на достатъчно силна реклама и поради липса на достатъчно силно лоби Холивуд досега не е направил някоя скъпа продукция за личност от историята ни).
Видеофайл № 2 в публикацията е самият филм.
Няма коментари
Търсене