Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
12.02.2023 16:34 -
Коментари върху думи на Едгар Кейси
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 1826 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2023 21:14
Прочетен: 1826 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 17.02.2023 21:14
Прилагам откъси от изказвания на американския пророк и лечител Едгар Кейси и коментари към тях.
1. "...постигнатото никога не е е загубено" (416-17).
Тук се има предвид, че нищо което душата е постигнала в своето развитие не се губи, тъй като всяко наше действие оставя отпечатък в нея. Колкото повече повтаряме даден модел на поведение, толкова по - дълбоки корени пуска той в нас и толкова по - вероятно е да го проявяваме и за в бъдеще, тъй като се формира навик, програма за действие. Животът ни в голяма степен се управлява от мисловните шаблони залегнали в подсъзнателната част на нашия ум.
Ако например човек се стреми да подобри здравето си посредством някакви алтернативни способи за въздействие (например молитви) и не успее - това изобщо не означава, че е прахосал времето и силите си. Той ще е работил за усилването на връзката си с Твореца (т.е. за по-пълното осъзнаване и преживяване на тази Свещена връзка). Ще е извършил духовен труд имащ отношение към смисъла на човешкия живот на Земята. Иначе казано, молещият се ще е работил за това Бог да има има по-голямо влияние в неговата душа (без значение дали е осъзнавал това). Ще е работил същевременно и за по-пълно проявление на Божественото в душите на другите хора, защото всички души са свързани, бидейки част от един Божествен Организъм. Работата за Вселенския Шеф не е никога загубено време, никога. Тя е работа за себе си, за близките ни и за цялото човечество. Дори търсещият изцеление да не съумее да срази болестта си чрез молитви, визуализации, самовнушения - това не означава, че изобщо няма да се изцери. Тъй като традиционната медицина би могла да се окаже достатъчно силен фактор за решаването на проблема.
Тук е мястото да припомня едни много популярни думи на Христа: "Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти." (Из ев.на Матей, гл. 6, ст. 19-21).
Иначе казано, инвестициите в Божествената банка не са никога напразни - без значение в колкото окаяно или пък отлично материално или здравословно положение да се намира човек в момента. Те винаги си струват.
Занимаването с духовни практики е свързано с развиването на воля, концентрация, търпение, постоянство, дисциплина, интуиция, въображение, вяра. Все неща, които за разлика от вещите можем да вземем със себе си Отвъд!
2. "...семето, което посееш, става самият теб" (261-15).
Никое наше усилие, колкото и малко да е то, не е безсмислено, защото представлява движение в желаната от нас посока. Никога не е късно човек да започне да взема градивни решения, плодовете от които рано или късно ще събере.
3. "...законът е любов. Законът е Бог. Бог е любов. Бог е законът." (1942-3).
В третия текст се визира кармичния закон (закона за причината и следствието; "каквото посееш, това ще пожънеш"). Ролята на закона на кармата, без значение дали намираме последиците му за добри или лоши, е в това да ни тласка към напредък в духовната ни еволюция. Всичките ни преживявания (били те приятни или неприятни) са уроци, представляващи възможности за духовно усъвършенстване, т.е. за приближаване към Бог. "Ако използваме добре уроците и /бел моя.: уроците на кармата/, тя би могла да се превърне в една от главните предпоставки, с помощта на които най - накрая ще се върнем към любящото единство с Бог." (Из "Можете да си спомните предишните си животи", Робърт К.Смит).
Гореспоменатият божествен закон е механизмът, чрез който всеки човек се среща с всичко онова, което е сътворил с мисли, чувства и дела.
4. "...в каквото и състояние да се намираш, то е по Божия милост; и в него има възможност да се спечели един урок..." (3161-1).
Всичко, което ни сполетява е или по божия воля или по божие допущение. Някои от страданията ни са в плана за нашето развитие, други не са, но всичко което ни се случва е позволено заради факта, че хората сме дарени със свободна воля и заради нашето най - висше благо, което е израстването ни като души.
5. "Бог е в своите небеса и... неговата любов устоява даже и към тези, които са вкоравили сърцата си..." Едгар Кейси (262-33). "...в Отеца няма осъждане, а само любов - и всеки може да намери своя път" (1173-11).
Бог не ни съди и не ни мрази. Ние сами сме свои съдници посредством кармата, която си заработваме. Той изпитва към нас абсолютна любов, която никога при никакви обстоятелства не сме изменя. Никога. Без значение какви грешки сме допуснали. Това е идеалната любов към която ние като души се стремим да развиваме в себе си. Това е любовта, която се опитваме да постигнем в процеса на своето израстване от живот в живот. Ние в същността си сме богоподобни и еднакво добри, но често като мислене, чувстване и действия се разминаваме с тази вътрешноприсъща ни богоподобност. Цел на земния ни път е да ставаме все по - добри изразители на божествената любов, все по - пълно да изразяваме нашата вътрешна богоподобност. Да се превръщаме постепенно във все по-пълноценни божи сътворци в изграждането на един по-добър свят. Все повече да се обогоподобяваме и външно (тоест външното да става все по - точно отражение на вътрешната ни духовна природа). Небесният ни Баща ни обича и е крайно търпелив към нас. Той чака да намерим своята пътека към него и ни подпомага в тези ни усилия.
1. "...постигнатото никога не е е загубено" (416-17).
Тук се има предвид, че нищо което душата е постигнала в своето развитие не се губи, тъй като всяко наше действие оставя отпечатък в нея. Колкото повече повтаряме даден модел на поведение, толкова по - дълбоки корени пуска той в нас и толкова по - вероятно е да го проявяваме и за в бъдеще, тъй като се формира навик, програма за действие. Животът ни в голяма степен се управлява от мисловните шаблони залегнали в подсъзнателната част на нашия ум.
Ако например човек се стреми да подобри здравето си посредством някакви алтернативни способи за въздействие (например молитви) и не успее - това изобщо не означава, че е прахосал времето и силите си. Той ще е работил за усилването на връзката си с Твореца (т.е. за по-пълното осъзнаване и преживяване на тази Свещена връзка). Ще е извършил духовен труд имащ отношение към смисъла на човешкия живот на Земята. Иначе казано, молещият се ще е работил за това Бог да има има по-голямо влияние в неговата душа (без значение дали е осъзнавал това). Ще е работил същевременно и за по-пълно проявление на Божественото в душите на другите хора, защото всички души са свързани, бидейки част от един Божествен Организъм. Работата за Вселенския Шеф не е никога загубено време, никога. Тя е работа за себе си, за близките ни и за цялото човечество. Дори търсещият изцеление да не съумее да срази болестта си чрез молитви, визуализации, самовнушения - това не означава, че изобщо няма да се изцери. Тъй като традиционната медицина би могла да се окаже достатъчно силен фактор за решаването на проблема.
Тук е мястото да припомня едни много популярни думи на Христа: "Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти." (Из ев.на Матей, гл. 6, ст. 19-21).
Иначе казано, инвестициите в Божествената банка не са никога напразни - без значение в колкото окаяно или пък отлично материално или здравословно положение да се намира човек в момента. Те винаги си струват.
Занимаването с духовни практики е свързано с развиването на воля, концентрация, търпение, постоянство, дисциплина, интуиция, въображение, вяра. Все неща, които за разлика от вещите можем да вземем със себе си Отвъд!
2. "...семето, което посееш, става самият теб" (261-15).
Никое наше усилие, колкото и малко да е то, не е безсмислено, защото представлява движение в желаната от нас посока. Никога не е късно човек да започне да взема градивни решения, плодовете от които рано или късно ще събере.
3. "...законът е любов. Законът е Бог. Бог е любов. Бог е законът." (1942-3).
В третия текст се визира кармичния закон (закона за причината и следствието; "каквото посееш, това ще пожънеш"). Ролята на закона на кармата, без значение дали намираме последиците му за добри или лоши, е в това да ни тласка към напредък в духовната ни еволюция. Всичките ни преживявания (били те приятни или неприятни) са уроци, представляващи възможности за духовно усъвършенстване, т.е. за приближаване към Бог. "Ако използваме добре уроците и /бел моя.: уроците на кармата/, тя би могла да се превърне в една от главните предпоставки, с помощта на които най - накрая ще се върнем към любящото единство с Бог." (Из "Можете да си спомните предишните си животи", Робърт К.Смит).
Гореспоменатият божествен закон е механизмът, чрез който всеки човек се среща с всичко онова, което е сътворил с мисли, чувства и дела.
4. "...в каквото и състояние да се намираш, то е по Божия милост; и в него има възможност да се спечели един урок..." (3161-1).
Всичко, което ни сполетява е или по божия воля или по божие допущение. Някои от страданията ни са в плана за нашето развитие, други не са, но всичко което ни се случва е позволено заради факта, че хората сме дарени със свободна воля и заради нашето най - висше благо, което е израстването ни като души.
5. "Бог е в своите небеса и... неговата любов устоява даже и към тези, които са вкоравили сърцата си..." Едгар Кейси (262-33). "...в Отеца няма осъждане, а само любов - и всеки може да намери своя път" (1173-11).
Бог не ни съди и не ни мрази. Ние сами сме свои съдници посредством кармата, която си заработваме. Той изпитва към нас абсолютна любов, която никога при никакви обстоятелства не сме изменя. Никога. Без значение какви грешки сме допуснали. Това е идеалната любов към която ние като души се стремим да развиваме в себе си. Това е любовта, която се опитваме да постигнем в процеса на своето израстване от живот в живот. Ние в същността си сме богоподобни и еднакво добри, но често като мислене, чувстване и действия се разминаваме с тази вътрешноприсъща ни богоподобност. Цел на земния ни път е да ставаме все по - добри изразители на божествената любов, все по - пълно да изразяваме нашата вътрешна богоподобност. Да се превръщаме постепенно във все по-пълноценни божи сътворци в изграждането на един по-добър свят. Все повече да се обогоподобяваме и външно (тоест външното да става все по - точно отражение на вътрешната ни духовна природа). Небесният ни Баща ни обича и е крайно търпелив към нас. Той чака да намерим своята пътека към него и ни подпомага в тези ни усилия.
Тагове:
Как да преодолеем болката, физическото н...
Книгата на пророк Данаил - глава 3
© Как станахме религиозни демократи
Книгата на пророк Данаил - глава 3
© Как станахме религиозни демократи
Честит Национален празник, Българи!
За травеститите и хората!
Действия на ръководителите при емоционал...
За травеститите и хората!
Действия на ръководителите при емоционал...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
