Литография на Николай Павлович показваща разделената след Берлинския конгрес България

На проведения в периода от 13 юни до 13 юли 1878 г. Берлински конгрес било решено Македония и Одринска Тракия да останат изцяло под властта на султана. Надеждите на стотици хиляди българи за свободен живот претърпели крах. Мнозина били като попарени. Страх и покруса обзели душите им. По време на протеклата месеци по - рано Руско-турска освободителна война, големи маси мюсюлманско население се заселили в споменатите територии. Отделно от това, османската държава била гневна заради претърпяното от русите поражение. За българското население в македонските и одринските краища настанали още по - тежки дни. Издевателствата били всекидневни и повсеместни. Положението станало нетърпимо. Властите кога не искали, кога не можели да се справят с безчинствата. Често самите те били причина за страданията на сънародниците ни.

Българите от Македония изпращали до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестирали срещу решението родните им места да останат в пределите на деспотичната Османска империя. Наред с мирните протести продължавали и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобили организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като Натанаил Охридски, Методий Кусев, Васил Диамандиев и други и на комитетите „Единство“. Започнала подготовка за въстание. На 8 септември 1878 година в Рилския манастир се провело съвещание. На него присъствали Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Османската империя райони се създало местно опълчение, което трябвало да поеме охраната на границата.

На 5 октомври 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков атакувал османския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, османската войска се предала. В плен били взети над 100 войници, включително няколко офицери. Така започнало въстанието, останало в историята като Кресненско-Разложко, още и като Македонското въстание. Противно на очакванията пленените били третирани хуманно и след като прекарали няколко дни под арест, били пуснати на свобода и им било казано, че могат да се завърнат по родните си места. Сто и петнадесет от тях заедно с четирима офицери обаче изразили съмненията си относно качествата на турското правосъдие и помолили да им се разреши да се установят в Княжество България, където всички поданици били равни пред законите без оглед на етнос и вероизповедание. Тяхната молба била уважена и те били изпратени в София. По - късно след дипломатически натиск били върнати в пределите на Османската империя. Допускам, че с оглед многовековните страдания на българския народ, не е липсвало сред въстаналите желание за саморазправа с пленените, но човечността е надделяла. Допускам още и че освобождаването на пленените е свързано не само с хуманизъм, а е и политически ход: да се покаже пред света, че българите не са варвари, а просто хора борещи се за по - достоен живот за себе си и семействата си.

Здравей, Храниславе. България е апетитно място и за предпочитане пред останалите държави, като географско разположение. Заема централно възлово място, което показва, че навремето кан Аспарух е избрал правилно мястот, където е забил меча и е кзал"Тук ще бъде България" Затова при разпределение на земите след войните България е сред най-ощетяваните държави.
Весели празници!

Весели празници, Барин!