Християнството учи да обичаме враговете си и да се молим за тях. В други статии съм обяснявал смисъла на този съвет. /05.09.2021 г.: Мисля, че и тук поне отчасти ще стане ясно какъв е смисъл от това наглед нелогично поведение и глупаво според някои поведение./

Ев. на Матей, гл. 5: 

Това да се молим за враговете си и да ги обичаме, не е никак лесно...Особено второто...Но колкото по - хубаво е едно нещо, толкова по - трудно се получава. Лошото лесно се прави. Възходящото развитие е по - трудно от деградацията: така е в живота. Именно трудността на постигането на тази духовна висота (не само да се молиш за враговете, но и да ги обичаш) е една от причините да приемам идеята за прераждане. Защото за постигането на това, един живот не стига според мен.

Подобни съвети има и в други учения. Цитирам откъс от книгата "Как да излекуваме болестта си”,  Луиз Хей: "Ако някой ви безпокои на работата, благословете този човек с любов всеки път, когато мислите за него.

ВЪПРЕКИ ЧЕ НЕ НИЕ ГО ИЗБИРАМЕ, ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЧЕ ВЪВ ВСЕКИ ОТ НАС ИМА НЕЩО ОТ ХИТЛЕР И ОТ ИСУС ХРИСТОС.

Ако този човек е прекалено критичен, представете си го такъв, който хвали всички, ако е жесток, кажете си, че е нежен и справедлив. Ако вие виждате в хората само добро, то тогава той/тя именно на вас ще покаже прекрасните си качества независимо как се държи с другите."

Не знам дали е възможно човек да вижда единствено доброто в хората и ако да - доколко е нормално това, но ако не можем да виждаме само добро в хората, то поне бихме могли да се опитваме да виждаме главно доброто, на него да обръщаме по - голямо внимание в мислите и думите си, да търсим доброто в хората. Ако и се опитваме да сме добри с тях, това е още една предпоставка (освен изброените в предното изречение) и те да се държат добре с нас.

/05.09.2021 г.: Не е възможно човек да вижда само доброто в хората, а и не е необходимо. Същественото е на какво и в каква степен отдаваме своите време, мисли и сили. Важно е какво и как виждаме, но е важно и как го тълкуваме, какви реакции предизвиква то в нас./

Днес попаднах на тази духовна техника от тибетската религия Бьон (Бон). Може да се използва както във връзка с врагове, така и с хора, които не целят да ни навредят, но и проявите им не ни се отразяват добре... Пояснението в скоби е на жената споделила информацията във Фейсбук.

"Какво е определението за труден човек?

Според тибетската Бьон традиция: Труден човек е някой, който стоварва емоционалната си енергия върху Вас; кара Ви да се чувствате потиснати, застрашени и беззащитни. Труден човек е някой, който Ви преследва или препречва пътя Ви в живота. Труден човек е някой, който се опитва да ви причини емоционална или физическа вреда, или да засегне репутацията Ви. Труден човек е някой, който се опитва да отнеме Вашата собственост, богатство или творчески заслуги.
(Според мен, определението има доста общо с това, което съм чела за енергийния вампиризъм и смятам, че упражнението може да се прилага и в този случай. Все пак, това е личното ми мнение )

Понякога е лесно да се справите с такива хора, но съществува златно правило, че при никакви обстоятелства не бива да им желаете злото. Това, което трябва да им пожелаете е да постигнат себепознание. Можете да насочите мисловната енергия на себепознанието към тях, по такъв начин, че злобата им към вас да изчезне.
*****
ПО 2 ПЪТИ НА ДЕН - СУТРИН И ВЕЧЕР, ПРАВЕТЕ СЛЕДНОТО УПРАЖНЕНИЕ:

Седнете спокойно, съсредоточете се върху конкретния човек и си представете образа му. След това насочете към него следната мисъл, изричайки я НА ГЛАС ТРИ ИЛИ ДЕВЕТ ПЪТИ:

"Нека всички благословения да дойдат върху теб! Нека себепознанието те озари! Искам обратно силата, която си ми отнел, мое право е да я получа! Нека любовта и добрият късмет те споходят сега! Докато изричам тези думи, ти вече не си проблем за мен! Твоята тежка енергия се разсейва и се превръща в мъдрост! Ти гледаш на мен с уважение!" 
Накрая ПЛЕСНЕТЕ С РЪЦЕ ТРИ ПЪТИ МНОГО СИЛНО, за да запечатате заявлението си.
*****
Това упражнение действа много ефективно. Представяйте си го като духовно сритване, което не оставя белези, не причинява болка и Ви дава състрадателен поглед върху ситуацията и въпросния труден човек или хора." (Източник: "Тибетското изкуство на позитивното мислене", Кристофър Хансард; https://www.facebook.com/photo.php?fbid=549335935099981&set=at.151100458256866.28234.100000707390152.1719117698&type=1&theater.)

.........................................................................................

05.09.2021 г.: На принципа съм че враг може да се обича или най – малкото да не се мрази и от разстояние. Не е задължително да търпиш около себе си всеки, който ти трови живота. Както и че може да му удариш юмрук, ако се налага без това да значи, че го мразиш. Руският парапсихолог Сергей Лазарев е писал, че при самозащита е допустимо човек да нарани врага си, дори ако е наложително да го убие! Но че не бива да мрази. Тоест, не бива да замърсява душата си.

Допълвам публикацията и с откъс от книгата „Божествената магия” на Омраам Микаел Айванов.

„Ако хората познаваха законите на Магията, въпреки нещастията, въпреки злополуките, въпреки злобата и предателствата, те биха продължили да гласуват доверие на другите, да ги просвещават и да им помагат, да им разкриват съкровищата на цялата Природа. /Бел. на Х.Х.: Лично аз като цяло нямам сили да правя това нещо и изобщо не съм убеден, че е правилно да продължаваш да помагаш, камо ли да гласуваш доверие въпреки всичко. Просвещаването на бива да е насила, особено към някой който е показал ясно, че не го ще. В Библията е казано „не хвърляйте бисерите си на прасетата”. Ако все пак подобно поведение е правилно, то за него се изискват много големи сили и смелост и си е същинска саможертва в името на Царството Божие. Голям героизъм. Дори само това да изпращаш светли мисли към врага си без той да знае, също не е лесно, особено ако например наскоро ти е сторил нещо лошо. При скорошна ситуация се предполага, че може все още да си в плен на негативни емоции. В един от по - долните текстове мисля, че се касае само и единствено за духовна подкрепа. Духовна подкрепа е да се молиш по един или друг начин за душата на даден човек. Да изпращаш определени мисли с цел да подпомогнеш духовното му пробуждане. Така работиш за изграждането на един по - добър свят. Продължавам с цитирането./

Защото един ден всички същества, които са им причинили зло, ще леят горчиви сълзи, осъзнавайки, че са били на път да унищожат най – големия си благодетел. /Бел. на Х.Х.: Лично мен това не ме устройва особено като компенсация за сторини ми злини, но аз не съм мерило за духовен ръст.../

Да, и когато видят колко подли са били, те не ще могат да си намерят място, където да се скрият, за да се наплачат. /Бел. на Х.Х.: Дори и да не ти се случи докато си в плът, то след смъртта си винаги съжаляваш за лошотиите си. Съвестта ти те мъчи, не може да бъде потискана./ Когато аз разбрах това, аз избрах доверието, Любовта и търпението и дори се старая да подкрепям всички онези, които мислят само как да ми изкопаят гроб, и продължавам да им давам най – доброто от себе си.

В действителност няма по – жестоко същество от един Посветен, защото той е открил най-ужасното отмъщение. Той си казва: „Всички останали си отмъщават чрез критики, обвинения и оръжия, но това просто не върши работа.

Човек може истински да отмъсти на враговете си не като се чуди как да им навреди, а като продължава да им изпраща Светлина и подкрепа, защото един ден, когато те разберат колко подли и неблагодарни са били, просто няма да могат да намерят думи как да се извинят и да поправят грешките си”.

(Стр. 162-163, изд.”Авир”, 2012.)