Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2020 19:30 - За някои глаголи и завистта
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 548 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 22.05.2020 20:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image


image

В немския език съществува глагол
["gœnən]*, за който по принцип е трудно да се обясни на български какво означава. Гугъл Преводач превежда думата като "отпускане". Глаголът ["gœnən], означава нещо обратно на "завиждам". Може да се преведе като: "не завиждам на някого, когато той се радва, когато той има успехи, когато той може нещо добре, дори и аз да не се радвам, да нямам успехи и да не съм се научил още да правя съответното нещо; позволявам му, допускам той да се радва и от това и аз изпитвам нещо положително; нещо като радостта от осъзнатото незавиждане, чувство на вътрешна широта и щедрост към другия; желая, пожелавам от сърце някому нещо; радвам се на нечий успех." "Ich ["gœnən] ihm den Erfolg" - радвам се на успеха му, не завиждам на успеха му.
Замисляйки се за това, с каква дума би могъл на български да се преведе този немски глагол, се сетих за: "Завиждам ти благородно" и "блазе ти". Тяхното значение, донякъде е обратно на "завиждам ти (със злоба), но не са възможно най - точните преводи...За блазе пише в Тълковен речник, че е завиждане (в съчетание с определени местоимения), но все пак се използва за изразяване на позитивна емоция. 
Продължавайки да мисля, ми дойде на ума думата "сърадвам". "След като имаме състрадавам, защо да нямаме и сърадвам", помислих си. Синоними на сърадвам са: споделям радостта, облажавам, честитя. Смятах, че никога не е съществувала в езика ни тази хубава дума и че аз съм я измислил...Да, ама не. Човек понякога открива топлата вода. Та и аз така. След като направих справка, установих че сме имали такава дума в езика ни. Колко често употребявана - не зная (прочетох, че е бил много използван този глагол). Но явно по - често от сега, щом е присъствала в речници...
Глаголът "сърадвам" не само, че е съществувал много преди да ми дойде на ума, ами даже са го изхвърлили от "тритомния речник на българския език, издаден от БАН в средата на двайсети век", защото "ние се изменихме и престанахме да се радваме на радостта на другите." ("Глаголът "сърадвам" изхвърлен от речника ни": https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/248219 ). От написаното в цитирания материал ще излече, че преди 60 години, сърадването в България е било много повече от сега.

Донякъде е смешно това изхвърляне на "сърадвам" от речниците с оглед на факта, че често се твърди, че в България много се завижда. Не знам дали не е мит донякъде това, че в България се завиждало повече, отколкото в много други държави по света. Но пък ако нямаше много завист, едва ли щеше твърдението за завистливостта българска да е толкова употребявано.
В Уикипедия, за завистта пише следното: "Завистта е емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Тя е свързана с желанието или да притежаваш това, което другите имат, или да желаеш те да го загубят. Може да е пасивна или агресивна. Също така завистта е тясно свързана с чувството на ревност. Представлява един от седемте смъртни гряха в християнството.
Аристотел дефинира завистта като "мъката, причинена от благосъстоянието на други", докато Имануел Кант дава определението "нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие защото е засенчено от това на другите по причина на стандарта за сравнение".
В някои култури завистта се свързва със зеления цвят. На български например съществува израза "Позеленя от злоба". Счита се, че този израз е навлязъл в употреба от пиесите на Шекспир "Отело" и "Венецианският търговец", където писателят употребява съчетанието "зеленоока ревност" (green-eyed jealousy)."

Завистта е най - вече плод на това, че човек не цени себе си достатъчно (евентуално и го мързи да се труди за постигането на определен желан от него резултат). Следователно - мисли си, че другият има нещо, което той самият не може да има. И вместо да работи по това да го има, завиждащият изпитва или дори проявява агресия към онзи, който притежава съответното нещо. 
Според мен, завистта като явление, по принцип е свързана не само със себеподценяване. Ако аз имам 10 милиона евро и съм ги спечелил с труд и умения, а друг има 20 милиона (и да речем също са придобити честно), тук няма подценяване. Едва ли някой успял да спечели 10 милиона евро ще страда от липса на увереност, че може да спечели 20 милиона. Или ако има подценяване, то не е единствен, и не е главен фактор за наличието на завист към по - богатия от теб. Главният фактор в описания пример е... алчността.
Когато човек се радва за нещо, за нечии успехи, за нечия удовлетвореност от живота - той посява семена за своето собствено щастие. А когато завижда за това, че някой друг е постигнал нещо, че е щастлив - със завистта си завиждащият ще нарани самия себе си, защото ще посее семената на своето нещастие. 
Дадена дума, изхвърлена от речниците или не, не е забранено да бъде използвана. Ако сърадването в България стане много повече, отколкото сега - предполагам думата "сърадвам" ще се завърне в речниците kr на бял кон (и то не само в писаните). Дай Боже някой ден да стане масово използвана. Колкото повече си сърадваме, толкова повече радост ще има в родината ни.

Ако приемем, че е имало време, в което българите макар и по - бедни от сега, много по - често са си сърадвали, защо според вас се е стигнало до там, че завистта да стане много повече отколкото е била някога, и глаголът сърадвам да бъде изхвърлен от ежедневието ни? Със сигурност, живялите ни преди 100 - 200 и т.н. години предци, не са били по - заможни от нас. Говоря като цяло. По - завистливи ли сме днес и ако да - защо?

Бележка:
*["gœnən] - blog.bg не поддържа всички знаци нужни за изписването на немски език на съответната дума и заради това употребих транскрипция. Не се осмелих да я напиша с български букви..., защото не съм напълно сигурен как трябва да бъде сторено... Който може и желае, нека ми съдейства, моля.






Гласувай:
4



1. perezagruzka - Не завиждам...
21.05.2020 19:56
Не завиждам поради простата причина, че мен няма с какво да ме купиш))) Пари, коли, жени, къщи - всичко е преходно и материално. За мен не е важно другият да е зле. Когато нещо ми хване окото гледам да го направя по-добре за себе си, да го усъвършенствам, в това се състои прогресът. Добрият човек не би трябвало да завижда - това е невъзможно и нелогично, ако завижда, то той не е добър човек. А вярвам, че в България добрите хора преобладават. Народа наистина се е овълчил, положението не е добро, но да го наречем завистлив е твърде пресилено...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 374117
Постинги: 405
Коментари: 448
Гласове: 1141
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930