Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. getmans1
13. rosiela
14. sparotok
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. getmans1
13. rosiela
14. sparotok
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
11.07.2023 22:26 -
Щрихи от българското средновековие
Автор: hranislav
Категория: История
Прочетен: 2582 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2023 13:57
Прочетен: 2582 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 12.07.2023 13:57
В стари времена имало традиция владетелите на племена и държави да си разменят подаръци.
За княз Борис Покръстител се знае, че един от даровете, които изпратил на папа Николай I бил мечът с който били посечени 52-та непокорни боилски рода... Не много християнски подарък, но папата не възразил. Все пак това България да бъде в сферата на влияние на западната църква му било важно, та дори и да не е харесал подаръка - не показал. Официалната позиция на Ватикана е, че оръжието е било загубено, което не е в синхрон с обичайната подреденост на римската църква. Борис продължил да засвидетелства чрез дарове почитта си към римските първосвещеници и в следващите години. Дори и след разрива с Римската църква през 870 г. Тогава на извънреден църковен събор в Цариград било взето решение българската църква да бъде под върховенството на цариградския патриарх, а латинското духовенство трябвало да напусне страната.
За цар Симеон Велики има запазени сведения да е получавал подаръци, но няма такива от които да се вижда, че е давал. Проф. Петър Ангелов допуска, че византийските хронисти (за съжаление историята ни е писана основно въз основа на чужди хроники) може умишлено да са премълчавали тези случаи, за да изкарат владетеля ни стиснат.
Допускам, че ако Симеон действително не е правил подаръци, то това е било с цел да покаже превъзходство над своите противници. Чрез предложения за даряване със злато, сребро, земи и скъпи одежди са правени безуспешни опити от страна на византийската дипломация царят ни да бъде отказан от амбицията му да седне на императорския престол.
Възможно е тези оферти поне отчасти да са били възприемани като обидни от Симеон, защото подаръците са били обичайно средство на византийците в стремежа им да усмиряват обкръжаващите ги варварски племена. Тази тяхна политика е давала добри резултати, макар и не винаги, защото понякога въпреки подаряваното са били обект на агресивни действия именно от онези, които трябвало да се въздържат от нападения именно заради даровете.
В своята външна политика, цар Симеон изповядвал философията, че подаръците увеличават любовта и че ако император Роман Лакапин иска да се усилва любовта между българите и ромеите (братя в Христа), то в Константинопол не трябва да скъпят даровете си за българския самодържец и не бива да си искат обратно завладените от него земи и селища.
Мисъл на Симеон гласи, че на притежаващия по-малко му отива да иска от онзи, който владее повече и че е редно да дарява онзи, който е по-богат. В отговор на византийските експанзионистични стремления и в защита на своите, в едно писмо противопоставил формулата: „Българите имат обичай да изискват чуждото и да не дават [своето] . . ."
Аргумент за материалните си езически щения почерпил и от следната християнска идея: "Ако ти отнеме връхната дреха, остави му и ризата си." /Съвременен превод 2004/.
Разбира се императорът изтъквал аргументи защо не бива да удовлетворява Симеоновите желания, като и тук опора в кореспонденцията с отсрещната страна се търсела най-вече в християнската религия.
В защита на идеята, че най-ценните дарове, които човек може да получи не са от материално естество са следните думи от "De pace cum Bulgaris homilia" - "Словото за мира с българите": "Дава един и друг, раздават тирани. Даряват скиптроносци - един мед, други също и обилно сребро, скъпи камъни, одежди, злато, чрез грамоти почести, чрез почетни знаци правдини. Както по своето вещество, така и съобразно с ръката на дарителя тези дарове често дори и вредят, или пък принасят полза, обаче след миг вече не съществуват и изчезват като леките ветрове и като сън както за онези, които дават, така и за получателите. Подател на този дар е и се смята бог и богът на боговете, а това е най-висшият и най-божественият от неговите дарове: А може би това е самият той, съгласно думите: „той е мирът“ и „Месия съм аз, който ти говоря“ и други подобни."
(Авторът на цитирания текст е анонимен. Авторството бива приписвано на патриарх Николай Мистик с когото цар Симеон също е разменял писма, както и на Никита Магистър, Арета Кесарийски и книжовника Теодор Дафнопатес. Словото е произнесено през октомври 927 г. по случай сключването на мир между България и Византия.)
Предвид на факта, че Източната Римска империя се е стремяла да затрие България, аз се съмнявам в искреността на ромейския василевс, а не бих могъл да се закълна и че патриархът е бил съвсем искрен в миролюбието, което е демонстрирал.
Страниците от приложените снимки са част от изследването "Средновековната българска дипломация" (изд. "Парадигма") чийто автор е проф. Петър Ангелов. Чрез кликване върху снимките те се визуализират в по-голям мащаб.
.jpg)
За княз Борис Покръстител се знае, че един от даровете, които изпратил на папа Николай I бил мечът с който били посечени 52-та непокорни боилски рода... Не много християнски подарък, но папата не възразил. Все пак това България да бъде в сферата на влияние на западната църква му било важно, та дори и да не е харесал подаръка - не показал. Официалната позиция на Ватикана е, че оръжието е било загубено, което не е в синхрон с обичайната подреденост на римската църква. Борис продължил да засвидетелства чрез дарове почитта си към римските първосвещеници и в следващите години. Дори и след разрива с Римската църква през 870 г. Тогава на извънреден църковен събор в Цариград било взето решение българската църква да бъде под върховенството на цариградския патриарх, а латинското духовенство трябвало да напусне страната.
За цар Симеон Велики има запазени сведения да е получавал подаръци, но няма такива от които да се вижда, че е давал. Проф. Петър Ангелов допуска, че византийските хронисти (за съжаление историята ни е писана основно въз основа на чужди хроники) може умишлено да са премълчавали тези случаи, за да изкарат владетеля ни стиснат.
Допускам, че ако Симеон действително не е правил подаръци, то това е било с цел да покаже превъзходство над своите противници. Чрез предложения за даряване със злато, сребро, земи и скъпи одежди са правени безуспешни опити от страна на византийската дипломация царят ни да бъде отказан от амбицията му да седне на императорския престол.
Възможно е тези оферти поне отчасти да са били възприемани като обидни от Симеон, защото подаръците са били обичайно средство на византийците в стремежа им да усмиряват обкръжаващите ги варварски племена. Тази тяхна политика е давала добри резултати, макар и не винаги, защото понякога въпреки подаряваното са били обект на агресивни действия именно от онези, които трябвало да се въздържат от нападения именно заради даровете.
В своята външна политика, цар Симеон изповядвал философията, че подаръците увеличават любовта и че ако император Роман Лакапин иска да се усилва любовта между българите и ромеите (братя в Христа), то в Константинопол не трябва да скъпят даровете си за българския самодържец и не бива да си искат обратно завладените от него земи и селища.
Мисъл на Симеон гласи, че на притежаващия по-малко му отива да иска от онзи, който владее повече и че е редно да дарява онзи, който е по-богат. В отговор на византийските експанзионистични стремления и в защита на своите, в едно писмо противопоставил формулата: „Българите имат обичай да изискват чуждото и да не дават [своето] . . ."
Аргумент за материалните си езически щения почерпил и от следната християнска идея: "Ако ти отнеме връхната дреха, остави му и ризата си." /Съвременен превод 2004/.
Разбира се императорът изтъквал аргументи защо не бива да удовлетворява Симеоновите желания, като и тук опора в кореспонденцията с отсрещната страна се търсела най-вече в християнската религия.
В защита на идеята, че най-ценните дарове, които човек може да получи не са от материално естество са следните думи от "De pace cum Bulgaris homilia" - "Словото за мира с българите": "Дава един и друг, раздават тирани. Даряват скиптроносци - един мед, други също и обилно сребро, скъпи камъни, одежди, злато, чрез грамоти почести, чрез почетни знаци правдини. Както по своето вещество, така и съобразно с ръката на дарителя тези дарове често дори и вредят, или пък принасят полза, обаче след миг вече не съществуват и изчезват като леките ветрове и като сън както за онези, които дават, така и за получателите. Подател на този дар е и се смята бог и богът на боговете, а това е най-висшият и най-божественият от неговите дарове: А може би това е самият той, съгласно думите: „той е мирът“ и „Месия съм аз, който ти говоря“ и други подобни."
(Авторът на цитирания текст е анонимен. Авторството бива приписвано на патриарх Николай Мистик с когото цар Симеон също е разменял писма, както и на Никита Магистър, Арета Кесарийски и книжовника Теодор Дафнопатес. Словото е произнесено през октомври 927 г. по случай сключването на мир между България и Византия.)
Предвид на факта, че Източната Римска империя се е стремяла да затрие България, аз се съмнявам в искреността на ромейския василевс, а не бих могъл да се закълна и че патриархът е бил съвсем искрен в миролюбието, което е демонстрирал.
Страниците от приложените снимки са част от изследването "Средновековната българска дипломация" (изд. "Парадигма") чийто автор е проф. Петър Ангелов. Чрез кликване върху снимките те се визуализират в по-голям мащаб.
.jpg)
Тагове:
Интересни факти - Лекарите през среднове...
За българите в Средновековието (4)
© Лъвът по българските земи
За българите в Средновековието (4)
© Лъвът по българските земи
Опааа... Насилствените "тестове за ...
Легендата за Роксана
Най-вредните за обществото, когато негов...
Легендата за Роксана
Най-вредните за обществото, когато негов...
Няма коментари
