""Развитието на човешкия ум е все още голямо приключение, в много отношения - най - великото приключение на земята." (Нормън Казинс)

Смехът

Преди много години на Нормън Казинс била поставена диагноза "безнадеждно болен". Лекарите му давали още шест месеца живот. Шансът да се възстанови бил едно на петстотин.

Той разбрал, че притеснението, депресията и гневът през живота му са допринесли и, разбира се, помогнали да причинят болестта. "Ако болестта може да се причини от негативност, то положителното отношение към живота не би ли могло да създаде добро физическо състояние?" се чудел той.

И решил да експериментира със себе си. Смехът бил една от най - положителните дейности, които познавал.

Той взел под наем всички комедийни филми, които познавал. (Това се случило преди нахлуването на видеоапаратите, така че той е взимал под наем самите филми). Четял, а понякога негови приятели му четели смешни разкази. Помолил ги да му се обаждат, когато някой каже, чуе или направи нещо смешно.

Болките му били много силни. Не можел да спи. Той констатирал, че ако цели пет минути се смее, болките се облекчавали за няколко часа и тогава заспивал.

Казинс се възстановил напълно от болестта си. Днес той е жив и е добре. (Неговото излекуване е описано подробно в книгата "Анатомия на една болест".) Той приписва заслугата за оздравяването си на способността си за визуализация, на любовта на семейството и приятелите си и на смеха.

Някои хора мислят, че смехът е "загуба на време". Това е лукс, казват те, фриволност, нещо, на което човек може да се отдава твърде рядко.

Нищо не е по - далече от истината. Смехът е важен за нашето равновесие, за нашето добро състояние, за нашата жизненост. Ако не сме добре, смехът ще ни помогне да се подобри състоянието ни. Ако пък сме добре, смехът ни помага да продължим да се чувстваме добре.

"Винаги съм отправял към Господ една-единствена, но съвсем кратка молитва: "О, Боже, направи враговете ми смешни." И Бог чу молбата ми." (Волтер)

След като Казинс подготви почвата чрез субективния си труд, научни проучвания показаха, че смехът има лечебен ефект върху тялото, ума и емоциите.

Следователно, ако обичате да се смеете, правете го винаги когато можете. Ако не обичате смеха, то тогава си пийте лекарството, но все пак - посмейте се.

Използвайте всичко, което ви кара да се смеете - филми, плочи, книги, анимационни филми, вицове, приятели. Позволявайте си смях - продължителен, на висок глас - винаги когато нещо ви се стори смешно. Хората край вас могат да си помислят, че сте чудак, но веднага или след време и те ще се присъединят към вас - дори ако не знаят за какво се смеете.

Някои болести могат да бъдат заразни, но никоя не е така заразна като лекарството - смехът."

Откъс от "Лошите мисли са лукс, който не можем да си позволим" (стр. 282-285), изд. "Просвета", София, 1995 г. Автори: Джон-Роджър и Питър Макуилямс.