Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01 19:41 - Още за ведическата традиция
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 459 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



image
Знакът аум (ом) - символът на индуизма. Смята се, че това е първият произнесен звук във Вселената, който е довел до възникването и.

 

Индуизмът (на санскрит: सनातन धर्म - Санатана дхарма, т.е. „Вечен закон“) е религията, изповядвана от по-голямата част от населението на Индия (над 830 милиона последователи). Индуизмът, наричан още хиндуизъм е религия обхващаща широк кръг различаващи се едно от друго направления: от народния индуизъм и ведизма до направлението бхакти и вайшнавизма. Индуизмът включва също йогическата традиция, както и множество правила за ежедневно поведение, основани на идеята за карма.

„Индиуизъм” е удобен и наложил се във времето етикет, който обаче през 19-ти век западноевропейци прикрепят към един доста сложен и многообразен набор от мисловни системи, чиято сложност не са оценили.  В тази връзка добро е следното сравнение: страничен наблюдател да даде едно-единствено име на множеството християнски секти в Европа и Средния изток в началото на християнската ера.

Освен че няма еднозначно формулирана система от вярвания, индуизмът се е формирал постепенно въз основа на различни традиции и няма единствен основоположник. Най-старите свидетелства за религиозна дейност в Индия датират от къснонеолитната Индска цивилизация между средата на 6-то хилядолетие пр. Хр. и средата на 3-то хилядолетие пр.Хр.


image Вярванията от един по-късен период, между средата на 2-то хилядолетие пр.Хр. и 6-ти век пр.Хр., вече се определят като историческа ведическа религия (религията от ведическия период е известна още като ведизъм, ведически брахманизъм, браманизъм, древен индуизъм, брахманизъм, браманска традиция, ведическа жертвоприносителна традиция).  Ведизмът, както и днешния модерен индуизъм на който той се явява исторически предшественик, се основават на Ведите, най-старата от които, Ригведа, се появява между 1700 и 1100 година пр.н.е.

В началото на V в. пр. Хр. в Северна Индия господства гореспоменатата брахманска традиция и тя остава единствената традиция, осигурила трайно надмощие над обществено-религиозната структура на страната. 
Независимо колко влиятелни са били идеите и практиките на други религиозни традиции в Индия през различни периоди, брахманската традиция е контролирала нормативните критерии.

Брахманите (брамините) от споменатия период са наследници на народа, наречен арии, който се спуснал от Централна Евразия и се установил в Северозападна Индия много векове преди това, донасяйки със себе си своите практики и идеи (това се случило в периода 2000-1500 г. пр. Хр.). Кастата на брахманите се превърнала в пазител на древната арийска традиция. В продължение на доста дълъг период те споделяли една жертвоприносителна, основаваща се върху ритуала религия, чиито свещени детайли внимателно запомняли и запазвали в ритуални "наръчници". Тъй като все още не познавали писмеността, различни родове брахмански жреци - всеки от които внесъл свой принос в ритуалите - отговаряли за устното запазване на материала, свързан с конкретните им ритуални задължения. Те се отнасяли към тази отговорност извънредно сериозно, тъй като вярвали, че ефективността на ритуала зависи от точното му изпълнение. Усъвършенствали се различни видове техники за запомняне и от свидетелствата, които са на разположение в наши дни е направен изводът, че е била постигната доста висока степен на съхраняване на материала. Индия се явява родина на техниките за по - добро помнене.

Приблизително в периода 800-500 г. пр. Хр. ученията, записани в ранните Упанишади, които приписват на знанието върховно значение, били приети и усвоени от брахманската традиция. Към 500 г. пр. Хр. било налице съвместно съществуване на ритуалния и гностичния клон на брахманската традиция (при втория, ритуалите са без значение - акцентът е върху същността на познанието, неговият по - дълбок смисъл).
Изпълняването на ведическите жертвени ритуали имало за цел най - вече постигането на неща от този свят, а не осъществяването на някаква духовна цел, макар на тези ритуали днес да се гледа като на религиозна дейност.

Главната цел на жертвоприношението била да се поддържа космосът на оптималното му ниво - за такова ниво било смятано статуквото (тоест, ведизмът е консервативно учение). Жертвоприношенията се посвещавали на различни аспекти на естествения космически ред - слънцето, дъжда, светкавиците, вятъра и така нататък, а също и на абстрактни принципи като например договора и клетвата. Онези, на които жертвоприношението било посветено, се наричали сборно деви. Рационалният смисъл, който се придавал на деянието е, че ако човек изпълнява правилно жертвоприносителните ритуали, то девите (боговете) ще му го върнат, като изпълняват космическата си функция по възможно най - благоприятен начин. Смятало се, че така се поддържа космичният ред - той по - късно става известен под името дхарма.

Необходимостта от такова поведение била предписана на брахманите от техните наръчници по ритуал. Наръчниците съставят най - ранните части на корпуса с текстове, известни под името Веди, така че можем да ги наречем ведически ритуални наръчници. Тъй като Ведите са смятани за елементи на една безличностна и вечна космическа истина, непритежаваща човешки произход, ведическите жертвени текстове имат статута на първоизточници, на божествени предписания. Всяко нещо, което този корпус с текстове предписва на човека, съдържа собственото си оправдание. То трябва да бъде направено, просто защото трябва да бъде направено (понеже е част от вечната истина). Стремежът към точност с цел постигане на ефикасност бива подсилван от вярата, че правилното изпълняване на всеки ритуален акт е част от космичния дълг на човека.

Жертвените ритуали на арийците били изпълнявани от брахманите от името на онези, които имали както правото, така и задължението да ги наемат за тази цел. Жертвоприношението се извършва на подготвено за целта място, организирано около централен огън или огньове. Под съпровода на изричани, напявани или мърморени думи и звуци и с помощта на специално посветени на целта принадлежности в огъня се изсипват или изливат приношения - варива или масло. Всички аспекти на жертвоприношението - от големината на пространството, в което се организира, до това, което се принася, и до изричаните думи, са предписани в ритуалните наръчници. В древността, арийските жреци са жертвали ориз, млечни ястия, животни. Днес все още се изпълняват ведически жертвени ритуали и те малко се различават от онези, които са се изпълнявали в древни времена.

Освен че предписват физическите ритуални действия, ритуалните наръчници предписват и множество думи и звуци (може обобщено да бъдат наречени формули), които трябва да се изричат, мърморят или напяват по време на жертвоприношението. Тоест, не става дума за някакви произволни слова. Вярва се, че и физическото действие, и звукът допринасят за резултатите от жертвоприношението: и двете са считани за карма. „Карма” е поевропейчена  форма на санскритската дума карман, която буквално означава „действие” (освен физическите действия, издаването на звуци също се приема за „действие”).

Езикът, на който били съставени формулите ползвани по време на жертвоприношения е санскрит. В резултат от това на този език се гледа повече като на едно особено могъщо свещено средство, отколкото като на средство за общуване. На него всъщност се гледа като на представяне в звукова форма на космоса като проявление. Думата санскрит {sa
sktam [səmskr̩t̪əm]} притежава общ корен - кри, k, с думата карма. Представката санс, sas придава на думата значението на "добре-оформен", "добре-изграден". Това намеква за взаимовръзката между правилното произнасяне на санскритските думи и проявения космос, за който те се отнасят.

Една от най - значимите фигури на индуизма е Шанкара (788 – 820 г.). Известен е също като Шанкарачаря или Ади Шанкарачаря („първият Шанкарачаря“, ачаря е титла давана на значими учители в индуизма). Той е индийски мислител, религиозен водач и поет, който реформирал и възродил индуизма, установявайки монистичната философия адвайта веданта като доминираща за своето време в Индия. Това станало посредством многобройни диспути с представители на различни индуистки и будистки секти.

По времето на Шанкара индуизмът  бил в упадък поради разцеплението на безброй секти, както и поради влиянието на будизма и джайнизма. Влиянието на Шанкара спомогнало съществено за възраждането и разпространението на ведическата религия в Индия. Наред с Рамануджа и Мадхва, Шанкара е считан за един от главните ачарии (учители) в индуизма. За негов съществен принос се счита събирането и фиксирането на рзпръснатите многобройни текстове претендиращи да са част от свещената книга Бхагават гита. Установеният от него вариант на Гита е неоспорван и до днес, дори и от опонентите на неговите „бхашя“ (коментари).

 

Източници:

1. "Индийска философия" (изд. "Захарий Стоянов), Сю Хамилтън.
2 .bg.wikipedia.org.
3.
en.wikipedia.org.




Гласувай:
4
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - :-))
29.01 20:46
не, не е станало така, по този начин..
ще ти опонирам по-сериозо в неделя...
Преселението на народите, тръгва от Египет,Ханаан, Шумер и Вавилон, към
Индия, Средна Азия, по нататък Кавказ,Урал, и т н...и, много след това, обратно към
Евразия, Европа, и Близкия изток..
това се случва, след 2 Потоп,последв Ледников период. и след Ядрената война, която Ануннаки/ Елохим
организират против "грешното човечество"..
потърсете и вие
запозната съм из отвътре с една колекция книги..
ще ги дам още веднъж...нали,танчейй
благодаря за Темата, любима ми е..)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 198616
Постинги: 351
Коментари: 391
Гласове: 743
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31