Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
09.06.2020 22:12 -
За българската история в чуждата художествена литература
Автор: hranislav
Категория: История
Прочетен: 1861 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.06.2020 23:31
Прочетен: 1861 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 09.06.2020 23:31
Помествам някои любопитни и слабо известни сведения касаещи присъствието на личности и събития от българската история в чужди (главно художествени) литературни произведения.
"Въпреки трагичните за българския народ събития след Чипровското въстание и последвалото го въстание на Карпош в Северна Македония в края на XVII век, българското име е останало живо сред хърватите до невероятна степен. Главен апостол в това отношение е именитият хърватски народен поет, историк и философ АНДРИЯ КАЧИЧ-МИОШИЧ (1704-1760). Вдъхновен от идеите на Прибоевич, на Мавро Орбини и на Витезович за южнославянското единство под името ИЛИРИЧЕСКО, той има най-голяма заслуга, щото чувствата за славянско единство да нахлуят сред народните маси. В своята безсмъртна творба „РАЗГОВОР УГОДНИ НАРОДА СЛАВИНСКАГО" (Венеция, 1756) той всъщност пише поетична история на южните славяни, за да ги вдъхнови по посока на едно по-светло бъдеще. Придържайки се към историческите извори, той пръв на народен език, в духа на народния епос, е възпял миналите събития, и народните гуслари ги пеели по народните събори и празненства. За нашето изложение от значение е фактът, че Качич-Миошич проявил любов и към българския народ, като пръв от всички славянски поети възпял славните събития в българската история в едно време - средата на XVIII век, - когато самият български народ почти нищо не е знаел за себе си в миналото и когато Паисий е дал само първите искри на това познание. Шест години преди Паисиевата история (1762 г. и десетки години преди тя да намери по-широк отзив дори сред самите българи. Качичевата възхвала " на българския народ се разнасяла по Хърватско чрез книгата му и чрез народните гуслари. Вълнуващо и днес звучат думите на Качич: „Българите, бидейки юнаци, витязи и покрити със слава, бяха винаги готови за бой". Те убивали ония свои царе, които изгубвали някоя война, защото „бяха се научили винаги да печелят, но никога да губят". Дори и когато останали без цар [през времето на татарските нашествия], „българите...уповавайки се на своите витяжки сърца удариха върху татарите (навярно времето на Ивайло (к.н.), мнозина изклаха, а останалите плениха". За Качич България е „ВИТЕЖКА БУЛГАРИЯ", т.е. рицарска, земя на витязи. С възторг говори за нейните царе, почвайки от Кубрат (наречен от него „Обрат"! и свършва с Иван Шишман. С особено умиление се спира на ония, които разбивали гърците, разширявали българската държава, побеждавали и жестоко наказвали вероломните византийски императори. Затова любими са му образите на Тервел (у него Тербело), „който беше много мъдър, свободен и вещ на оръжие"; Телериг - „прекрасен витяз и войник"; Кардам (у него Кардан) -"български благородник, витяз и именит воин"; Крум (у него Корун) - „жесток и вещ воин, щастлив в боя...защото винаги побеждаваше, а него никой не можа да победи".
Особено е възхитен от победите му над Никифора, комуто отсякъл главата и от черепа му пил вино. Затова Качич му е посветил цяла поема от 74 стиха. Ето малки откъси от нея:
Похвали се император Никифор в белия град Цариград: ще събера мойта силна войска, ще поробя равна България, ще погубя българския цар майка му ще стъпча с коня си, а жена му ще взема за робиня. Но го постигна лоша съдба: Крум връхлетя от зелената гора като вълк върху белите овце, като сокол сив върху белите гълъби, всички изкла, никой не избяга. Никифора хвана жив и бързо му отрязаха главата и я сложиха на градската стена. Хей, Цезаре! Мир на душата ти!
(Следва описание на пира с позлатения череп на Никифора). Но с голямо чувство на почит и възторг Качич възпява цар Самуила, „който освободи България от гръцките насилия". С умиление описва любовта на Самуиловата дъщеря Косара към зетския княз Иван Владимир, пленен от Самуила, и хвърлен в тъм-ница. В един епос от 160 стиха под заглавие „Песен за крал Владимир" ни рисува и образа на Самуил като нежен баща и благороден човек, с „широко човешко сърце". Ето в превод няколко откъса от поемата, каквато никой наш поет не написа: „Горко плаче Владимир, затворен в тъмницата на българския крал, горко плаче и деня проклина, в който се родил в тоз свят греховен. Но го дочу Косара девойка, дивна щерка на българския крал... Тя го утешава: „Не плачи, затворнико мой клети! Аз на българския крал съм щерка - господаря твой - на Самуила!" - Но Владимир й отвръща: „Остави ме, българко девойко, тъй като ще си загина в тоз зандан на българския крал Самуила - Бог да го убие... Аз съм, сестро, от род господарски, но на българския крал днес роб съм..." Косара отива при баща си и с горещи сълзи и милувки успява да го склони да й даде Владимира за съпруг. Щастлива тя отива при Владимир: „Хайде ставай, кралю Владимире, виж, зове те твоята невяста и на българския крал дъщеря!" „Самуил повиква български терзии, цял го в пурпур и злато облече, блесна робът като слънце жарко" ...И започва сватбата: „Ех да беше някой да погледне Самуила, българския крал, как той топло зетя си целува..." и пр. В отделна епическа песен Качич описва борбата на Самуила с Василий II Българоубиец. В нея порицава безчовечието на византийския император с ослепяването на пленените български войници.
Като изрежда отначало докрай всичките български царе с характеристика за всекиго, той завършва прегледа и възпева на българската история с описанието на трагичната съдба на последния български цар Иван Шишман и брата му Иван Страцимир, които в братската си вражда провалили държавата, и докарали у дома си врага. „Ето, читателю мой, накъде се обърна славата българска и на останалите славянски крале: несъгласието и свадата между братя стана възход на отоманската къща и гибел за славните крале!" Колко съвременно звучат тези думи, сякаш чуваме прочутите отзиви на Гоце Делчев: "...Си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани!..." Колко голямо значение е имало делото на Качич можем да разберем и от думите на хърватския литератор д-р Фердо Николич:..." 1
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
От предаване по БНТ.
Владимир Пенев: "Забележителната личност на хан Крум вдъхновява векове наред великите умове на Европа. В творбите си Монтен и Франсоа Рабле пишат за държавата на Крум като за страна в която няма подлост, клевети и кражби. Хан Крум е прототип на Просперо от "Бурята" на Шекспир. (Бел. моя: В "Буря" на Шекспир е взет сюжет от Самуилова България, с която той е бил частично запознат чрез венецианските хроники.) Един от героите на Грифиус (Германия) и на Корней във Франция." 2
Ползвани източници:
1. "Македония в хърватско-българските взаимоотношения през вековете" (стр. 9-11), София, 1991. Коста Църнушанов. ( Линк за онлайн четене: http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/kosta-curnushanov-makedonija-v.html . )
2. "История BG - Световната популярност на хан Крум".
"Въпреки трагичните за българския народ събития след Чипровското въстание и последвалото го въстание на Карпош в Северна Македония в края на XVII век, българското име е останало живо сред хърватите до невероятна степен. Главен апостол в това отношение е именитият хърватски народен поет, историк и философ АНДРИЯ КАЧИЧ-МИОШИЧ (1704-1760). Вдъхновен от идеите на Прибоевич, на Мавро Орбини и на Витезович за южнославянското единство под името ИЛИРИЧЕСКО, той има най-голяма заслуга, щото чувствата за славянско единство да нахлуят сред народните маси. В своята безсмъртна творба „РАЗГОВОР УГОДНИ НАРОДА СЛАВИНСКАГО" (Венеция, 1756) той всъщност пише поетична история на южните славяни, за да ги вдъхнови по посока на едно по-светло бъдеще. Придържайки се към историческите извори, той пръв на народен език, в духа на народния епос, е възпял миналите събития, и народните гуслари ги пеели по народните събори и празненства. За нашето изложение от значение е фактът, че Качич-Миошич проявил любов и към българския народ, като пръв от всички славянски поети възпял славните събития в българската история в едно време - средата на XVIII век, - когато самият български народ почти нищо не е знаел за себе си в миналото и когато Паисий е дал само първите искри на това познание. Шест години преди Паисиевата история (1762 г. и десетки години преди тя да намери по-широк отзив дори сред самите българи. Качичевата възхвала " на българския народ се разнасяла по Хърватско чрез книгата му и чрез народните гуслари. Вълнуващо и днес звучат думите на Качич: „Българите, бидейки юнаци, витязи и покрити със слава, бяха винаги готови за бой". Те убивали ония свои царе, които изгубвали някоя война, защото „бяха се научили винаги да печелят, но никога да губят". Дори и когато останали без цар [през времето на татарските нашествия], „българите...уповавайки се на своите витяжки сърца удариха върху татарите (навярно времето на Ивайло (к.н.), мнозина изклаха, а останалите плениха". За Качич България е „ВИТЕЖКА БУЛГАРИЯ", т.е. рицарска, земя на витязи. С възторг говори за нейните царе, почвайки от Кубрат (наречен от него „Обрат"! и свършва с Иван Шишман. С особено умиление се спира на ония, които разбивали гърците, разширявали българската държава, побеждавали и жестоко наказвали вероломните византийски императори. Затова любими са му образите на Тервел (у него Тербело), „който беше много мъдър, свободен и вещ на оръжие"; Телериг - „прекрасен витяз и войник"; Кардам (у него Кардан) -"български благородник, витяз и именит воин"; Крум (у него Корун) - „жесток и вещ воин, щастлив в боя...защото винаги побеждаваше, а него никой не можа да победи".
Особено е възхитен от победите му над Никифора, комуто отсякъл главата и от черепа му пил вино. Затова Качич му е посветил цяла поема от 74 стиха. Ето малки откъси от нея:
Похвали се император Никифор в белия град Цариград: ще събера мойта силна войска, ще поробя равна България, ще погубя българския цар майка му ще стъпча с коня си, а жена му ще взема за робиня. Но го постигна лоша съдба: Крум връхлетя от зелената гора като вълк върху белите овце, като сокол сив върху белите гълъби, всички изкла, никой не избяга. Никифора хвана жив и бързо му отрязаха главата и я сложиха на градската стена. Хей, Цезаре! Мир на душата ти!
(Следва описание на пира с позлатения череп на Никифора). Но с голямо чувство на почит и възторг Качич възпява цар Самуила, „който освободи България от гръцките насилия". С умиление описва любовта на Самуиловата дъщеря Косара към зетския княз Иван Владимир, пленен от Самуила, и хвърлен в тъм-ница. В един епос от 160 стиха под заглавие „Песен за крал Владимир" ни рисува и образа на Самуил като нежен баща и благороден човек, с „широко човешко сърце". Ето в превод няколко откъса от поемата, каквато никой наш поет не написа: „Горко плаче Владимир, затворен в тъмницата на българския крал, горко плаче и деня проклина, в който се родил в тоз свят греховен. Но го дочу Косара девойка, дивна щерка на българския крал... Тя го утешава: „Не плачи, затворнико мой клети! Аз на българския крал съм щерка - господаря твой - на Самуила!" - Но Владимир й отвръща: „Остави ме, българко девойко, тъй като ще си загина в тоз зандан на българския крал Самуила - Бог да го убие... Аз съм, сестро, от род господарски, но на българския крал днес роб съм..." Косара отива при баща си и с горещи сълзи и милувки успява да го склони да й даде Владимира за съпруг. Щастлива тя отива при Владимир: „Хайде ставай, кралю Владимире, виж, зове те твоята невяста и на българския крал дъщеря!" „Самуил повиква български терзии, цял го в пурпур и злато облече, блесна робът като слънце жарко" ...И започва сватбата: „Ех да беше някой да погледне Самуила, българския крал, как той топло зетя си целува..." и пр. В отделна епическа песен Качич описва борбата на Самуила с Василий II Българоубиец. В нея порицава безчовечието на византийския император с ослепяването на пленените български войници.
Като изрежда отначало докрай всичките български царе с характеристика за всекиго, той завършва прегледа и възпева на българската история с описанието на трагичната съдба на последния български цар Иван Шишман и брата му Иван Страцимир, които в братската си вражда провалили държавата, и докарали у дома си врага. „Ето, читателю мой, накъде се обърна славата българска и на останалите славянски крале: несъгласието и свадата между братя стана възход на отоманската къща и гибел за славните крале!" Колко съвременно звучат тези думи, сякаш чуваме прочутите отзиви на Гоце Делчев: "...Си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани!..." Колко голямо значение е имало делото на Качич можем да разберем и от думите на хърватския литератор д-р Фердо Николич:..." 1
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
От предаване по БНТ.
Владимир Пенев: "Забележителната личност на хан Крум вдъхновява векове наред великите умове на Европа. В творбите си Монтен и Франсоа Рабле пишат за държавата на Крум като за страна в която няма подлост, клевети и кражби. Хан Крум е прототип на Просперо от "Бурята" на Шекспир. (Бел. моя: В "Буря" на Шекспир е взет сюжет от Самуилова България, с която той е бил частично запознат чрез венецианските хроники.) Един от героите на Грифиус (Германия) и на Корней във Франция." 2
В романа "Кандид" на Волтер се съдържа намек за българо-аварския конфликт от времето на Крум (в книгата си Волтер наричал прусите „българи“, а французите — „авари“).
По - скоро е измислица, че Крум е извършил човешки жертвоприношения пред стените на Костантинопол. Според Веселина Вачкова това е типичен мотив във византийската литература.
Спорен е и моментът с пиенето на вино от черепа на Никифор. Божидар Димитров заявява, че това е най - малкото неудобно. Според Вачкова пиенето на вино от череп е словесен образ, който е правил голямо впечатление по онова време.
Ползвани източници:
1. "Македония в хърватско-българските взаимоотношения през вековете" (стр. 9-11), София, 1991. Коста Църнушанов. ( Линк за онлайн четене: http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/kosta-curnushanov-makedonija-v.html . )
2. "История BG - Световната популярност на хан Крум".
Тагове:
© За българското аграрно и биологично ст...
© За невежеството на телевизионните бърб...
© Комисии паравани
© За невежеството на телевизионните бърб...
© Комисии паравани
Търсене