Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2021 21:24 - Страници из делата на невидимите помощници
Автор: hranislav Категория: Други   
Прочетен: 1144 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 26.09.2022 21:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

В книгата си "Невидимите помощници", теософа и англикански епископ Чарлз Ледбитър разказва случки от дейността на духовно напреднали същности. Ако не всички, то поне повечето са не ангели, а хора в плът и кръв. Души умеещи да напускат временно физическите си тела и да извършват из света съзнателни астрални пътешествия, стремейки се да помагат на изпаднали в нужда. Работата им е под ръководството на неназовани поименно Учители на които те са окултни ученици. Помощта се осъществява чрез мисловни внушения, които обектът може и да не приеме да следва (те не са налагане на волята на помагача, а са просто вмъкване на мисъл в нечие съзнание, която може да бъде приета или отхвърлена). Помагането се извършва също чрез пълни или частични материализации. Тоест, частично или пълно приемане на човешка форма, която да е видима за очите и/или частично или пълно приемане на форма, която да е осезаема – като това последното позволява да се окаже такава помощ, каквато би се оказала, ако астралният пътешественик се притече да помага с физическото си тяло.

На Ледбитър принадлежи мисълта: „Когато разберем, че животът е безкраен, виждаме нещата в истинските им съотношения. Смъртта вече не е страшният цар на ужаса, а светъл ангел на развитието.“

Долуцитираният откъс е свързан с обяснения, че след смъртта на физическото тяло следва и разпад на астралното тяло. Като времето, което е нужно, за да умре човек и астрално, зависи от качеството на неговата астрална дреха – от това дали е съставена от по – фина или по-груба материя. Това последното пък е следствие от начина по който човек е живял (от качеството на мислите, чувствата, постъпките му, от това доколко материални или духовни са били стремежите му). Ако човек след физическата си кончина ориентира и концентрира по-бързо мисълта си към по – възвишени области на живота, ако по – бързо се отърси от земните влияния, това наред с една по – фина астрална обвивка би му помогнало по – скоро да продължи живота си в по – висши, по – красиви сфери на отвъдното, където да продължи развитието си. Той не би се бавил ненужно из низшите нива на това, което би следвало да представлява за него само временна обител. Много мъртви значително забавят процеса на астрален разпад като се вкопчват страстно в земята, която са напуснали. Опитват се да участват в земните дела.

„Понякога мъртвите се оказват свързани със земята чрез своята тревога. Случва се да се тревожат за неизпълнени задължения или неплатени дългове, но най – често се притесняват за своите съпруги и деца, останали без средства. В такива случаи неведнъж се е налагало преди покойният да се почувства удовлетворен и да продължи пътя си нагоре, помощникът в известен смисъл да действа като негов представител във физическата равнина и от негово име да се грижи за уреждането на делата, които го безпокоят.

Помощник от групата на учениците се опитваше да помогне на нещастен човек, починал в един от западните градове на нашата страна, но установи, че е невъзможно да откъсне ума му от земните неща поради неговата тревога за две малки деца, които смъртта му била оставила без средства за съществуване. Той бил работник и нямал възможност да им остави каквито и да било спестявания. Жена му починала две години по – рано, а хазяйката му, въпреки че била изключително добросърдечна и много искала да направи за тях нещо според възможностите си, била бедна, нямала възможност да ги осинови и крайно неохотно стигнала до заключението, че няма друг изход освен да ги предаде на енорийските власти. Това причинило голяма мъка на покойния баща, въпреки че не могъл да я упрекне, а и не бил в състояние да предложи друго развитие.

Нашият приятел го попитал дали няма роднини, на които да може да повери децата, но бащата не знаел за такива. Той казал, че има по – малък брат, който в тази ситуация на крайна нужда сигурно би направил нещо за него, но бил загубил връзка с брат си преди петнадесет години и даже не знаел дали е жив или мъртъв. Последният път, когато чул за него, той чиракувал при един дърводелец на север и там го смятали за трудолюбив младеж. Ако още бил жив, със сигурност ще да е напреднал много.

Тези указания определено били крайно недостатъчни, но тъй като изглеждало, че отникъде другаде не може да дойде помощ за децата, нашият приятел си помислил, че си струва да направи специално усилие да проследи тази нишка докрай. Взел мъртвия със себе си и започнал търпеливо да издирва брата в посочения град. Той вече бил станал майстор дърводелец и бизнесът му процъфтявал. Бил женен, но нямал деца, въпреки че много искал да има. Изглеждало, че това е подходящият човек за този случай.

Въпросът сега бил как тази информация да стигне до него. За щастие той се оказал толкова впечатлителен, че било възможно да му се покажат насън обстоятелствата около смъртта на брат му и нищетата, в която са изпаднали децата. Това било повторено три пъти, като мястото и дори името на хазяйката били ясно посочени. Той бил силно впечатлен от това повтарящо се видение и сериозно го обсъдил с жена си. Тя го посъветвала да пише на посочения адрес. Точно това той не искал да прави, но бил склонен да замине за западната част на страната, да открие дали там има къща като тази, която бил видял, и ако има, да почука под някакъв предлог. Обаче бил зает човек и в крайна сметка решил, че не може да си позволи да не работи цял ден заради нещо, което би могло да се окаже лишен от всякакви основания сън. След като опитът в тази насока се провалил, решили да опитат с друг опит и един от помощниците написал на човека писмо, в което подробно излагал обстоятелствата около смъртта на брат му и положението на децата и всичко това било точно както в съня. Щом получил това потвърждение, той без повече колебания още на следващия ден отпътувал за посочения град и бил посрещнат с отворени обятия от добросърдечната хазяйка. За помощниците не представлявало никаква трудност да убедят тази добра душа да остави децата при себе си за още няколко дни, в случай че пред тях се открие някаква друга възможност. Оттогава тя се поздравява, че го е направила. Дърводелецът, разбира се, взел децата със себе си и им осигурил щастлив дом, а покойният баща, вече без да се тревожи, с радост продължил своя път нагоре.

Тъй като някои теософски писатели са се почувствали задължени да наблегнат със силни думи върху злините, които толкова често съпътстват провеждането на спиритични сеанси, справедливостта изисква да се признае, че в много случаи с посредничеството на медиума или на някой от присъстващите се извършват добри дела, подобни на тези, които е извършил помощникът в току що описания случай. Затова, въпреки че спиритизмът твърде често е удържал души, които ако не беше той, биха се освободили по – бързо, в негова защита може да се каже, че на други пък е предоставил средства за измъкване и с това е открил пред тях пътя на прогреса. Имало е случаи, когато покойникът е успявал да се яви без чужда помощ на своите роднини и приятели и да им обясни желанията си, но такива случаи, разбира се, са редки и повечето души, които са свързани със земята чрез тревога като тази, за която говорихме, могат да получат удовлетворение само посредством услугите на медиума или на съзнателен помощник.”

Откъсът е взет от „Невидимите помощници” (стр. 81-84), изд. „Шамбала” ЕООД, София, 2007, 2015 г.

Автор: Чарлз Уебстър Ледбитър (1854 – 1934).




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 657734
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1293
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930