Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
24.11.2022 20:42 -
За българите в Средновековието (4)
Противоборството между православната църква и богомилството допринесло за това в Средновековна България процентът на грамотните хора да е по-голям в сравнение със западните общества, където богослужебният език е бил не местният език в съответната страна, а латинският.
"С една дума, църковно-религиозната книжнина, използвана ревностно от духовниците за внедряване на църковно-религиозния светоглед в съзнанието на вярващите, могла да се използва едновременно с това и в обратна посока, т.е. като средство за разпространение на враждебни на църквата схващания. Значението на книгата в започналата се борба е било подчертавано еднакво и от духовниците, и от богомилите. Така в своята "Беседа" Презвитер Козма изрично отбелязва, че всеки християнин трябва да познава и чете "светите книги", за да може да отбива еретическите съблазни и да спаси душата си. "Прочитайте често светите книги, за да погубите своите грехове." "Старайте се да четете светите книги, за да не попаднете във вечни мъки", това са настоятелните призиви на старобългарския писател, решил на всяка цена да разгроми ненавистните еретици. С не по-малка убеденост за ползата от "буквеното слово" били изпълнени и богомилските проповедници. За тях "светите книги" и на първо място новозаветните писания бил оня извор от принципи и аргументи, въз основа на който те защищавали възгледите си и оборвали нападките на противниците си. Евангелията, отбелязва Козма, били непрестанно в ръцете на еретиците и с мисли и цитати, извличани от тях, те се стараели да убедят привържениците си в правотата на своите схващания, уверени, че най-добре познават "книжовните глъбини".
Най-добри познавачи на Стария и Новия завет били, разбира се, богомилите от категорията на т.нар. "съвършени", които се движели непрестанно из цялата страна, за да набират последователи, да внушават, да убеждават. Четенето на "светите книги" било препоръчвано обаче и на обикновените привърженици на богомилството, спадащи към групата на слушателите и вярващите. Както се знае, един от характерните възгледи на богомилите е този, че не е необходимо да има посредници между бога и вярващия и че всеки човек може и трябва не само да се запознае с религиозните истини, но и да се погрижи за спасение на душата си. Те отричали нуждата от специален слой духовници, като казвали, че свещеникът е изобщо излишен. Изрично свидетелствува за това едно известие от средата на XI в., съдържащо се в противобогомилската полемична творба на византийския монах Евтимий от Акмония. Твърдението, че всеки може и трябва сам да се запознае със "светите книги" водело обективно до усилване на интереса към "буквеното слово" и до увеличаване на броя на четящите хора сред различни слоеве от българското общество, които се увличали от богомилските проповеди и се стараели по-добре и по-пълно да навлязат в смисъла и съдържанието на евангелските текстове. Можем с основание да твърдим, че появата и разпространението на богомилството в България дало съществен тласък към създаването на по-тясна връзка между книга и читател, към усилване на обществената функция на книжовните творби. Разбира се, богомилските възгледи били разпространявани и по устен път, чрез живото слово, както ставало това и при разпространението на официалната християнска религия. Наред с това обаче твърде значителна била и ролята на "писменото слово", използвано както от "съвършените богомили", така и от техните последователи."
Източник: „Българинът в Средновековието (Светоглед, идеология, душевност)”, стр. 25-26, изд. „Георги Бакалов”, Варна, 1985 г. Автор: Димитър Ангелов.
Намирам за позитивно това, че богомилите са проповядвали, че човек няма нужда от посредници в стремежа си към Бог, както и че са стимулирали ограмотяването на населението.
Пример за нещо негативно в тяхното влияние, според мен е следното. Също както и други народи, прабългарите и славяните векове наред възприемали своите божества като антропоморфни. Богомилските проповеди за разлика от православните, поддържали този тип възприятие по отношение на божественото (вече в контекста на новата религия). Чрез проповедите им е влязла в народното съзнание представата за Бог Отец като за белобрад дядо в небето. В един богомилски текст Христос бил обрисуван като възмъжаващ юноша, а Светия Дух като евнух с гладко лице. Но все пак става дума за тип мислене, който е започнал много преди появата на богомилите. Освен това, за огромната част от хората, абстрактните философски идеи били нещо чуждо. Те имали нужда от един Бог, който да е по-лесно разбираем и по - близък до техния бит.
"С една дума, църковно-религиозната книжнина, използвана ревностно от духовниците за внедряване на църковно-религиозния светоглед в съзнанието на вярващите, могла да се използва едновременно с това и в обратна посока, т.е. като средство за разпространение на враждебни на църквата схващания. Значението на книгата в започналата се борба е било подчертавано еднакво и от духовниците, и от богомилите. Така в своята "Беседа" Презвитер Козма изрично отбелязва, че всеки християнин трябва да познава и чете "светите книги", за да може да отбива еретическите съблазни и да спаси душата си. "Прочитайте често светите книги, за да погубите своите грехове." "Старайте се да четете светите книги, за да не попаднете във вечни мъки", това са настоятелните призиви на старобългарския писател, решил на всяка цена да разгроми ненавистните еретици. С не по-малка убеденост за ползата от "буквеното слово" били изпълнени и богомилските проповедници. За тях "светите книги" и на първо място новозаветните писания бил оня извор от принципи и аргументи, въз основа на който те защищавали възгледите си и оборвали нападките на противниците си. Евангелията, отбелязва Козма, били непрестанно в ръцете на еретиците и с мисли и цитати, извличани от тях, те се стараели да убедят привържениците си в правотата на своите схващания, уверени, че най-добре познават "книжовните глъбини".
Най-добри познавачи на Стария и Новия завет били, разбира се, богомилите от категорията на т.нар. "съвършени", които се движели непрестанно из цялата страна, за да набират последователи, да внушават, да убеждават. Четенето на "светите книги" било препоръчвано обаче и на обикновените привърженици на богомилството, спадащи към групата на слушателите и вярващите. Както се знае, един от характерните възгледи на богомилите е този, че не е необходимо да има посредници между бога и вярващия и че всеки човек може и трябва не само да се запознае с религиозните истини, но и да се погрижи за спасение на душата си. Те отричали нуждата от специален слой духовници, като казвали, че свещеникът е изобщо излишен. Изрично свидетелствува за това едно известие от средата на XI в., съдържащо се в противобогомилската полемична творба на византийския монах Евтимий от Акмония. Твърдението, че всеки може и трябва сам да се запознае със "светите книги" водело обективно до усилване на интереса към "буквеното слово" и до увеличаване на броя на четящите хора сред различни слоеве от българското общество, които се увличали от богомилските проповеди и се стараели по-добре и по-пълно да навлязат в смисъла и съдържанието на евангелските текстове. Можем с основание да твърдим, че появата и разпространението на богомилството в България дало съществен тласък към създаването на по-тясна връзка между книга и читател, към усилване на обществената функция на книжовните творби. Разбира се, богомилските възгледи били разпространявани и по устен път, чрез живото слово, както ставало това и при разпространението на официалната християнска религия. Наред с това обаче твърде значителна била и ролята на "писменото слово", използвано както от "съвършените богомили", така и от техните последователи."
Източник: „Българинът в Средновековието (Светоглед, идеология, душевност)”, стр. 25-26, изд. „Георги Бакалов”, Варна, 1985 г. Автор: Димитър Ангелов.
Намирам за позитивно това, че богомилите са проповядвали, че човек няма нужда от посредници в стремежа си към Бог, както и че са стимулирали ограмотяването на населението.
Пример за нещо негативно в тяхното влияние, според мен е следното. Също както и други народи, прабългарите и славяните векове наред възприемали своите божества като антропоморфни. Богомилските проповеди за разлика от православните, поддържали този тип възприятие по отношение на божественото (вече в контекста на новата религия). Чрез проповедите им е влязла в народното съзнание представата за Бог Отец като за белобрад дядо в небето. В един богомилски текст Христос бил обрисуван като възмъжаващ юноша, а Светия Дух като евнух с гладко лице. Но все пак става дума за тип мислене, който е започнал много преди появата на богомилите. Освен това, за огромната част от хората, абстрактните философски идеи били нещо чуждо. Те имали нужда от един Бог, който да е по-лесно разбираем и по - близък до техния бит.
Тагове:
