На снимката виждате корицата на изданието от 1984 г.
Първото издание е от 1961 г. и излиза само година след издаването на третата част на трилогията "Самуил, цар български" - дело на Димитър Талев. Тези 4 творби на двамата ни големи писатели идват като отговор от българска страна на политиката по македонизация, провеждана от югославската държава.


ЧАСТ I

ВТОРА ГЛАВА

"И тутакси той предложи на арменеца услугите си - можеше да му разкаже по нещо за всяка сграда или място, което виждаше от хиподрума.
...
Но макар и да бяха застанали един до друг, поетът и войникът виждаха съвсем различни неща. (стр.22)

***

- Плачът ни стига до бога, ала до базилевса* - не - говореше младият арменец. (стр.23)

***

"Злото има много, много дълбоки корени." (стр. 24)

***

"Архангел Михаил е взел душите на целия свят, но грешен ли е той, има ли кръв по ръцете му? Няма! Защото бог му е казал да върши работата си и неговите ръце са чисти." (стр. 25)

***

"От огромните дворци, разположени край водите на Златния рог, от разкошните помещения, които гледаха към цветни градини, към водоеми и водоскоци, Василий беше избрал една стая, чиито прозорци се отваряха към външната стена на двореца, тъй че императорът виждаше пред себе си постлания с плочи вътрешен двор и гол каменен зид. Само изборът на стаята беше достатъчен да изтъкне тая основна черта от душевния облик на може би най-великия ромейски император - една особена душевна сухота, една почти пълна липса на любов, па дори и внимание към всичко хубаво, нежно, женствено, към всичко, което смекчава духа на човека и го прави по-чувствителен и милостив." (стр. 26).

 "Всъщност както Соломоновият трон се издигаше и спускаше от остроумни машини, тъй и зад гърба на императора стояха глутница знатни люде и често той беше не повече от играчка в ръцете им.
Скоро всеки умен император разбираше, че златните тронове и златните дрехи, че безкрайните почести и церемониите, уредени до най-дребните тънкости, че тия правила, които определяха какво да се върши през всеки ден на годината и всеки час на деня и какви одежди да се обличат, като се върши това или онова, не са нищо повече от позлатени вериги, чиито звена се намираха в ръцете на знатните. Десетки императори се бяха задоволявали със своята златна клетка.
Василий Втори, който в края на живота си ще бъде наричан Българоубиеца, не искаше сянката на властта, па била тя и златна, а самата власт. За щастие, имаше още един император, брат му Константин, който оставаше в ръцете на благородниците, както дрехата остава в ръцете на грабителя, докато голото тяло избягва на свобода.
Образите на много известни люде от древността и средновековието са достигнали до потомството неизменни и застинали веднъж завинаги като каменно изваяние.
Понякога вина за тоя неизменен образ носи смъртна маска, която сякаш единствена има сила и право да ни даде завършения човек. Понякога вина носят изображения, описания в книги, легенди дори, понякога е била нужна само една монета. И рядко такъв образ събира в себе си - както кристалната леща събира слънчевите лъчи - най-ярките и важни черти на човека. И никога такъв образ не може да ни покаже най-важното - пътя на човека.
Ромейският император Василий Втори не се роди Василий Българоубиеца." (стр.27)
***
"Трябва да се намерят люде - измежду силните в българската земя - да станат приятели на ромеите. Уви, съветът, който Кекавмен даваше на императора, не беше никак нов, но затова пък изпитан. Тая същата тояга, която отсичаше за българите, той беше изпитал на гърба си. Нима по същия начин ромеите не покориха Армения? По тоя път трябва да се върви и срещу българите, защото българските знатни не са по-добри от арменските знатни.
В сърцата и на едните, и на другите горят едни и същи желания и макар да е минало библейското време, когато първородството се е продавало за блюдо леща, сега родната земя може да се продаде за торба злато. Скъпо ли е? Не е, защото това злато може да се изстиска от покорените земи, а иначе никой не би преброил жертвите, пък и успехът е съмнителен - Кекавмен не каза - несбъден." (стр. 31-32).

Откъси от "Сказание за времето на Самуила", изд. "Български писател", София, 1984 г.

Автор: Антон Дончев.

....................................................

Бележка:

*базилевса - василевса, императора.