Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
13.04.2020 20:58 -
За православната йога и още
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 1167 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2020 20:59
Прочетен: 1167 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 13.04.2020 20:59
.jpg)
Тази публикация е посветена на исихазма (радикално мистично направление в православието, често отричано от официалната църква).
"Сега в третото хилядолетие, ние в лицето на квантовата физика и науката въобще, строим ядрени колайдери, за да регистрираме и докажем божествена частица, а в X, XI, XII, XIV век е имало отработени съзнания, които са имали в личния си опит визия, пряк докос до божествеността, от която са черпили знания, които ни оставят. Ние работим и усъвършенстваме техническите си приспособления, а исихастите са отработвали психосоматичната си цялост, която е можела да понесе божествената енергия. Колко е голяма разликата в търсенията на съвременния човек съпоставени с потребите на тези великани на духа, отработили душевното си око, с което навлизат в енергетичната творческа тайна на Бога, като категорично разграничават божията енергия от недостъпната за познание божия същност." (Борислав Борисов, Портал 12).
Представям и информация касаеща някои от исихастите, живяли в България.
Въпросното религиозно-философско учение съвсем условно може да бъде наречено "православна йога" (при все че православието заклеймява йогата). Защо пък точно "йога" ще стане ясно след малко.
Йога е възникнала на изток система от физически, умствени и духовни практики, чиято крайна цел е сливането на човека с природата - тоест постигането на хармония между индивидуалната човешка душа и Космическата Душа (Брахман, Ишвара, Бог и т.н.). Произходът на думата йога в санскрит може да се изведе от 3 корена, описвайки 3 различни основни значения:
- първо е значението, произтичащо от преходния глагол юджир - свързвам, обвързвам, съединявам, сливам, обединявам, впрягам
- вторият произход на думата се свежда до значението на преходния глагол юдж - управлявам, контролирам
- третото значение идва от непреходния глагол юдж със значението на концентрация
С времето думата Йога придобива допълнителни значения, често свързани с конкретната практика. Известни са поне 40 значения, в които думата се употребява. Всичко, което е свързано със самоконтрол и концентрация и води до единение с Бога, в определен смисъл е йога. Връщам се на така наречената "православна йога" - исихазма. Думата "исихазъм" произлиза от гръцкото "isychasmуs", а но пък от "isychнa", спокойствие, тишина, уединение). Учението възникнало през 4-7 в. и се възродило в края на 13-14 в. (възраждането му се свърза с имената на Григорий Синаит, Нил Сорски, Григорий Палама). За разпространението му из православните страни, голяма заслуга имал най - известният измежду българските ученици на Григорий Синаит: Теодосий, наречен по - късно Търновски. Във Византия исихасти били наричани онези монаси, които прекарвали живота си в усамотение и молитви. През XIV век, за разлика от предишните векове, исихазмът се превърнал в широко разпространена монашеска практика, а бързо след това и в учение, което си поставяло за цел да възстанови прекъснатата връзка между човека и Бога (подобно на богомилството, което обаче исихастите заклеймявали).
Според исихазма, единението с Бог може да се постигна чрез „пречистване на сърцето” в резултат на усилена молитва и самовглъбяване. За исихастите единението с Бога се изразявало в това, човек да успее да постигне състояние на съзнанието, при което да види Божествената светлина. Това според тях се постига чрез особена исихастка практика. Тя включвала поставянето на тялото в специално положение, задържане на дишането и непрекъснато повтаряне на Иисусовата молитва ("Господи Иисусе Христе, сине Божий, смили се над мене, грешния"). По този начин човек постепенно достига до състояние на блаженство и в края на краищата съзира Божествената светлина - онази, която преди това били в състояние да видят само учениците на Иисус Христос. Практиката напомня на повтарянето на мантри в някои източни учения.
Според едно православно определение исихазмът е "целокупно учение-действие, насочено към придобиването на Светия Дух и обожението на душата и тялото. Това учение-действие засяга всички сфери на човешкия живот". Обожението е същността, практикуването, смисълът, а в есхатологичен план - и крайната цел на християнския живот. Исихазмът е насочен към пречистване от страсти и постигане на висши изживявания, придобиване на Христов ум (т.е. придобиване на Христовото мислене), постигане на хармония на божествените енергии във физическото тяло.
В християнската аскетика методът за умствено вглъбяване, безмълвие и самоконтрол е известен под различни наименования: “умствено дело” /умное делание/, "умна молитва", “сърдечно дело” /сердечное делание/, “сърдечно съзерцание”, умствено съзерцание”, “пазене на ума” и “пазене на сърцето” /сердечное хранение/, “сърдечно трезвение”, или само “трезвение” /трезвение в смисъл на будност, трезвеност, въздържаност/. Също се използват “сърдечно внимание”, “умствено безмълвие”, само “безмълвие”, “сърдечна молитва”, “умствена молитва”, “непрестанна молитва” и други. Всички тези наименования отразяват различни страни на метода, но по същество се отнасят за едно и също нещо. Те посочват или изразяват връзката на метода с ума, сърцето, насочеността на вниманието, характера на умствената дейност или спецификата на молитвата. Именно поради факта, че мълчанието като духовна практика е най-впечатляващата външна проява на метода, а умствената чистота и безмълвието – идеал, практикуващите го през 13-14 век и след това били наричани исихасти. Оттам и цялото направление на съзерцателното монашество в Православието, добило популярност и разпространение по това време, носи името “исихазъм”.
За православните народи в периода XIII - XV ве, исихазмът означавал много повече от едно учение, което се стремяло да осъществи връзка между човека и Бога. Въпреки проповедите си за усамотение и молитва, повечето исихасти били много активни хора, които не се задоволявали само с исихастката практика зад стените на манастирите. Те обикновено пътували много, обикаляли различни манастири, пребивавали в съседни или по - далечни страни, работейки усърдно за задълбочаване на църковните и литературните връзки между православните народи, но запазвайки чувството, че са синове на своите народи. Най - видният привърженик на исихазма в България бил не кой да е, а един от последните ни средновековни владетели - цар Иван Александър (управлявал в периода 1331 г. - 1371г.). През първите години на своето управление владетелят бил дълбоко вярващ, но не и религиозен фанатик. Към средата на 14-ти век монархът бил завладян от исихастките идеи. Започнал да подкрепя исихастите. Особено двама от главните проповедници на учението - Григорий Палама и Григорий Синаит. По онова време исихазмът си бил спечелил позицията на официално учение във Византия.
Докато в Константинопол се водели доста спорове относно правотата на исихазма, българският владетел прегърнал безусловно идеите му. Най - вероятно за религиозния му устрем главна роля изиграла смъртта на двама от синовете му и разводът с първата му съпруга - Теодора Басараб. От друга страна самата обстановка в страната било невероятно наелектризирана. Задаващото се турско нашествие и ужасната чума водели обикновените хора към неверие и към отричане на официалните догми. Такава била картината не само в България, но и в цяла Европа по онова време. Разногласия във връзка с разпространяващите се на Балканите учения не липсвали и в България. Идеологическите спорове в Търновград през 50-те години на века са описани в житието, което константинополския патриарх Калист написал за видния български духовник и исихаст Теодосий Търновски. След като Теодосий заедно с ученика си Роман се преместил в селището Килифарево до българската столица, царят попаднал изцяло под неговото влияние. Преди това двамата аскети живеели в пограничната пустинна област Парория заедно с Григорий Синаит и други техни съмишленици (на границата между България и Византия, около планините Странджа и Сакар). По онова време водените от Синаит и Теодосий парорийски исихасти, помолили българския цар да им построи нова църква и крепост, която да ги защитава от разбойническите нападения, извършвани от турски отряди. Владетелят с радост се отзовал, съграждайки укрепление и храм, и освен това им изпратил пари, добитък и други необходими им неща. За отношението на Иван Александър към исихастите е свидетелствал и Григорий Доброписец в Житието на Ромил Видински. Той отбелязал, че царят "забранил с гняв на многото разбойници и убийци, които имаха обичай да нанасят вреда на божиите раби и молители на всички християни и ги заплашил, че ако не прекъснат тези действия, ще подеме поголовно преследване." Укреплението за жалост не решило трайно проблема на хората от братството и Теодосий бил изпратен отново при царя. След удара на Сюлейман през 1350 г. положението на исихастите обаче станало нетърпимо и те изоставили обителта си, разпръсквайки се в различни посоки, като преди това подпалили кулата, за да не бъде ползвана от нашествениците. След като Теодосий и Роман избягали при Иван Александър, той им построил нова църква и им предоставил една от крепостите охраняващи старопланинския проход "Хаинбоаз". Теодосий основал в крепостта школа (университет), която станала известна като „Школата на Теодосий Търновски“. В школата било събрано голямо духовно братство от българи, сърби, румънци, унгарци и гърци. Теодосий често пътувал до Търново, за да громи различни ереси. По негово желание Иван Александър свикал два църковни събора: през 1450 г. и 1460 г. Сред учениците и сътрудниците на Теодосий в книжовната му дейност бил Евтимий Търновски - последният патриарх на второто българско царство, реформатор на езика ни и бранител на столицата ни по време на злощастната за нас турска обсада през 1393 г. При падането на България под турско робство крепостта-манастир в Килифарево била обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място възникнал сегашният Килифаревски манастир чиито настоящи сгради Колю Фичето построил в 1840 – 41 г.
Ползвани източници:
1. Уикипедия.
2. https://www.portal12.bg/Velikoto-poznanie-na-isihazma-ne-e-v-usvoyavaneto-na-Boga-a-v-slivaneto-s-Nego-VIDEO-.p4562.
3. "Исихазмът – сърцето на Православната църква" (http://www.pravoslavie.bg/.)
4. http://propovedi.org/?p=652.
5. http://azbyka.ru/obozhenie.
6. http://blagini.com/2011/03/исихазъм/.
7. "История за 8 клас", стр. 228-230 (Хр. Матанов, Г. Сотиров, Л. Станчев).
8. "Цар Иван Александър Асен Миротворецът" (стр. 70, 78, 85, 86, 87), проф. Николай Овчаров.
Няма коментари
